Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (41)

40.

Щом започна стрелбата, Род Зибиг направи гримаса. И последните му надежди за тихо измъкване се изпариха сред металическото тракане на гилзите по кея. И все пак повече се тревожеше за безопасността на Пит и Джордино.

Подтикван от любопитство, най-накрая подаде предпазливо глава над убежището си от празни бензинови варели. В другия край на кея видя надстройките на яхтата и неколцина мъже, които крещяха нещо. Един трескаво развързваше едно от въжетата.

Стрелбата се усили и Зибиг отново клекна в скривалището си. След секунди пукотът на автоматите изведнъж секна, но вместо това толкова силен трясък разлюля целия кей, че чак варелите се разклатиха. Чуха се още викове, но стрелбата не се поднови. Дали Пит и Джордино не бяха загинали в тази пукотевица?

Вторачил празен поглед във водите на заливчето, Зибиг обмисляше своята собствена съдба, когато изведнъж видя във водата пред себе си някакво движение.

Неясно зеленикаво сияние се появи в дълбините и постепенно започна да се усилва. Зибиг продължаваше да гледа невярващо, докато прозрачният купол на „Куршум“ безшумно разкъсваше водната повърхност. Зад контролния пулт видя широкоплещестия Ал, захапал незапалена пура.

Археологът не изчака официалната покана да се качи на борда, а бързо се спусна по една покрита с миди колона във водата още преди подводницата да изплува. Заплува към кърмата и по външната баластна цистерна се изкатери на палубата и изпълзя до задния люк. Джордино веднага го отвори, помогна на Зибиг да се вмъкне и бързо го затвори отново.

— Момче, страшно се радвам да те видя — въздъхна Зибиг, докато се настаняваше на мястото на помощник-капитана и внимаваше да не капе вода по уредите на пулта за управление.

— Не ми се искаше да плавам сам до вкъщи — усмихна се Джордино и отвори вентилите на баластните цистерни, та подводницата да се потопи колкото може по-бързо, без да спира да оглежда кея за противници.

— Никой не дойде в този край на кея — успокои го Зибиг, докато гледаше как водата започва да покрива пластмасовия купол. — Но къде е Дърк?

— Задигна катера, който беше взел „Куршум“ на буксир, и се върна да се оправи с яхтата.

— И успя — каза Зибиг. — Но къде е все пак?

Джордино огледа индикатора за дълбочината, спря пълненето на цистерните и уравновеси подводницата.

— Доколкото го познавам, едва ли е още на катера. — Бутна дроселите леко напред и подводницата започна да се отдалечава от кея. След малко той зави към залива и се усмихна окуражително на археолога.

— Всъщност съм готов да се обзаложа на една месечна заплата, че в момента върти кръгчета в центъра на залива и се чуди къде съм.

— Но как ще го намерим?

Джордино потупа любовно пулта за управление.

— Ще се доверим изцяло на сензорите на този красавец.

Системата за определяне на местоположението без астрономическо наблюдение щеше да го върне по същия начин на точното място като джипиес плюс-минус два метра.

Джордино следваше запаметения маршрут на дълбочина девет метра, но с наближаването на точката, откъдето беше започнал да запаметява маршрута, се издигна постепенно натри. След това намали скоростта и „Куршум“ спря.

— Не сме ли вече извън обсега на стрелците им? — попита Зибиг.

Джордино поклати глава.

— Извадихме късмет, че не откриха огън по нас. Всички се бяха съсредоточили да спрат катера. Не ми се иска обаче да им давам втора възможност.

Щракна няколко ключа под един монитор и добави:

— Да се надяваме, че шефът не е твърде близо до брега.

На екрана, който показваше данните от сензорите на сонарната система, се появи черно зърнесто изображение. Джордино набра някаква друга честота и се появи по-подробно изображение. Двамата се взираха напрегнато в екрана, но не виждаха нищо друго, освен различно черни сенки. Джордино включи една от страничните двигателни дюзи и бавно завъртя подводницата по часовниковата стрелка. Картината на екрана не се промени, но след малко, докато сочещият напред сензор опипваше средата на залива, Джордино забеляза малко петно в горния край на монитора.

— На трийсетина метра има нещо. — И посочи с пръст.

— Дърк ли е? — попита Зибиг.

— Ако случайно не е делфин, каяк или някакъв боклук, изхвърлен от кораб, значи е Дърк.

Джордино бавно подкара подводницата към целта. Нещото на екрана започна да става все по-голямо и след малко почти изчезна в горната част на монитора. Значи бяха точно под него.

— Време е да видим какво сме намерили — заяви Джордино и пусна помпите за продухване на баластните цистерни.

Пит се беше отпуснал на гръб, за да си почине. Къде ли се беше дянала подводницата? Усети някакво движение под себе си, обърна се и видя вътрешното осветление на „Куршум“, който се издигаше бързо само на няколко метра от него. С няколко загребвания Пит се приближи точно над пластмасовия купол, докато той изплаваше на повърхността. Джордино спря издигането и остави само няколко сантиметра от купола да стърчат над водата.

Пит се просна върху купола, разперил ръце и крака, за да пази равновесие. Джордино му се ухили доволно отдолу, после направи знак дали е добре. Пит вдигна палец, че е окей, и после посочи към центъра на залива. Другарят му кимна, че е разбрал, и му махна да се държи здраво.

Подводницата потегли напред. Пит имаше усещането, че кара водни ски, само че по корем. Малки вълнички се вдигаха около лицето му и той трябваше да извие глава и да вдишва само на всеки няколко секунди. Когато пристанищните светлини останаха далече назад, Пит почука по пластмасовия капак. Подводницата веднага спря и след секунди изплува на повърхността сред облаци мехурчета.

Пит се плъзна по купола, стъпи на палубата и тръгна към задния люк. Поколеба се и се обърна да хвърли поглед към брега. Катерът потъваше с носа надолу. Няколко мъже в гумена лодка се опитваха да подсигурят яхтата с въже, за да не потъне и тя. Пит с облекчение установи, че преследването на подводницата явно не е сред приоритетите на бандитите.

Люкът се отвори и Джордино му махна да влиза.

— Благодаря, че се върна да ме вземеш — каза Пит с крива усмивка.

— Крал Ал не оставя никого в беда — отвърна гордо Джордино. — Предполагам, че си осигурил достатъчно работа на нашите домакини?

— Уредих скъпата им яхта с голяма цицина. Това ще ги извади от играта за известно време. Щом вече си прибрал доктор Зибиг, не виждам причина да се бавим още тук.

Бързо потопиха подводницата и се измъкнаха от залива на безопасна дълбочина. Изплуваха отново чак когато се отдалечиха на половин миля от брега. Джордино нагласи „Куршум“ за плаване на повърхността и за голяма изненада на Зибиг скоро се понесоха по тъмното море с повече от трийсет възела.

Радиовръзката с „Егейски изследовател“ потвърди, че корабът ги чака близо до югоизточния нос на Гьокчеада. След половин час видяха светлините му на хоризонта, но когато наближиха, видяха и че откъм левия борд на „Изследовател“ е хвърлил котва друг кораб, фрегата на турската брегова охрана.

— По-добре късно, отколкото никога — отбеляза Пит.

— С удоволствие ще ги заведа при ония убийци — обади се Зибиг.

Кранът вдигна „Куршум“ на борда. Руди Гън ги чакаше. Мрачното му лице светна, когато видя Зибиг да излиза от подводницата.

— Род, добре ли си? — попита Руди, докато помагаше на археолога да стъпи на палубата.

— Да, благодарение на Дърк и Ал. Обаче някой трябва да ме отърве от тия белезници.

— Нямаш проблеми — успокои го Гън. — Слез в работилницата и ще ти ги срежат веднага.

— Ал знае точното местоположение на яхтата. Някакво малко пристанище. Можем да предадем координатите на турската брегова охрана или дори да ги заведем дотам.

— Съжалявам, но няма да стане. Наредено ни е да се върнем в Чанаккале, пристанище близо до Дарданелите, веднага щом се качите на борда.

И посочи турската фрегата, която се беше доближила още малко. Пит погледна натам и чак сега забеляза въоръжените моряци на борда й. Оръжията им сочеха право към тях.

— Каква е тая идиотщина?! — възкликна той. — Двама души от екипажа ни бяха убити, а друг отвлечен. Ти не се ли свърза с бреговата охрана?

— Свързах се, разбира се — отговори намръщено Гън. — Но те не са дошли за това. Изглежда, някой се е свързал с тях преди мен.

— И защо са тези оръжия?

— Защото — отговори Гън, очите му пламтяха от ярост — сме задържани по обвинение в кражба на културно наследство.