Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Приключенията на Дърк Пит (21)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Crescent Dawn, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
dune (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Клайв Къслър и Дърк Къслър. Залезът на полумесеца

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2011

Редактор: Иван Тотоманов

Коректор: Десислава Петкова

ISBN: 978-954-655-225-9

История

  1. — Добавяне

68.

Бледи пурпурни ивици се проточиха по сиво-черното небе, докато слънцето се подготвяше да се издигне над източния хоризонт. Из цял Истанбул вярващите мюсюлмани ставаха рано, за да си хапнат добре преди започването на деня. Мюезините ги призоваваха от минаретата за утринна молитва. Джамиите щяха да са по-пълни от обикновено, защото според ислямския календар това беше последната седмица преди Рамазана.

С Рамазан се обозначава деветият месец от ислямския календар, когато, както твърди традицията, на Мохамед били разкрити първите стихове от Корана. Вярващите се стремят да се доближат малко повече до Бога през този месец, в което може да сполучи всеки, ако спазва пълно въздържание от храна и вода през светлата част на деня. Актът на самоочистването се съпровожда не само от пост, но и от добри дела спрямо другите. Специално приготвена храна и подаръци се раздават на членовете на семейството, приятелите и роднините. През този месец се извършва благотворителност в полза на бедните и им се оказва помощ.

Израелският танкер навлезе с пълен ход в Босфора, придържайки се към азиатското крайбрежие на Турция. Когато пред носа на танкера се показа Златният рог, капитанът намали скоростта и каза на Мария:

— Вече е време.

Силното течение, което вървеше на юг от Черно море, намали скоростта на големия кораб почти до пълзеж. Мария събра няколко от еничарите на десния борд и ги накара да спуснат металната стълба. Яхтата зае място близо до последното стъпало.

— Обезопасете затворниците и кажете на останалите да идват — нареди тя и започна да се спуска по закрепената за борда стълба.

Щом стъпи на яхтата, се качи в щурманската рубка, където я посрещнаха двамата иракски биячи, които беше наела. Макар още да не се беше съмнало, единият, Фарзад, пак беше със слънчеви очила — негова запазена марка.

— Подготвихте ли всичко в Гърция? — попита тя.

— Да — успокои я Фарзад. — Можем да влезем, без да привличаме внимание, през Тиос. За „Султана“ има запазено безопасно покрито котвено място, а за теб има организиран транспорт до Атина. Полетът ти за връщане в Истанбул е след три дни.

Мария кимна и загледа как еничарите се спускат по стълбата и се качват на яхтата. Мъжете, които пазеха израелците, също дойдоха, след като бяха заключили вратата на каюткомпанията с верига.

Щом последният еничарин се спусна по стълбата, капитанът подаде сигнал на яхтата, че променя курса, увеличи скоростта, зави на запад и след като насочи носа приблизително в джамията Сюлеймание, вкара данните в автопилота и го включи. „Султана“ повтаряше всичките му маневри, почти долепена до борда на „Даян“.

Точно когато се готвеше да излезе от рубката, капитанът забеляза някаква лампичка върху пулта за управление да примигва. Погледна я, но само поклати глава.

— Нищо не мога да направя — измърмори глухо, след това се спусна на палубата и по стълбата в чакащата яхта.