Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (68)

67.

— Не очаквах бреговата охрана да се опита да ни спре — каза вбесената Мария. — Откъде са разбрали, че идваме?

Ниският мъж със сиво лице, който управляваше танкера, поклати глава.

— „Даян“ е обявена за изчезнала. Възможно е някой съд, с който сме се разминали, да е установил, че това е изчезналият танкер, и да е съобщил на бреговата охрана, но пък може и да е за добро. Властите може да си помислят, че са виновни израелците.

— Прав си. Въпреки това не можем да си позволим никакви други намеси.

— Радиото мълчи. Не вярвам, че са успели да вдигнат тревога — отбеляза капитанът. — Освен това радарът показва, че пред нас няма други кораби.

Погледна през страничния прозорец към светлините на синята яхта и добави:

— От „Султана“ съобщиха за дребни повреди от блъскането на катера, но са готови да ни вземат, когато поискаме.

— Колко време остава, докато трябва да напуснем танкера?

— Ще намаля ход, когато влезем в Босфора. Вие може да се подготвите за напускане на кораба, докато аз го насоча към Златния рог. Мисля, че ще сме на изходна позиция след около петнайсет минути.

Мария си погледна часовника. Електрическите взриватели бяха нагласени да избухнат след малко повече от час.

— Чудесно — каза тя. — Да не се бавим.