Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (34)

33.

Джордино видя сянката на яхтата да минава над него и излезе на повърхността на няколко метра от буя, без да пуска трупа на Айвърсън. Наблизо потъваха разкъсаните останки на зодиака. В далечината забеляза полуспадналата малка гумена лодка, която бързо се отдалечаваше, гонена от лекия бриз. Бързо огледа водата, но никъде не видя Пит. Едва тогава забеляза тъмното петно близо до полюшващия се буй.

Опасявайки се от най-лошото, той пусна Айвърсън и заплува с мощни тласъци натам: възнамеряваше да се гмурне, за да търси Пит под водата. Когато стигна при буя, стомахът му се сви, защото изведнъж осъзна, че водата е потъмняла от кръв. В средата на петното изведнъж се надигна тяло в неопрен. Полюшваше се по корем, крайниците и главата бяха под водата. Виждаше се ясно, че раната през целия торс е причината във водата да има толкова много кръв. Човекът беше срязан и обезобразен, сякаш някой го беше рязал с флекс. Винтовете на яхтата бяха направили гърба му на ужасна кайма от накълцана плът и неопрен.

Джордино успя да не повърне и бързо заплува към трупа. Ужасен от онова, което щеше да види, го хвана внимателно и нежно повдигна главата. Не беше Пит.

Стресна се, защото някой го потупа по рамото. Обърна се и се озова лице в лице с Пит, който беше изплувал зад него. По качулката и рамото му имаше бледа бяла ивица боя.

Джордино изплю мундщука и попита:

— Добре ли си?

— Нищо ми няма — отговори Пит. Очите му искряха от гняв.

— Май с Танг сте се оказали на пътя на тези бандити.

Пит кимна и каза:

— Танг ми спаси живота.

Беше изплувал точно на пътя на носещата се с висока скорост яхта и разполагаше само със секунди да реагира. Бързо прекара ръка през компенсатора на плаваемостта на Танг, после се отпусна на гръб и го придърпа върху гърдите си, като същевременно се опитваше да потъне. Обаче яхтата връхлетя и се стовари тежко върху тях, притисна ги с корпуса си и след секунди се озоваха под биещите винтове. Пит успя да удържи Танг отгоре и тялото на мъртвия учен понесе по-голямата тежест от ударите им.

Пит кипеше от отвращение и гняв, че го бяха принудили да използва трупа на своя другар като щит, но знаеше, че ако не го бе направил, винтовете щяха да го накълцат.

— Днес тези типове го убиха два пъти — мрачно подхвърли Джордино.

— Те… — почна Пит, загледан след смаляващия се на хоризонта силует на яхтата. Мозъкът му вече обмисляше въпроса кой би извършил убийство заради стари корабни останки и най-важното — защо?

— Давай да го извадим, докато акулите не са се събрали на пиршество — каза Джордино и хвана трупа на Танг за едната ръка.

„Егейски изследовател“ вече беше вдигнал котва и се носеше към тях.

Моряците бързо вдигнаха труповете на борда с крана, а после помогнаха и на Джордино и Пит да се качат. На палубата ги чакаха капитанът, корабният лекар и Гън, който притискаше към главата си торбичка с лед.

— Нещастен случай? — попита капитанът.

— Не — отговори Пит, докато си сваляше неопрена и посочи срязания маркуч, който стърчеше от водолазните бутилки на Айвърсън. — Срязали са им маркучите.

— А после се опитаха да ни сплескат с яхтата — добави Джордино.

— Знаех, че лъжат, когато се качиха на борда, но не подозирах, че ще стигнат до убийство — каза капитан Кенфийлд и поклати глава.

Пит погледна торбичката лед, която Гън притискаше към главата си, й попита:

— Какво е станало?

Гън се намръщи.

— Докато бяхте под водата, от яхтата пратиха лодка пълна с въоръжени бандити. Заявиха, че са от турско то министерство на културата.

— Охраняват реда в открито море с луксозна яхта? — подхвърли невярващо Джордино.

— Поисках да им видя документите, но вместо тя един ми показа приклада на автомата си — обясни Гън и намести леда върху цицината си.

— Казаха ни съвсем самоуверено, че нямаме право да работим върху останки от времето на Отоманската империя — продължи капитанът.

— Интересно, че са знаели какви са останките — отбеляза Джордино.

— И какво друго поискаха? — попита Пит.

— Всички извадени находки. Казах им да напуснат кораба ми. Не го приеха много добре и ме подкараха с Руди към мостика, заплашиха да ни убият. Екипажът нямаше какво друго да прави, освен да се подчини.

— Всичко ли отнесоха? — попита Джордино.

— Да. Ометоха лабораторията и се изнесоха с яхтата си точно преди вие да се покажете от водата.

— Но не и преди да ни заповядат да зарежем разкопките и да не използваме радиостанцията.

— Много ми е неприятно, че трябва да ти го кажа, Руди, но те не само са взели всичките ни артефакти, но и са изкопали твоя монолит.

— Това е най-малкото — отговори мрачно той. — Отвлякоха Зибиг.

— Да — каза капитанът. — Попитаха кой отговаря за разкопките и отведоха доктор Зибиг.

— След убийството на Айвърсън и Танг няма да се поколебаят да убият и него — тихо каза Джордино.

— Вече опитахте ли да се свържете с някого?

— Да, току-що говорих по сателитния телефон с тяхното министерство на културата. Те потвърдиха, че не притежават яхта и не са изпращали контролни органи в този район. За съжаление не разполагат с никакви плавателни съдове наоколо. Насочиха ни към Измир, където можем да дадем показания.

— А междувременно онези ще изчезнат заедно със Зибиг — каза Пит.

— За жалост не можем да направим кой знае какво — въздъхна капитанът. — Яхтата е поне два пъти по-бърза от „Егейски изследовател“. Няма начин да ги настигнем. А когато стигнем до пристанището, ще можем да уведомим и нашите власти.

— Познавам една хубавица, която може да настигне яхтата — обади се Джордино.

— Сигурен ли си, че е готова? — попита Пит.

— Да. Като гладен алигатор в езеро с патици.

 

 

Трябваха им само няколко минути за проверка на годността на системите, преди новата миниподводница на Джордино да се озове във водата.

Джордино набързо провери дали всичко работи както трябва, а Пит се свърза по радиото с мостика на „Егейски изследовател“:

— „Изследовател“, тук „Куршум“, дайте ми сегашните координати на целта.

— Според радара държи постоянен курс нула-един-два градуса — отговори Руди Гън. — Намира се на около десет мили северно от нас.

— Разбрано, „Изследовател“. Движете се с максимална скорост, докато ние се опитваме да хванем заека. Край.

На Пит не му харесваше идеята да си играе на гоненица в миниподводница. Поначало миниподводниците винаги бяха разчитали на акумулатори за придвижването си и това ги правеше бавни, а освен това имаха много ограничен обсег. Обаче „Куршум“ беше нарушил обичаите при разработка на миниподводници.

Наречена така по-скоро заради скоростта, а не заради формата си, подводницата беше разработена по проект на „Марион Хайпър-Събс“. Проектът на НАМПД представляваше съчетание между стоманена кабина и високоскоростна моторница. Като подводница „Куршум“ можеше да се спуска на дълбочина триста метра. На повърхността дизелови двигатели в херметичен отсек, както и резервоар с вместимост 230 литра й позволяваха да изминава дълги разстояния с висока скорост. Тази конструкция позволяваше на подводницата да стига до отдалечени работни терени, без да има нужда от съпровождащ кораб.

— Готови за плаване по повърхността — обяви Джордино и натисна бутоните на стартерите на двата двигателя с турбоусилватели.

Двата дизела с по 500 конски сили мощност заработиха и зад тях се понесе дълбоко буботене. Джордино провери няколко индикатора на пулта за управление, после се обърна към Пит и каза:

— Готови сме за тръгване.

— Да видим какво може — отговори Пит и бавно премести дроселите напред.

Мощните дизели изстреляха подводницата и двамата буквално залепнаха на седалките. След няколко секунди „Куршум“ вече беше издигнал над водата обтекаемата си обвивка и се носеше по вълните. Щом се увери, че „Куршум“ е стабилен, Пит леко увеличи скоростта. Тъй като контролната кабина се намираше на носа, имаше усещането, че летят над водата.

— Трийсет и четири възела — каза Пит, след като погледна дисплея. — Хич не е зле.

Джордино кимна и се ухили.

— Сигурен съм, че може да вдигне над четирийсет, ако морето не е бурно.

Носеха се на север в Егейско море. След двайсетина минути на хоризонта се появи черна точка. Продължиха да преследват яхтата още час, като я доближаваха постепенно и правеха широки завои около големите танкери, които идваха от Черно море. Скоро пред тях се показа големият турски остров Гьокчеада и яхтата се насочи към източната му страна.

Пит тръгна след нея на зигзаг, за да не изглежда, че я следва, и когато я наближи на няколко мили, намали скоростта. Яхтата бавно заобиколи Гьокчеада и се насочи към турския бряг, като намали още скоростта. Пит също зави и я последва — плаваше успоредно с бандитите, като гледаше да е навътре в морето, но и да не изпуска от очи луксозния плавателен съд.

Отдалече „Куршум“ приличаше на малка моторница, излязла за следобедна разходка.

Яхтата продължи още малко на север по западното крайбрежие на Турция, след това намали още скоростта и зави в един залив. Пит и Джордино минаха с висока скорост покрай залива и успяха да видят няколко сгради и кей, на който беше пристанал някакъв кораб. Пит продължи още миля и спря.

— Имаме две възможности — започна Джордино. — Можем да пристанем някъде и да отидем до залива пеша. Или да изчакаме да се стъмни и да влезем в залива под вода.

Пит огледа назъбената брегова линия.

— Сигурен съм, че тук няма много места, където бихме могли да пристанем. Освен това, ако Зибиг или някой от нас бъде ранен, измъкването ще е проблематично.

— Съгласен. Значи ще влезем в залива.

Пит погледна оранжевия циферблат на водолазния си часовник „Докса“.

— След час ще започне да се мръква. Тогава можем да потеглим за залива.

Времето мина бързо. Пит съобщи на „Егейски изследовател“ местоположението им и нареди на Руди да докара кораба до точка на изчакване на десет мили от залива. Джордино използва времето, за да намери цифровизирана карта на бреговата линия и да въведе маршрута на подводницата до центъра на залива. Щом се спуснеха под водата, автопилотът щеше да поеме управлението до въведените координати.

По здрач Пит закара „Куршум“ на половин миля от залива и изключи дизелите за надводно плаване. Джордино затвори херметично двигателния отсек, отвори няколко крана и позволи на водата да нахлуе в баластните цистерни. Първо се напълни носовата и подводницата се плъзна под водата.

Пит пусна електродвигателите. Потисна желанието да включи фаровете, когато водата около пластмасовия наблюдателен купол почерня, и подкара бавно напред, докато Джордино не каза:

— От тук поема автопилотът.

— Сигурен ли си, че това чудо няма да ни блъсне в някоя подводна скала?

— Оборудвани сме с високочестотен сонар, който разчита терена на стотина метра пред нас. Автопилотът сам ще прави малки промени в курса, когато се появят някакви препятствия. Ако обаче става дума за нещо голямо, ще ни уведоми, за да вземем ние решение.

— Значи ни лишава от удоволствието да плаваме наслуки — измърмори Пит.

Нямаше нищо срещу компютрите, но когато ставаше дума за управление на кораб, се придържаше към традициите. Никога не се чувстваше напълно спокоен, когато компютърът заемаше мястото на кормчията. Беше убеден, че усеща в обстановката над и под водата нюанси, които убягват на машините. Или просто си въобразяваше. Сега седеше с отпуснати ръце, готов да се намеси веднага, ако стане нужда.

„Куршум“ се потопи на дълбочина девет метра, компютърът включи електрическите двигателни дюзи и миниподводницата се понесе бавно по предварително програмирания маршрут. Автопилотът нанасяше малки корекции в курса заради течението. След няколко минути се вмъкнаха безшумно в залива и поеха към центъра на пристанището. Екранът на сонара беше чист. След малко на него замига светлинка и електродвигателите спряха — бяха стигнали до зададените координати.

— С това завършва автоматизираната част от програмата — обяви Джордино.

Ръцете на Пит вече бяха на контролните лостове.

— Е, да видим дали можем да намерим място за паркиране — отговори той.

Като изхвърляха водата от баластните цистерни на малки порции, те бавно започнаха да се издигат, докато пластмасовият купол не се подаде няколко сантиметра над повърхността. Видяха над главите си небето, което се намираше в последните мигове сумрак, преди да падне нощта, а водата около тях вече изглеждаше черна. Джордино изгаси осветлението на пулта за управление, с изключение на няколко индикатора, после изхвърли още малко вода от баластните цистерни, та подводницата да изплава още няколко сантиметра.

Вторачиха се в бреговата линия.

Само северната част на залива беше населена. Там се издигаха три сгради.

Италианската яхта се виждаше ясно. Беше пристанала отдясно на кея зад малък катер. От другата страна на кея беше вързан голям ръждясал товарен кораб. Кран на релси товареше нещо в трюма му на ярката светлина от няколко прожектора.

— Как мислиш, дали Род е още на яхтата?

— Мисля, че за начало трябва да приемем, че е там. Какво ще кажеш да проверим? Те не ни очакват.

Пит потопи „Куршум“ и бавно подкара към кея. Джордино включи сонара и той им помогна да стигнат на няколко метра от яхтата. Бавно изплуваха в сянката на левия й борд. Изведнъж Пит забеляза някаква суматоха на задната палуба.

Трима въоръжени мъже изскочиха от вътрешността и се обърнаха към кея. Секунда по-късно се показа още един човек и те го забутаха по палубата.

— Това е Зибиг — каза Пит.

Понеже бяха много по-ниско от палубата на яхтата, не можеха да виждат добре учения, но все пак видяха, че ръцете му са вързани зад гърба. Двама от въоръжените мъже грубо го свалиха на кея и го подкараха нанякъде. Третият остана на яхтата и застана нехайно на задната палуба.

— Да се махаме — каза Пит. — Мисля, че е време да станем невидими.

Джордино вече беше отворил баластните цистерни й „Куршум“ бързо изчезна в мастилените дълбини. Отново разузнаха залива, след това се промъкнаха още напред и изплуваха зад кърмата на товарния кораб в сянката на високия му борд. Това беше най-доброто скривалище, защото откъм сушата не можеха да ги видят заради кораба, а откъм кея ги скриваше купчина варели за гориво. Джордино тихичко излезе и завърза миниподводницата за една халка в стената на кея. След като изключи електрозахранването, Пит отиде при него.

— Няма да е много хубаво, ако тоя великан запали двигателите — отбеляза Джордино, когато видя, че „Куршум“ се полюшва точно над винтовете на товарния кораб.

— Е, поне ще знаем към кого да предявим иск — пошегува се Пит и кимна нагоре към кърмата на кораба. Името му беше изписано с огромни букви: „Османска звезда“.

Запромъкваха се по кея и спряха в сянката на голям генератор точно срещу предния трюм на кораба. Пред тях неколцина докери с помощта на високия кран товареха големи бели сандъци.

Синята яхта, на чиято палуба продължаваше да патрулира въоръженият пазач, беше само на няколко метра. Джордино погледна унило прожекторите, които хвърляха ярка светлина върху пътя, който трябваше да изминат.

— Няма да е лесно да измъкнем нашия човек.

Пит кимна и надникна иззад генератора, за да огледа пристанището. Видя двуетажна тухлена сграда с две складови помещения от метални плоскости от двете й страни. Вътрешността на склада отдясно беше ярко осветена и се виждаха няколко електрокара — изкарваха белите сандъци, за да може кранът да ги вдигне на кораба. Складът вляво от сградите изглеждаше празен и в него не се забелязваше дейност. Пит насочи вниманието си към сградата в центъра. Силна крушка осветяваше фасадата и на светлината й ясно се виждаше въоръженият пазач пред входната врата.

— Тухлената сграда в средата — прошепна той на Джордино. — Там са затворили Зибиг.

Надникна отново и забеляза фаровете на автомобил, който наближаваше пристанището по каменистия път. Когато спря пред къщата с пазача, Пит с изненада видя, че е последен модел „Ягуар“. Добре облечен мъж и също така добре облечена жена слязоха от лимузината и влязоха в сградата.

— Трябва да действаме адски бързо — прошепна Пит.

— Някакви идеи как да пресечем кея? — попита Джордино, който беше седнал на най-долното стъпало на една подпряна на генератора стълба.

Пит се ухили.

— Ал, струва ми се, че седиш върху решението.