Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (54)

53.

Авел Хамет наблюдаваше как лъчите на залязващото слънце проблясват като мълнии по игривите гребени на средиземноморските вълни. Слънцето потъваше зад хоризонта и вече полъхваше дългоочакваният вечерен бриз. Израелският капитан вдиша дълбоко хладния въздух. Беше готов да се закълне, че подушва миризмата на борове по турската брегова линия пред тях.

С малко по-малко от сто метра дължина „Даян“ беше сравнително малък танкер и със сигурност минаваше за дребосък в сравнение с огромните супертанкери, които превозваха петрола от Персийския залив. Макар да разполагаше с всички характеристики, които притежаваха съдовете за суров петрол, всъщност „Даян“ беше построена специално за един малко по-различен вид товар — прясната вода. Улеснено от наскоро сключеното търговско споразумение, израелското правителство беше възложило постройката на три еднакви плавателни съда, които да превозват вода до сухите и прашни израелски брегове.

Разположената на двеста й петдесет мили през Средиземно море Турция беше единствената страна в този безводен район, която разполагаше с излишък от прясна вода. Контролирайки горното течение на Тигър и Ефрат, както и други богати на води планински реки, тя притежаваше стратегически ресурс, чиято важност през идващите десетилетия само щеше да нараства, Турция бе започнала да използва водата като нов вид стока и се беше съгласила да продава на Израел малка част от този излишък на основата на едно пробно споразумение.

„Даян“ превозваше малко над един милион галона вода и Хамет знаеше, че неговият принос към потреблението на вода в Израел е капка в морето, но курсовете през Средиземно море два пъти седмично започваха да дават отражение. За него тези плавания бяха лесно изпълнимо задължение и той, също като екипажа от девет души, се наслаждаваше на тези пътувания.

Застанал в центъра на мостика, той следеше напредъка на кораба на навигационния монитор.

— Двигател с две трети мощност — заповяда на кормчията. — Намираме се на четирийсет мили от Манагат. Няма смисъл да се появяваме там, преди да съмне. Така или иначе работниците на помпите няма да дойдат по-рано.

Кормчията повтори заповедта и оборотите на единствения корабен двигател намаляха. Плаващият с извисяващи се високо бордове, тъй като трюмовете бяха празни, танкер постепенно забави ход от дванайсет на осем възела. Когато след няколко часа наближи полунощ, помощник-капитанът се качи на мостика, за да смени Хамет, който огледа за последен път екрана на радара, преди да сдаде дежурството, и каза:

— Зад нас откъм левия борд се приближава кораб, но иначе морето е спокойно. Просто гледай да стоиш далеч от брега, Зев.

— Слушам, капитане. Тази вечер никакво плуване голи.

Хамет слезе в каютата си и бързо заспа. Обаче не след дълго се събуди, защото усети, че нещо не е наред. Вслуша се. Двигателят не ръмжеше равномерно, нямаше го и трептенето на палубите, като при плаване. Стори му се странно, че никой не е дошъл да го събуди, след като има някакъв навигационен или механически проблем.

Облече си халата, излезе от каютата и се качи по металната стълба до мостика. Влезе в тъмната рубка и замръзна. Помощник-капитанът лежеше по очи на пода в локва кръв.

— Какво става? — изрева той на кормчията.

Онзи му отвърна с вторачен поглед. На сумрачната светлина в рубката Хамет видя, че едната му страна е подута. Внезапно погледът му беше привлечен към стъклото от светлините на друг плавателен съд, който се намираше в опасна близост с левия борд на танкера.

— Пълен надясно — изкомандва той високо, без да обръща внимание на шумоленето зад себе си.

Висок мъж се отдели от задната стена на рубката. Беше облечен изцяло в черно, с черна маска за ски на лицето. Държеше автомат. Кормчията пренебрегна командата на Хамет — продължаваше да го гледа безмълвно, докато мъжът в черно се приближаваше зад гърба на капитана. Хамет се обърна точно навреме, за да види как автоматът лети към лицето му.

Остра болка прониза мозъка му. Краката му се подгънаха и болката изчезна в мига, когато всичко около него потъна в мрак и той се просна по очи на пода до своя помощник-капитан.