Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Приключенията на Дърк Пит (21)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Crescent Dawn, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
dune (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Клайв Къслър и Дърк Къслър. Залезът на полумесеца

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2011

Редактор: Иван Тотоманов

Коректор: Десислава Петкова

ISBN: 978-954-655-225-9

История

  1. — Добавяне

61.

„Куршум“ пореше водата като високоскоростен хидроплан.

— Ал, сбърка си за максималната скорост — отбеляза Пит, наложи се почти да изкрещи, за да надвика воя на двата дизела.

Джордино изви глава към навигационния екран. Отметката на индикатора за скоростта стоеше на четирийсет и три възела.

— Винаги е по-добре да посмалиш, отколкото да преувеличиш — изкрещя той в отговор и се ухили.

На лейтенант Ласло на седалката за пътник зад тях не му беше до веселие — якият командос се чувстваше в „Куршум“ като в центрофуга, въпреки че бе закопчал коланите, за да не падне от седалката.

Понесоха се с рев през оживените Дарданели — Пит трябваше да приложи целия си опит и умения да държи „Куршум“ по курса, докато се промъкваше между танкерите и товарните кораби, които плаваха в двете посоки. Мощните ксенонови прожектори му осигуряваха добра видимост напред, а Джордино помагаше в откриването на по-малки плавателни съдове или отпадъци по курса им.

Не това беше начинът, по който Пит би искал да плава през този исторически пролив. Заради любовта си към историята той знаеше, че Ксеркс и Александър Македонски са успели да прехвърлят армиите си в противоположни посоки през пролива, известен тогава като Хелеспонт. На югозападния бряг недалече от Чанаккале се бе издигала Троя — обектът на Троянската война. Още на север се намираха бреговете, където се беше провалил десантът на Съюзниците в Галиполи по време на Първата световна война. Пит виждаше историческите брегове и голите върхове размазани от скоростта, а очите му се стрелкаха към тях, към навигационния екран и черните вълни, които бързо изчезваха под вирнатия нос на подводницата.

Скоро тесният пролив се разшири във водите на Мраморно море и Пит малко се отпусна, защото сега разполагаше с повече простор за маневри. Когато заобиколиха северния нос на острова, дал името на морето, вниманието му беше привлечено от спокойния глас на Руди Гън, който се понесе от радиостанцията.

— „Егейски изследовател“ вика „Куршум“.

— „Куршум“ слуша. Руди, какво имаш за мен? — отговори Пит в микрофона.

— Потвърждавам предположението ти. Хайрам откри една скорошна сателитна снимка, на която се вижда въпросният съд да влиза в Дарданелите.

— В колко часа?

— В двайсет и три часа местно време — отговори Гън.

— Може би трябва да звъннеш на Сандекър.

— Вече звъннах. Каза, че ще говори с някои хора там.

— По-добре да побърза. Нямаме много време.

— Внимавай и се пазете. Край.

— Да се надяваме, че Челик не е купил турския флот и бреговата охрана — измърмори Джордино.

Пит се запита докъде ли се простират корупционните възможности на Челик, после хвърли поглед на навигационния екран и забеляза, че сега, след като голяма част от горивото беше изразходвана, „Куршум“ плава с четирийсет и седем възела.

— Можем ли да ги настигнем, ако се наложи? — попита Ласло.

Пит си погледна часовника. Беше четири сутринта. Една бърза сметка показа, че ако двата плавателни съда продължават да се движат с максимална скорост, ще наближат Истанбул след около час.

— Да — отвърна той.

Обаче знаеше, че ще е на косъм. Много тънък косъм.