Джаки Колинс
Секс и диаманти (26)

Глава двайсет и пета

— Ела с мен — каза Бевърли и даде знак на Либърти да я последва. — Имам няколко свободни минути да се погрижа за веждите ти.

— Не знам дали да… — започна Либърти уплашена, че Бевърли може да развали външния й вид. Тя харесваше гъстите си вежди, които придаваха характерен вид на лицето й.

— Имаш нужда от това, скъпа — прекъсна я Бевърли. — Освен това ще го направя безплатно, така че да вървим.

— Добре — съгласи се Либърти и стана. Защо пък не? Нямаше да загуби нищо освен веждите си. Освен това Деймън П. Донъл си беше тръгнал преди час, така че вече нямаше възможност за още кратки срещи с него.

Отидоха в гримьорната, където Бевърли я настани в един стол, метна кърпа върху раменете й и каза:

— Обзалагам се, че са ти го казвали много пъти, но аз също се присъединявам: лицето ти е невероятно, имаш много изразителна структура на костите. Мислила ли си някога да станеш модел?

— Всъщност не — отвърна Либърти, докато се оглеждаше в дългата поредица от огледала. — Манекенството не ме интересува. Аз съм певица.

— Работеща певица, така ли? — осведоми се Бевърли.

— Да — рече Либърти и тъжно се усмихна. — Работеща като келнерка.

— Даваш ли си сметка, че с лице като твоето можеш да печелиш купища пари като модел?

— Така ли?

— Можеш да бъдеш сигурна, бейби — увери я Бевърли и отстъпи крачка назад, за да разгледа по-добре лицето на Либърти. — Искаш ли да те свържа с един агент?

Имала ли беше по-хубав ден от този? Първо Деймън, а сега и това предложение. Нещата определено ставаха все по-хубави.

— Защо си толкова добра към мен? — не можа да се сдържи да не попита тя.

— Защото и аз съм била като теб и също съм работила дълго като келнерка — обясни Бевърли. — Освен това съм напълно наясно как се отнасят хората с теб, сякаш не съществуваш.

— Тук си напълно права — рече Либърти, като се сети за жената, облечена в костюма имитация на „Армани“.

— Причината да започна да се занимавам с гримиране беше, че някой ми помогна — обясни Бевърли. — Така че, когато мога, и аз се опитвам да правя същото.

— Но ти си толкова красива — рече Либърти. — Защо не си станала модел?

— Харесва ми това, което правя. То ме устройва — рече Бевърли и сви рамене. — Освен това вече съм твърде стара за модел. Скоро ще навърша трийсет.

— Това много ли е?

— За света на модата, да — каза Бевърли и кимна като че ли на себе си. — Викат им динозаври.

— Кой е динозавър?

— Ами Синди Крауфорд, Линда Еванджелиста — рече небрежно Бевърли. — Всяка, която е прехвърлила тридесетте.

— Ау!

— Така че, какво ще кажеш? Искаш ли да опиташ? Да изкараш повече пари? При Уитни Хюстън се получи. Преди да започне да се занимава с пеене, беше успешен модел.

— Може би ще взема да те послушам — рече колебливо Либърти.

— Няма да сбъркаш — каза Бевърли и извади едни пинсети. — А сега не се плаши чак толкова от това, че ще променя решително веждите ти.

— Наистина ли имаш такова намерение? — попита Либърти, като се чудеше дали вече не е твърде късно да се откаже.

— Облегни си главата назад и се отпусни — окуражи я Бевърли.

— Ще боли ли?

— Може би — рече Бевърли и започна.

— Ох! — извика Либърти и почти подскочи в стола. — Боли.

— Разбира се, че боли — отвърна невъзмутимо Бевърли. — Красотата иска жертви. Никога не си ги скубала, нали?

— Не — рече Либърти и се намръщи.

— Мога да ти кажа, че на лицето ти расте цяла гора.

— Страхотно!

— Бих могла да ги намажа с восък. По-малко ще боли, но не си нося целия инструментариум.

— И така ще издържа — рече Либърти и стисна зъби. — Щом ще изглеждам по-добре.

— Потърпи, скъпа. Повярвай ми, че е много по-безболезнено, отколкото с „бразилеца“^[1]!

— Какво е „бразилец“?

— Господи! — възкликна Бевърли, докато ръцете й продължаваха да се движат бързо. — Ама ти наистина си много зелена.

Либърти затвори очи и се замисли за крайния резултат. Синди, която следеше редовно модните списания, й беше показвала по-ранни снимки на Мадона и Дженифър Лопес. И двете бяха с много гъсти вежди, а сега изглеждаха страхотно. Може пък техният невероятен успех да се дължеше в крайна сметка на веждите им.

Да бе, как пък не!

— Как според теб върви записът? — попита тя, опитвайки се да не мисли за болката, която й причиняваше Бевърли, докато скубеше веждите й.

— Ами става. Този видеоклип ще има успех.

— Познаваш ли Слик Джими?

— Знам ги всичките — отвърна Бевърли. — Мотаем се в едни и същи клубове.

— Сигурно е много забавно.

— Да, Джими си го бива. Това е неговият най-голям успех, ако естествено не се издъни по-нататък.

— Харесвам музиката му, но не и текстовете — рече Либърти, започвайки да свиква с болката. — Казах това на Деймън П. Донъл.

Бевърли прекъсна заниманието си.

— Казала си на Деймън, че не харесваш текстовете? — попита тя и повдигна учудено вежди.

— Защо? — отвърна невинно Либърти. — Сбърках ли?

Бевърли се засмя, явно все още не вярвайки на ушите си.

— Никой не се осмелява да казва каквото и да било на Деймън. Този човек е цар.

— Е — отвърна небрежно Либърти, — той ме попита за мнението и аз му го казах.

— Така ли?

— Казах му, че ми харесва ритъмът, но че в текстовете се говори прекалено много за секс. Същото е и в клипа с момичетата, които си друсат циците и задниците пред камерата. Какво послание изпраща той?

— Това иска развлекателната индустрия — изтъкна Бевърли. — Видеоклиповете с повече секс и плът, снимана отблизо, се продават най-много.

— Твърде зле.

Бевърли пак възобнови скубането.

— А ти какво харесваш? Сериозна музика ли?

— Аз съм певица, която сама си пише текстовете, и повече ми допадат неща като…

— Като кой? Даяна Крол ли?

— Не, тя е джаз певица, а и аз не харесвам сравненията. Майка ми беше певица — добави тя замислена, спомняйки си за времето, когато Даян действително пееше. — Откакто се помня, около мен винаги е имало музика. По едно време бях напълно откачила по Сейд.

— Аха, това е вече класика — рече Бевърли. — Тази ли е любимата ти музика?

— И да, и не. Надявам се, че моята е оригинална. Казах го на Деймън. Нали мога да го наричам Деймън?

— Ха! — рече развеселена Бевърли. — Така ли го наричаш?

— Не виждам защо да не мога.

— И колко дълго си разговаряла с него?

— Ами достатъчно, за да ми даде визитната си картичка и да ми предложи да му донеса записа си.

— Няма да е зле да внимаваш — предупреди я Бевърли. — Всички искат едно нещо. И ние, жените, знаем точно какво е то. Деймън може и да е цар, но в действителност не е по-различен от другите разгонени псета наоколо.

— Това ми е ясно — каза Либърти. — Нали е женен?

— Женен е, доколкото това може да се каже за баровец като него. А пък с неговата госпожа, между нас й викаме Спиндарела, по-добре да си нямаш работа. В никакъв случай.

— Нямам такива намерения.

— Ташмир е като риба пираня — предупреди я Бевърли. — Ако те спипа с мъжа й, ще ти скъса задника от ритници с марковите си чепици за 800 долара. Не се майтапя, скъпа!

* * *

Веднага щом обявиха почивка, Синди хвана Либърти за ръка и бързо я заведе към шведската маса.

— Умирам от глад — оплака се тя и сграбчи цяла шепа картофен чипс и кутия с кока-кола. — Туй проклето танцуване ми взе здравето.

— Справяш се чудесно — окуражи я Либърти. — Изглеждаш най-добре от всички. Ти си най-секси между тях.

— Много голям ли изглежда задникът ми? — попита Синди, като натъпка чипсовете в устата си. — Прекалено голям ли е, или е точно колкото трябва?

— Казвам ти: страхотна си! Мъжете около сцената непрекъснато те зяпат.

— Сигурно ще е така — рече Синди и си взе един голям еклер. — Абе, момиче, какво е станало с теб? — възкликна изведнъж тя. — Изглеждаш много различна.

— Бевърли ми оскуба веждите. Харесва ли ти?

— По дяволите! Виждам голямо подобрение — рече Синди и захапа еклера. — Мислиш ли, че може да оправи и моите?

— Я зарежи веждите ми, защото имам да ти казвам големи новини — рече Либърти и разказа на Синди за разговора си с Деймън.

— О… боже… Господи! — възкликна Синди и от отворената й уста по брадичката потече крем. — Знаех си, че ще бъде невероятен ден!

— Да — рече със замечтан поглед Либърти, — не беше с очила, Синди. И очите му са страхотни. Едни такива пронизващи и секси.

— Ха!

— Нали ме чу?

— О, боже! — каза Синди и отхапа още едно парче от еклера. — Не ми харесва как звучи гласът ти. Опомни се, момиче. Баровецът е женен, а знаеш нашето правило: женените мъже са забранена територия.

— Не мисля за него по този начин. Просто казвам, че той има много сантиментални очи, такива, които те пронизват.

— Мамка му! — рече ядосана Синди. — Ти си се влюбила.

— Не, не съм — възпротиви се Либърти.

— Хм… — рече Синди и отпи голяма глътка кола. — Почакай да видиш какво ще стане, когато Кев разбере, че си се срещала с мистър Голямата работа.

— Нямам намерение да казвам на Кев.

— Как така?

— Защото ще нося на Деймън запис с моите изпълнения. Ще видим какво ще стане. А ако нещо стане…

— Охо! Вече сме на Деймън, така ли? — подразни я Синди. — Какво стана с господин Донъл?

— Не се бъзикай с мен, Синди, това е сериозно нещо.

— Бедният Кев — въздъхна Синди.

— Защо „бедният Кев“?

— Защото не постъпваш добре — отвърна Синди.

— Това с Деймън П. Донъл е бизнес — каза сериозно Либърти. — Той може да ми помогне.

— Ама разбира се, че може. С големите си сантиментални очи и с големия си сантиментален чеп.

— Ти си голяма кучка! Работите не стоят така.

— Винаги са стояли така, малка братовчедке. Още от първия ден, в който го зърна със зелените си очи, ти хлътна по него.

— Възхищавам се само от таланта му. Той е специален…

— Всички са специални, когато искат да те чукат.

— Престани, Синди.

— Ще престана, ако и ти престанеш.

Следобед Ванеса, момичето, което участваше в няколко видеоклипа станали много популярни, включително и един с Ъшър, който я направи много известна, се появи на сцената.

Ванеса беше пуерториканка, мургава и секси изкусителка, с дълга до кръста коса, пищни форми и голямо самочувствие. Вече се мислеше за звезда и се държеше като звезда. Работата й беше да се кълчоти непрекъснато около Слик Джими, докато така наречените дебелани, които бяха в различен стадий на разсъбличане, се поклащаха около него.

— Тази курва е кучка на колела — рече Бевърли. — Изобщо няма и да я докосна. Тя си има собствен гримьорски екип, оставям на тях това удоволствие.

Облечена в яркочервена цепната рокля, Ванеса се натискаше през цялото време върху Слик Джими, който нямаше нищо против. След малко тя наистина започна да се държи като суперзвезда. Изтъпани се пред режисьора Малик и започна да се оплаква с бруклински акцент:

— Виж какво, готин, тук нещата не ми харесват. Не одобрявам как ме снимаш на тая шибана светлина. Трябва да започнем отначало.

На Малик това не се хареса, но все пак известно време търпя оплакванията й. После, когато и на Слик Джими започна да му писва, той избухна и каза на Ванеса, че ако не й харесва, може да си върви.

Тя си тръгна.

Малик веднага обяви почивка, отиде в един ъгъл и вдигна телефона.

Няколко минути по-късно отиде право при Либърти.

— Ти ли си момичето, което е разговаряло преди малко с Деймън?

Тя кимна.

— Името ти Либърти ли е?

Тя отново кимна.

— Е, добре, Либърти, ангажирана си.

— Моля?

— Деймън иска да участваш в клипа.

— Аз?

— Да, ти.

— И какво да правя? — попита тя.

— Ще замениш Ванеса.

— Аз… аз съм певица, не съм танцьорка.

— Според теб Ванеса е танцьорка, така ли? — рече той развеселен.

— Не мисля, но…

— Слушай какво — рече нетърпеливо той, — от теб се иска само да правиш същото като нея: да се усукваш около Слик Джими и да си много секси. Можеш да го направиш, нали?

— Ако не си забелязал, аз съм с изкълчен глезен, а ръката ми е с превръзка, защото я изгорих.

— Ще я покрием с нещо. И няма да се налага да танцуваш, само ще се усукваш.

— Виж какво, аз…

— Бев, Фентъзи — провикна се, прекъсвайки я, Малик, — елате тук! Деймън иска това момиче да изглежда страхотно. Нужен й е грим, прическа и всичко останало. Фентъзи, виж дали ще й стане роклята на Ванеса. И искам да й намериш някакво кожено покритие за ръката. На работа, дами! Много закъсняваме.

Либърти поклати глава. Сега вече денят й беше станал напълно сюрреалистичен. Какво, по дяволите, ставаше?

Защо пък не? Нали искаше нещо да се случи?

Бевърли я вкара обратно в гримьорната и пак я настани в стола.

— Виждаш ли какво става, когато си оскубеш веждите — рече тя. — Момиче, ще те наглася да изглеждаш страхотно.

— Това е лудост! — рече Либърти и поклати глава. — Как стана?

— Когато Деймън каже „скачайте“, всички скачат — отвърна Бевърли и отстъпи за малко назад, разучавайки внимателно лицето на Либърти с критичен поглед. — Предполагам, че си му направила впечатление. Казаха ли ти колко ще ти платят?

— Не сме говорили за това. Да поискам ли колкото ще дадат на Синди?

— Забрави — рече Бевърли и започна да полага основата на грима върху лицето на Либърти. — Кажи им, че искаш хиляда долара, защото си основен участник.

— Хиляда долара? — зяпна от учудване Либърти. — Могат да ми платят толкова! Но това е цяло състояние.

— Искаш ли аз да им кажа? — рече Бевърли, като продължаваше да работи. — Гъста съм с тези момчета.

— Можеш ли?

— Разбира се. А като станеш голяма певица, ще ме наемеш за личната гримьорка. О, и ако някой те попита, кажи, че си член на профсъюза.

— Мога ли да казвам такова нещо?

— Боже господи! — рече Бевърли и поклати глава. — Някой трябва да те понаучи как да се пазариш. На колко си години?

— На деветнайсет. Мога да се пазаря. Не съм вчерашна.

— На деветнайсет? Ами ти си още дете. Големият Деймън ти е хвърлил око, така че внимавай, много внимавай.

— За какво?

— Вече ти казах. Пак ти повтарям: Деймън е голям сваляч — каза Бевърли и започна да нанася с пръст сенки върху клепачите на Либърти. — Той е един голям, ама много голям сваляч.

— Абе, той нека хареса записа ми.

— И ако го хареса, какво ще направиш? — попита Бевърли, отстъпвайки назад, за да огледа по-добре творението си. — Ще го чукаш с надеждата, да ти даде договор за запис, така ли? Защото ако това е целта ти, ще е по-добре да го накараш да почака, докато подпишеш договора.

Либърти сви рамене.

— Нямам такива планове.

— Може и да нямаш, но съм готова да си заложа задника, че Деймън има.

— Нали каза, че е женен.

— В света на хип-хопа да си женен не означава нищо — рече Бевърли и извади меко безцветно червило за устни. — Тези момчета са като атлетите. Чукането е главното им занимание в свободното време. Мъже! — рече тя и намигна. — Мога да ти разкажа какви ли не истории.

— Ти си прекалено разочарована — въздъхна Либърти. — Сигурна съм, че не всички са такива.

— Можеш да си мислиш каквото си щеш, бейби, но ти казвам самата истина.

— Много е тъжно, ако истината е такава.

— Позволи ми да ти кажа как постъпват тези момчета — рече Бевърли. — Забършат някое красиво момиче, използват го, докато им е забавно, а след това свалячите продължават нататък. О, да, и ако жена им узнае, отиват в бижутерийния магазин и купуват на любимата си женичка още един пръстен с десеткаратов диамант. Голяма работа! Това са само пари.

— Защо ми казваш всичко това?

— Защото си нова и си истинска красавица. Особено пък след като оправих проклетите ти вежди!

— О, благодаря. Всичко е заради веждите ми, така ли?

— Слушай ме и се учи. Деймън винаги си е падал по красавиците. Подобно на Принс и той обича най-хубавото. В момента това си ти.

— Знаеш ли какво, Бев, независимо какво си мислиш, аз не съм съвсем вчерашна. Докато работех като келнерка, научих точно какво искат повечето мъже. Освен това си имам и приятел. Уверявам те, че мога да се грижа за себе си.

— Сигурна съм, че можеш, само че сега влизаш в съвсем друга категория. Така че искам само да ти кажа да внимаваш.

— Ще внимавам.

— Не вярвай на празни обещания. Гледай какво обещават и се постарай то да бъде в писмен вид. Вземи си адвокат.

— Благодаря. Мисля, че това е добър съвет.

— При това безплатен — рече Бевърли и добави тъмен руж на бузите й.

— Работата е там, че нямам адвокат — рече замислено Либърти.

— Хм — каза Бевърли и леко се усмихна. — Защо ли не съм изненадана?