Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (23)

22.

Истинското му име беше Оскар Гузман, но всички го наричаха Дебелака. Произходът на прякора беше очевиден: висок малко над метър и петдесет, той тежеше почти двеста килограма и на пръв поглед човек оставаше с впечатлението, че е колкото висок, толкова и широк. С бръснатата си глава и необичайно големите си уши Гузман приличаше на беглец от пътуващ цирк. Въпреки външността си беше един от най-богатите хора в Израел.

Беше израснал като парцалив хлапак по улиците на Ерусалим, копаеше за монети в гробовете по хълмовете с безпризорни арабчета или се редеше за безплатна храна пред християнските кухни за бедни. Попиването на различните култури в Ерусалим и мошеническата му дарба да оцелява по улиците по-късно му послужиха добре в ролята му на бизнесмен: той превърна малката си строителна фирма в най-голямата предприемаческа компания за строителство на хотели в Близкия изток, спечели огромно богатство и свобода, но се движеше между властимащите в целия регион. Единствено страстта му към антиките надминаваше несекващия му апетит за печалби и успехи.

Смъртта на по-малката му сестра при пътно произшествие пред една синагога промени живота му. Подобно на мнозина, сполетени от трагична загуба, той започна сам да търси Бог. Само че неговото боготърсачество се измести от духовното към материалното, защото се опитваше да потвърди истината в Библията чрез физически доказателства. Първоначално малката му сбирка антики от библейската епоха започна да расте експоненциално заедно с нарастването на богатството му и младежкото му хоби се превърна в страст за цял живот. Сега неговите артефакти, които вече наброяваха стотици хиляди, се съхраняваха в складове, разпръснати в три различни държави. Минал шейсетте, Гузман вече беше посветил времето си изцяло на своята страст.

Ридли Банистър влезе в бутиковия хотел, който се издигаше на един от най-скъпите брегови парцели на първа линия в Тел Авив. Фоайето беше обзаведено в модерен минималистичен стил. По белите мраморни плочи бяха щръкнали неловко черни, неудобни на вид кожени кресла. Банистър смяташе дизайна за добре изпълнен, макар че съвсем не харесваше външния вид. Жената зад рецепцията — с вид на матрона — го поздрави дружелюбно.

— Казвам се Банистър. Имам среща с господин Гузман — каза той.

След като по телефона се получи потвърждение, един плещест пазач го заведе при частния асансьор и той се понесе към последния етаж.

Вратата на луксозното студио се отвори веднага и в рамката й застана лично Дебелака с дълга пура между пръстите.

— Ридли, влизай, момчето ми, влизай — поздрави го Оскар с малко хрипкав глас.

— Оскар, изглеждаш много добре — каза Банистър и двамата си стиснаха ръцете, преди да влязат в апартамента.

Банистър за пореден път изпадна във възхита от студиото на Гузман, което приличаше повече на музей, отколкото на жилище. Лавици и стъклени шкафове бяха разположени навсякъде, натъпкани с глинени съдове, каменни резби и други находки, всички на по няколко хиляди години. Гузман го поведе по коридора, покрит с древни римски мозайки, взети от обществена баня в Картаген. Минаха под каменна арка от руините в Ерихон и влязоха в просторната всекидневна, която гледаше към пясъка на телавивския плаж „Гордън“ и блещукащото Средиземно море.

След като се отпусна на едно меко тапицирано с кожа кресло, Банистър с изненада забеляза, че жилището е празно. При предишните си гостувания винаги беше попадал на цяла тълпа търговци на антики, които се надяваха да натресат последните си първокласни артефакти на богатия колекционер.

— Жегата… намирам я все по-потискаща — оплака се Гузман, който се беше задъхал дори от разходката до входната врата, и се отпусна на съседното кресло. — Марта — извика на слугинята си, — донеси нещо студено за пиене.

Банистър извади медальона от джоба си и го сложи; в дланта на Гузман.

— Оскар, това е подарък за теб. От Тел Арад.

Оскар внимателно заоглежда украшението и по лицето му постепенно започна да се разлива широка усмивка.

— Ридли, това е много мило. Благодаря. Притежавам подобен екземпляр от Нахал Безор. Бих казал, че е о ранния ханаански период.

— Както обикновено си прав. Това ново ли е? — попита Банистър и посочи малка стъклена плочка с лята рамка на масичката за кафе.

— Да — отговори Гузман и очите му заблестяха. — Току-що я купих. Изкопана е в Бет Шеан. Рамкирано стъкларско произведение от втори век. Вероятно произведено в Александрия. Виж как е полирана.

Банистър вдигна плочката и внимателно я заоглежда.

— В добро състояние е.

Появи се прислужницата Марта с поднос с две чаши лимонада. Остави подноса на масичката за кафе и се оттегли в кухнята.

— Е, Ридли, коя е последната шумотевица в света на законната археология? — попита Дебелака и се изкиска.

— Изглежда, има малко нови проекти, които ще се осъществяват догодина. Израелският музей ще финансира край бреговете на Галилея разкопки на едно ранно поселение, а Телавивският университет е получил одобрение за разкопки в Мегидо. По-голямата част от академичните усилия май ще бъдат насочени към продължаването на съществуващите, вече проекти. Естествено, не бива да се забравят обичайните финансирани от чужбина теологически разкопки, но както знаем, те рядко постигат нещо повече.

— Така е, но поне показват повече въображение от академичните институции — отбеляза Гузман подигравателно.

— Аз имам идея за две места, от които смятам, че ще се заинтересуваш. Едното е в Бейт Яла. Ако гробът на Вирсавия съществува, мисля, че ще е там, в нейния роден град, който по онова време се е наричал Гило. Вече съм формулирал обобщение на мястото и план на разкопките.

Дебелака му кимна да продължава.

— Второто място е близо до Гибеон. Съществува малка вероятност да докажем, че дворецът на цар Манасия е бил там. Това място се нуждае от по-подробно проучване, но смятам, че има голям потенциал. Мога да се сдобия с нужните документи за разкопките както преди под покровителството на Англиканската църква. Разбира се, ако се съгласиш да бъдеш спонсор.

— Ридли, ти винаги си правил вълнуващи открития и съм изпитвал много радости в сътрудничеството си с твоите разкопки. Обаче се страхувам, че моите дни като спонсор на разкопки свършиха.

— Оскар, ти винаги си бил много щедър — отговори Банистър, като сдържа яда си, че губи подкрепата на един дългогодишен благодетел.

Гузман се загледа през прозореца с отсъстващ поглед.

— Похарчих по-голямата част от богатството си за колекциониране на антики, които потвърждават разказите в Библията — каза той. — Притежавам тухли от кал уж от Вавилонската кула. Имам каменни цокли, които може да са подпирали храма на Соломон. В колекцията си имам над един милион находки от библейската епоха. Въпреки това за всяка съществува известно съмнение.

Внезапно отново започна да не му стига въздух и той се закашля и задиша тежко. Успокои се едва след като отпи глътка лимонада.

— Оскар, зле ли ти е?

Дебелака поклати глава.

— Напоследък емфиземата много ме мъчи. — Пое си мъчително дъх. — Лекарите не могат да ми помогнат.

— Глупости. Силен си като Давид.

Гузман се усмихна, после бавно се надигна от креслото, отиде до един от шкафовете и се върна със стъклена плочка.

— Хвърли едно око на това — каза и я подаде на Банистър.

Археологът взе плочката и видя, че стъклата всъщност са две и между тях е притиснат някакъв документ — правоъгълно парче папирус с ясно изписани редове.

— Чудесен пример на коптски шрифт — отбеляза той.

— Знаеш ли какво пише?

— Мога да различа няколко думи, но не мога да се справя без справочници — призна Банистър.

— Това е доклад на началника на пристанището в Цезарея. Описва залавянето на пиратски кораб от римска галера. У пиратите са намерени оръжията на римски центурион, принадлежащ към Палатинската школа.

— Цезарея? — Банистър вдигна вежди. — Научих, че при извършената наскоро там кражба са взети папируси. По време на кражбата е имало поне един убит.

— Да, много жалко. Документът очевидно датира от началото на четвърти век — продължи Дебелака, все едно не го е чул.

— Интересно — подхвърли Банистър и изведнъж се почувства неловко. — Но какво му е толкова важното?

— Смятам, че предлага възможно потвърждение за Описа, както и за разположението на товара.

„А, Описът. Значи всичко е заради него“, каза си Банистър. Старият пръч вече гледаше към онази с косата и отчаяно търсеше божествено доказателство, преди времето му да изтече.

Изкиска се вътрешно. Беше прибрал доста пари от Гузман и Англиканската църква в опити да се намери Описът. Може би имаше възможност да изкара още.

— Оскар, знаеш, че търсих тук и в Англия, но не намерих нищо.

— Трябва да има друг път.

— И двамата стигнахме до извода, че вероятно вече не съществува, ако изобщо някога го е имало.

— Това беше преди да се появи това. — Гузман почука с пръст по стъклото. — Отдавна съм в тази игра. Подушвам връзката тук. Той е истински и аз го знам. Реших да се посветя с всички мои ресурси единствено на Описа.

— Да, това наистина е завладяваща следа — съгласи се Банистър.

— Това ще бъде — заяви с уморен глас Дебелака — върхът на моите търсения в живота. Ридли, надявам се, че ще успееш да ми помогнеш да го постигна.

— Винаги можеш да разчиташ на мен.

Марта влезе отново във всекидневната и напомни на Гузман за предстоящото посещение на лекаря. Банистър се сбогува и излезе сам от апартамента. Докато излизаше от хотела, разсъждаваше върху папирусовия ръкопис и се питаше дали е възможно предположението на Гузман да излезе вярно. Трябваше да признае, че възрастният колекционер си разбира от работата. За Банистър обаче беше по-важно да измисли как да спечели от новите търсения на Дебелака. Потънал дълбоко в мисли, той не забеляза младия човек в джинсов гащеризон, който чакаше до автомобила му.

— Господин Банистър? — попита младият мъж. — Да?

— Куриерска доставка — каза младежът и му подаде голям тънък плик.

Банистър се вмъкна в колата си и заключи вратите, преди да отвори писмото. Изсипа съдържанието и за миг остана неподвижен. После поклати глава. В скута му бе паднал самолетен билет първа класа за Лондон.