Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (98)

97.

Пит почти беше забравил за Закар, който вече беше успял да се изкатери по носа и да стъпи на палубата, а сега викаше другаря си. Тъй като не получи отговор, арабинът светна фенерчето на убития Салаам и насочи лъча към задната част на палубата. Лъчът освети Пит, който стоеше там с щит в ръка и надменна усмивка на лицето.

Обаче вече се беше хвърлил зад мачтата, когато късото узи на Закар започна да плюе олово. Куршумите минаха над главата му и се забиха в надстройката. Пит не изчака Закар да си оправи мерника, а бързо изпълзя до люка и се спусна на долната палуба.

Трупът на Али лежеше почти невидим на слабата светлина, която се процеждаше през люка. Главата бе извита под много неестествен ъгъл — при падането арабинът си беше строшил врата. Пит клекна до него и опипа пода около трупа за оръжието, но не можа да го намери. Отхвръкнал при падането на Али, пистолетът се беше плъзнал под една от пейките за гребците. Пит беше оставил фенерчето си на горната палуба, за да може да хвърли пилума, и нямаше възможност да намери оръжието в тази тъмнина.

Закар се втурна към кърмата, а Пит забърза в противоположната посока, като опипваше пътя си по централната пътека между двете редици пейки. Беше оставил всичките си римски оръжия на горната палуба и сега в този тъмен коридор се чувстваше беззащитен. Единствената му надежда беше да се качи на горната палуба по предната стълба, докато Закар слиза по кърмовата, за да го настигне.

Закар знаеше, че му е в ръцете, затова не се поколеба да се спусне по задната стълба. Пит чу стъпките му и закрачи по-бързо към слабата светлина, нахлуваща през предната стълба.

Закар отдели само няколко секунди да огледа Али, после плъзна лъча на фенерчето над пейките за гребците. В далечния край на палубата забеляза движение — Пит бързаше да стигне до предния люк. Арабинът вдигна автомата и пусна един откос.

Пит се хвърли на палубата, куршумите се забиха около него в дъските. Няколко малки кафеза бяха подредени близо до стълбата и той бързо изпълзя до тях, за да ги използва за прикритие. Закар се приближи, стреля отново и улучи един от кафезите на сантиметри от главата на Пит. Разхвърчаха се трески.

Невъоръженият Пит се намираше в безнадеждно положение. Единствената му надежда беше да стигне до стълбата, преди Закар да се приближи още. Огледа се отново, но единственото, което видя наблизо, беше поредният скелет. Отдавна изтлялото тяло бе на друг римски легионер — костите лежаха под бронирана туника и имаше шлем. Сигурно беше паднал през люка, когато са го убили в сражението, помисли Пит. Огледа бронята и се протегна да я свали от изсъхналите кости.

През четвърти век римските войници вече използват желязо за броните си и те могат да издържат на ударите и на най-тежките пилуми и мечове. „И може би — каза си Пит — ще устоят и на 9-милиметровите куршуми на узито“.

Сложи си тежкия закръглен шлем с удължена задна част за защита на врата, след това се зае с нагръдната броня — метален лист, изкован във формата на мъжки гърди и със съответстваща задна част. Беше изработена обаче за по-дребен човек от него. Без да се бави, той метна и двете части на гърба си и ги завърза на врата си с кожената вързалка. Изпълзя до стълбата, погледна нагоре към палубата, пое си дълбоко дъх и се втурна по стъпалата толкова бързо, колкото го държаха краката.

Закар беше все още на петнайсетина метра от предния люк и бързаше по пътеката, като осветяваше пътя си с фенерчето. Щом видя, че Пит хуква нагоре, опитният убиец спря, постави с лявата си ръка фенерчето под цевта, грижливо се прицели и дръпна спусъка.

Дървото около Пит започна да се цепи на трески от куршумите. Три тежки удара в гърба запратиха Пит напред, сякаш някой го беше блъснал с ковашки чук, но той все пак успя да продължи нагоре. Тъкмо изскочи на палубата и втори откос се заби в стъпалата под краката му.

Пит побягна към релинга, изненадан, че е успял да се измъкне невредим. И тъкмо да скочи през борда, забеляза на палубата още един пилум. Грабна го и предпазливо тръгна назад към люка.

Закар вече беше стигнал до стълбата и се сети да изгаси фенерчето. В галерата изведнъж настъпи мъртвешка тишина, защото и двамата стояха неподвижно. Закар се раздвижи пръв и започна да се изкачва по нацепената от куршумите стълба, придвижваше се тихо сантиметър по сантиметър. Тъй като не можеше да държи фенерчето и да се катери, го стисна със зъби и с две ръце вдигна узито пред себе си.

Беше си подал само очите, когато забеляза Пит на няколко метра от люка да замахва. Копието излетя, но целта беше твърде малка, а и арабинът трябваше само да се наведе и пилумът мина над него. Закар подаде автомата от отвора и започна да стреля напосоки по Пит, докато се катереше по последните стъпала. Когато изскочи на палубата, Пит вече се прехвърляше през релинга. Куршумите пищяха диво около него и той скочи тромаво на пясъка. Болка прониза десния му глезен, когато се опита да се изправи, и той заподскача на един крак. Каналът му се стори отдалечен на километри. Трупът на Салаам обаче се оказа много по-близо. Пит знаеше, че мазният арабин беше въоръжен с пистолет. Изкуцука до него и започна да претърсва земята около трупа.

— Това ли търсиш? — чу изведнъж подигравателен глас.

Пит неохотно погледна през рамо и видя Закар, насочил пистолета право в главата му.