Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (87)

86.

Сейнт Джулиан Пърлмутър току-що се беше отпуснал в огромното си меко кресло, когато телефонът започна да звъни. Любимото му място за четене беше направено по поръчка, за да поема сто и осемдесетте му килограма живо тегло. Той стрелна поглед към близкия стоящ часовник и забеляза, че вече е почти полунощ. Протегна се покрай високата чаша с портвайн и вдигна слушалката.

— Джулиан, как си? — каза познат глас.

— Ха, и това ако не е спасителят на Константинопол! — отговори Пърлмутър с гръмовития си глас. — Четох с голям интерес за твоите подвизи в Златния рог. Надявам се, че не си пострадал?

— Не, всичко е наред — отговори Пит. — Между другото, днес се нарича Истанбул.

— Глупости. Той си е Константиновград от повече от хиляда и шестстотин години, защо ни е да го променяме?

Пит не можа да не се засмее на довода на своя приятел.

— Надявам се, че не съм те събудил.

— Не, току-що се бях настанил да почета дневниците на капитан Кук от първото му плаване из Тихия океан.

— Някой ден трябва да идем да видим дали е останало нещо от „Индевър“ — подхвърли Пит.

— О, това би била една много благородна мисия — отговори Пърлмутър. — Е, Дърк, къде си и защо се обаждаш толкова късно?

— Току-що пристанахме в Лимасол, Кипър, и попаднах на една загадка, за чието решаване се нуждая от помощта ти.

Огромният брадат мъж примижа доволно. Беше един от най-изтъкнатите морски историци на света и изпитваше за морските загадки глад, който многократно надвишаваше глада му за качествена храна и благородни питиета. Тъй като с Пит се познаваха отдавна, Сейнт Джулиан знаеше, че винаги, когато неговият приятел го търси, ще му предложи нещо примамливо.

— Хайде, казвай — подкани го Пърлмутър с дълбокия си бас.

Пит започна да му разказва за останките от турския кораб и находките от римско време, а след това премина на историята за Описа и неговото съдържание.

— Честна дума, това наистина е епически товар — отбеляза Пърлмутър. — Жалко, че много малко от описаното, ако изобщо е възможно, би могло да оцелее под водата.

— Да, най-вероятно би било да оцелее урната.

— Ха, със сигурност ще разбуташ гнездото на осите с това твърдение.

— Сигурно. Но ако нещо от тези неща съществува, си заслужава да бъде намерено — отговори Пит.

— Прав си. Обаче дори без товар една запазена римска галера би била сама по себе си великолепно откритие. Разполагаш ли с някаква изходна точка, откъдето да започнеш търсенето?

— Точно затова ти се обаждам — каза Пит. — Надявам се, че може би знаеш нещо за корабни останки с неустановен произход покрай южното кипърско крайбрежие. Сигурно ще ни помогнат и данни за историческите търговски пътища около острова.

Пърлмутър са замисли.

— Имам няколко източника, които може да ни предложат известна помощ. Дай ми няколко часа и ще видя какво мога да направя.

— Благодаря, приятелю.

— Ей, Дърк — продължи Пърлмутър, преди да затвори, — имаш ли представа, че Кипър се слави като производител на едни от най-хубавите вина в Римската империя?

— Стига бе.

— Чувал съм, че чаша „Командария“ имала същия вкус като преди две хиляди години…

— Джулиан, бъди сигурен, че ще ти намеря една бутилка.

— Дърк, ти си добър човек. До скоро. — Пърлмутър затвори телефона, отпи голяма глътка портвайн, наслаждавайки се на плътния сладък букет, надигна огромното си тяло и се отправи към стигащите до тавана лавици, съдържащи безброй книги с морска тематика, и си затананика, докато оглеждаше заглавията.

Сателитният телефон на „Егейски изследовател“ започна да звъни след по-малко от два часа. Обаждаше се Пърлмутър.

— Дърк, досега успях да открия само нещо дребно, но все пак може да бъде някакво начало — извинително каза историкът.

— Всичко ще ни е от полза — успокои го Пит.

— Става дума за корабни останки от четвърти век. През шейсетте години са открити от водолази аматьори.

— Римски ли са?

— Не съм много сигурен. Археологическият доклад, с който разполагам, е доста остарял, но вътре се говори за намирането на римски оръжия между останалите находки. Както знаеш, за римляните Кипър никога не е имал особено военно значение, а по-скоро е бил източник на мед и зърно. И разбира се, вино. Така че наличието на оръжия в тези останки може да е важно.

— Въпреки че вероятността е малка, си заслужава да хвърлим един поглед. Къде са останките?

— Натъкнали се на тях пред град Писури, който се намира близо до вас на южното крайбрежие. Намерили са кораба на около четвърт миля от плажа. Попаднах на още данни, че през деветдесетте мястото било отрасти разкопано, а находките са изложени в Окръжния археологически музей в Лимасол.

— Това е чудесно. А местоположението съвпада ли с римските търговски пътища?

— Всъщност търговските кораби от онова време, които са идвали от Юдея, са щели да се придържат към левантинското крайбрежие по пътя си към Константинопол. Същото важи и за римските галери, които са предпочитали да се придържат към крайбрежната ивица, за да плават в по-спокойни води. Но не бива да се забравя, че нашите познания за мореплаването по онова време са доста ограничени.

— Това означава, че може би изобщо не са имали намерение да плават към Кипър — отбеляза Пит. — Благодаря, Джулиан, ще огледаме тези останки.

— А аз ще продължа да ровя за още информация. Междувременно — успех в търсенето.

Пит затвори телефона и се обърна към двете си деца, които тъкмо бяха дошли на мостика с раници на гърба.

— Значи си тръгвате, преди да сме почнали издирването?

— Намери ли откъде да започнеш? — попита Съмър.

— Милият господин Джулиан Пърлмутър току-що ми даде изходна координатна мрежа.

— Убедих Дърк да дойде да ми помогне при ровенето в архивите — каза Съмър. — Реших, че си заслужава да проверим дали можем да открием някакви споменавания на Описа или може би история на пиратството в тия води. Нали нямаш нищо против, ако се забавим ден-два?

— Не, разбира се. Откъде ще започнете?

— Честно казано, още не сме установили местните източници, откъдето да започнем — каза тя. — Имаш ли някакви предложения?

Пит не можа да сдържи усмивката си, като я видя как жадно погледна бележките, които си беше водил по време на разговора с Пърлмутър.

— По чиста случайност — отговори той — зная точно къде трябва да отидете.