Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (10)

9.

Директорът на американската Национална разузнавателна служба седеше мълчаливо по време на седмичното съвещание по положението в Евразия и Близкия изток. Сдържаният генерал от резерва Бракстън беше основният канал за разузнавателни сведения към Департамента по отбраната, Вътрешната сигурност, ЦРУ и още десетина други агенции, които носеха отговорността да защитават националната сигурност.

По-голямата част от съвещанието беше заета от обичайните новини за събитията, които ставаха в Афганистан, Пакистан, Ирак и Иран. Множество служители на разузнаването и офицери от Пентагона влизаха и излизаха от обезопасеното помещение в разузнавателния комплекс на кръстовището „Либърти“ в новата сграда на ДНР^[1] в Маклийн^[2], Вирджиния.

Съвещанието навлезе в третия си час, преди вниманието да бъде насочено към Израел. Джон О’Куин, офицер от НРС, който отговаряше за Западна Азия, се измъкна, за да си сипе кафе, докато един офицер от ЦРУ излагаше последните развития на Западния бряг.

— Добре, добре, там няма нищо ново — намеси се нетърпеливо Бракстън. — Да преминем на останалата част от Средиземноморието. Има ли нещо ново за взрива в джамията Ал Азхар в Кайро?

О’Куин се върна тъкмо когато офицерът от ЦРУ започна да отговаря на въпроса.

— Броят на жертвите е само седем, той като взривът е избухнал във време, когато няма много вярващи. Не знаем дали това е било нарочно, или не. Взривът е бил един и силно е повредил главното молитвено помещение на джамията. Както знаете, Ал Азхар е държавната джамия на Египет, както и една от най-старите и почитани сред мюсюлманите. Общественото възмущение беше силно и по улиците на Кайро се проведоха няколко антиизраелски демонстрации. Почти сме сигурни, че протестите са организирани от Мюсюлманското братство.

— Кайро знае ли кой е виновен за взрива?

— Не — отговори човекът на ЦРУ. — Никой заслужаващ доверие не е поел отговорността. Но това не е изненадващо, като се вземе предвид целта на атаката. Нашите опасения са, че след този атентат Мюсюлманското братство ще увеличи подкрепата си и ще влезе още по-масово в египетския парламент.

— Само това ни трябваше, египтяните да станат фундаменталисти — измърмори Бракстън и поклати глава. — Според нашата оценка кои са извършителите?

— Наистина не знаем, сър. Оглеждаме се са възможни връзки с Ал Кайда, но засега не разполагаме с нищо сигурно. Обаче има една любопитна информация от Египетската национална полиция. Твърдят, че са открили на мястото на експлозията остатъци от октоген.

— И какво значи това?

— Октогенът е строго контролиран пластичен експлозив от най-новото поколение експлозиви и се използва най-вече в ядрените бойни глави и като ракетно гориво. Не е нещо, което обикновено свързваме с Ал Кайда, и смятаме появата му в Египет за много странна.

О’Куин настръхна. Изкашля се, за да привлече вниманието, и попита:

— Сигурни ли сте, че става дума за октоген?

— Чакаме резултатите от нашите проби, но да, това ни съобщиха египтяните.

— О’Куин, това говори ли ти нещо?

Офицерът от разузнаването кимна.

— Да, сър. Три дни преди взрива в Ал Азхар в джамията „Йешил“ в Бурса, Турция, избухна заложена бомба. Може и да сте видели докладите. Три жертви, включително водачът на маргиналната Партия на щастието. Както и в Египет, става дума за стара почитана джамия. — Бързо отпи глътка кафе и добави: — Турските власти потвърдиха, че взривът е предизвикан от оставен пакет с октоген.

— Значи става дума за две бомби, заложени в две различни страни с разлика три дни — отбеляза генералът. — И двете в древни джамии, и в двата случая целта не е била много жертви, и в двата случая е използвано едно и също взривно вещество. Е, в такъв случай моля някой да ми каже кой и защо го е направил.

Възцари се неловко мълчание. О’Куин събра смелост и заговори.

— Сър, не смятам, че някой е осъзнал приликите между двата взрива. Поне до този момент.

Офицерът от ЦРУ се съгласи.

— Веднага ще се заемем с анализи, за да намерим възможната връзка. Като се има предвид видът на експлозивите, бих могъл да изкажа предположението за някакво иранско участие.

— Какво е мнението на турците?

— Както в Египет, никой не пое отговорност. Нямаме никакви сведения, че турците са установили самоличността на някой заподозрян.

Генералът се размърда на стола си, студените му сини очи се забиха в О’Куин като свредла. О’Куин беше работил с него по-малко от година, но бе спечелил професионалното му уважение. От поведението му разбра, че директорът иска нещо повече.

— Каква е твоята оценка? — попита рязко генералът.

Мозъкът на О’Куин заработи на пълни обороти, за да измисли разбираем отговор, но засече, защото разполагаше с повече въпроси, отколкото отговори.

— Сър, нищо не мога да кажа за взрива в Египет, но що се отнася до този в Бурса, някои са на мнение, че има връзка със скорошната кражба на артефакти от Топкапъ.

— Четох за това — каза генералът. — По някакъв начин е замесена и една конгресменка.

— Лорън Смит от Колорадо. Спасила част от откраднатите светини, но при това едва не загинала. И по някакъв начин успя да не допусне името й да попадне във вестниците.

— Ха, с това качество бих могъл да я използвам в моя екип — изсумтя Бракстън.

— Смятам, че при нападението срещу двореца също са използвани взривни вещества — продължи О’Куин. — Веднага ще започна разследване, за да проверя дали има сходства с нападенията в Кайро и Бурса.

— Какъв е възможният мотив?

— Типичните нападения срещу джамии, каквито видяхме в Ирак, са нападения на сунити срещу шиити и обратното — обади се човекът на ЦРУ, — макар че според мен шиитското малцинство в страната е мирно.

— Това е вярно — подкрепи го О’Куин. — По-вероятни извършители биха могли да са кюрдските сепаратисти. След по-малко от месец в Турция ще се проведат избори. Възможно е нападенията да са подбудени от кюрдите или друга маргинална политическа партия, опитваща се да предизвика безредици. Но не виждам как това може да се върже с Кайро.

— Според мен турските власти веднага биха обвинили кюрдите, ако смятаха, че зад нападенията стоят те — каза Бракстън.

— Да, прав сте — съгласи се О’Куин, докато прелистваше бележките си. Пръстът му се спря върху прихванатия от АНС разговор, транскрибиран от Джордж Уидърс, и той каза: — Сър, в Турция има и друго развитие, което буди тревога.

— Докладвай — нареди генералът.

— Според прихванат от АНС разговор Алтан Батал, мюфтията на Истанбул и изтъкнат духовник фундаменталист, ще се включи в предстоящите президентски избори.

— От няколко години президент Йълмаз има стабилно ръководство — възрази Бракстън. — Освен това Турция е светска държава. Не мога да си представя, че този Батал е привлекателен за мнозинството турци.

— Съжалявам, но изглежда случаят не е такъв — отговори О’Куин. — Заради икономическите затруднения, популярността на президента Йълмаз значително намаля. Освен това доброто му име беше накърнено от обвиненията в корупция на хора от неговата администрация. От друга страна, мюфтията Батал се превърна в изгряваща политическа звезда, особено сред бедните и безработните. Не може да се каже какви ще са резултатите му като политически кандидат, но мнозина се страхуват, че може да се окаже действително предизвикателство за сегашния президент.

— Дай още данни за този Батал — каза генералът.

— Според биографията му останал сирак още от малък и бил принуден да се бори за оцеляването си в бедните покрайнини на Западен Истанбул. Отървал се от бедността, понеже се притекъл на помощ на възрастен човек, нападнат от някакъв местен бабаит. От благодарност старецът, джамийски настоятел, изпратил Батал в мюсюлманско училище. Училището било много фундаменталистко и оставя отпечатък върху мирогледа на Батал и до днес. Научната работа го привлича, но той притежава и дарбата на оратор. Това съчетание ускорява кариерата му в ислямската йерархия на Истанбул. В момента е главен теолог на града. Макар да притежава лично обаяние, писанията и проповедите му са пълни с талибански тълкувания на исляма, с нападки срещу злините на Запада и опасностите от чуждото влияние. Не може да се каже какво ще се случи, ако бъде избран, но сме изправени пред действителната възможност да изгубим Турция.

— Има ли шансове да спечели изборите? — попита генералът вече разтревожено.

О’Куин кимна.

— Според нашата преценка може и да ги спечели. Ако военните го подкрепят, никой не знае какво може да стане.

Един полковник от военновъздушните сили, седнал срещу него, направо зяпна.

— Фундаменталистки преврат в Турция? Това ще е пълна катастрофа. Турция е член на НАТО и един от най-силните ни съюзници в региона. Разполагаме с най-различни военни ресурси в страната, включително тактически ядрени оръжия. Военновъздушната база в Инджирлик е крайно нужна за операциите ни в Афганистан!

— Да не говорим за подслушвателните постове на тяхна територия, които използваме, за да слушаме какво става в Русия и Иран — добави представителят на ЦРУ.

— В момента Турция е ключова точка за всичките ни доставки за Афганистан, както преди за Ирак — затюхка се един майор от армията, който седеше до полковника. — Ако изгубим тези снабдителни линии, цялата кампания в Афганистан ще бъде изложена на опасност.

— Предвиждаме всякакви възможни катастрофални сценарии — намеси се тихо О’Куин. — От затварянето на Босфора за превоза на руски петрол и газ до надигането на Иран. Подобно развитие ще повлияе върху целия Близък изток и е много трудно да се предвиди какво ще е отражението му върху равновесието на силите.

— Турция е дискретен приятел и търговски партньор на Израел и изнася там големи количества храни и минерална вода — припомни човекът на ЦРУ. — Ако Турция и Египет се обърнат към фундаментализма, Израел ще остане почти напълно изолиран. А ако и Иран стане по-смел, се опасявам и от засилената агресивност на Хамас, Хизбула и други врагове на еврейската държава в региона, което ще разпали насилието. Подобна смяна на властта може да се превърне и в катализатор на онова, от което се страхуваме отдавна — избухването на Третата световна война с огнище в Близкия изток.

Възцари се тишина. Всички с нарастващ ужас осмисляха казаното. Най-накрая генералът се отърси от неприятното напрежение и започна да дава заповеди.

— О’Куин, искам пълен доклад за този мюфтия. Утре сутринта да е на бюрото ми. Освен това ми трябва и обобщение за съвещанието при президента. Ще се съберем отново тук в петък, когато очаквам пълни оценки от Държавния департамент и от ЦРУ. Използвайте каквито ресурси са нужни — добави със стиснати юмруци, — но не оставяйте събитията да ни изпреварят. — Затръшна протоколната книга от съвещанията, погледна офицера от ЦРУ и изсъска: — Трета световна война, а? Не и докато аз съм на този пост!