Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (16)

15.

Дулото не се отмести от врата на Дърк по целия път обратно към лагера. Арабинът, който го бе заловил, го блъсна в палатката за находките, където един от нападателите подреждаше пластмасовите кутии за товарене. Беше отметнал кефията, която прикриваше устата и брадичката му, и това позволи на Дърк да огледа тясното му като на гризач лице. Секунда по-късно водачът на бандитите също влезе в палатката и кресна на арабски:

— Покрий си лицето!

След това се обърна към Дърк и пазача му.

— Кой е този?

— Преброих леглата в палатките и излезе, че един човек липсва. Хванах го, докато следваше другарите си надолу по пътеката. — И посочи овесения на гърдите му бинокъл за нощно виждане, който се бе оказал причина за разкриването на Дърк.

Водачът кимна доволно, докато оглеждаше Дърк.

— Тук ли да го убия, или да го сваля при останалите?

Водачът поклати глава.

— Завържи му ръцете и го качи в пикапа. Един заложник може да ни свърши добра работа, докато се измъкнем от тук.

Извади пистолета си и го насочи срещу Дърк, за да даде възможност на другия арабин да изпълни заповедта му.

Арабинът отряза едно от въжетата на палатката И върза здраво ръцете на Дърк зад гърба. После го мушна с дулото на автомата, изведе го от палатката и го подкара нагоре по хълма. След стотина метра минаха покрай трупа на агент Холдер, който лежеше по корем в локва кръв. Малко по-нататък беше спрян очукан пикап, паркиран с товарния отсек към пътеката.

Пазачът избута Дърк до пикапа и след това го блъсна силно и го запрати по корем на пода на каросерията. Преди Дърк да успее да се изправи, бандитът бързо го последва и завърза краката му с друго въже.

— Не се опитвай да бягаш, защото ще те убия — заплаши го той, срита го в ребрата и скочи от каросерията.

Дърк се отърси от болката и щом арабинът се отдалечи, се забори с въжето на китките си, но то беше прекалено стегнато, за да успее да го разхлаби. Започна да се плъзга по гръб по пода с надеждата да намери някакъв предмет или инструмент, но се блъсна единствено в една от пълните с ръкописи пластмасови кутии. Плъзна се отново, докато не стигна до отворения заден капак. Ако искаше да слезе, трябваше просто да се претърколи. Надникна през ръба на каросерията и огледа задната броня — ръждясало извито парче метал, покрито с лющеща се бяла боя. Вътрешният ръб на бронята, макар и ръждясал, беше тънък и можеше да послужи за острие.

За да стигне с вързаните си ръце бронята, трябваше много внимателно да пази равновесие. Едва не падна от каросерията, но успя да се подпре на протегнатите си назад ръце, опря въжето в заострения ръб и започна да го търка, но почти веднага чу стъпки и бързо изпълзя навътре. От сумрака се появиха арабинът, който го беше заловил, и мъжът с лице на гризач; носеха кутиите с находки и ги сложиха в задната част на камионетката. Онзи с лице на гризач скочи в каросерията, за да ги подреди, и когато свърши, реши да надмине другаря си и ритна Дърк в главата.

Дърк преувеличи болката си с високо стенание и започна да се гърчи, сякаш измъчван от нетърпимо страдание. Арабинът се изкиска и заломоти нещо на другаря си, докато се връщаха към лагера. Дърк веднага зае отново позицията си над бронята и започна да търка въжетата. След един лудешки натиск въжето се скъса, макар и с цената на охлузена от китките му кожа. Дърк се зае с въжето на краката си, но се поколеба, понеже пак чу хрущене на камъчета по пътеката. Един упорит възел не искаше да се разхлаби, но все пак се предаде в почти последния момент. Щом развърза въжето, Дърк изпълзя обратно назад, без да го сваля от глезените си, и легна по гръб върху ръцете си.

На пътеката се показа само един арабин, типът с лице на гризач. Дърк се усмихна, като видя, че носи цял куп кутии с находки и няма оръжие. Както и преди малко, арабинът остави кутиите на ръба на каросерията и после се качи, за да ги пренесе отзад при кабината. Дърк отново започна да стене, докато се опитваше да заеме най-удобна позиция. Изчака, докато арабинът подреди кутиите една върху друга и се обърна, за да го срита отново. Но в мига, когато вдигна крак, Дърк се претърколи и с все сила го блъсна в глезена.

Тъй като стоеше на един крак, арабинът веднага изгуби равновесие и докато падаше, Дърк скочи, хвана протегнатия напред крак и го вдигна високо нагоре. Смаяният нападател падна тежко по гръб и си удари главата. От сътресението три от пластмасовите кутии паднаха и едната се отвори. Дърк я погледна, извади керамичната кутия от нея и погледна към врага си. Арабинът беше успял да се надигне на колене. Дърк стовари кутията върху темето му. Тя се пръсна на стотици чирепчета, а арабинът рухна в безсъзнание.

— Извинявай, доктор Хазис — измърмори Дърк, докато събираше омачканите папируси и ги връщаше в пластмасовата кутия. След това бързо завърза мъжа по същия начин, както бяха вързали него, и скочи от камионетката.

По пътеката не се чуваха стъпки, затова Дърк отиде при кабината, но не видя ключове в запалването. Продължи през паркинга и от другата страна излезе на граничещата с него поляна. Помисли си дали да не избяга и да се опита да потърси помощ, но знаеше, че; докато полицията се отзове, бандитите отдавна ще са заминали. А преди това можеше да убият Софи, Хазис и останалите.

Запрепъва се в каменните останки на един две хиляди годишен дом, след това прекоси древна градина и стигна до отвесен склон над плажа. Долу вляво от него се извисяваше сянката на римския амфитеатър, една от най-добре запазените постройки в Цезарея — издигащ се полукръг от каменни пейки, до голяма степен запазени: театърът все още се използваше за концерти и представления на открито. С обичайния си нюх римляните бяха обърнали амфитеатъра на запад, осигурявайки на публиката прекрасна гледка към Средиземно море като фон на случващото се на сцената. Дърк се приближи до края на склона, откъдето можеше да вижда високите трибуни на амфитеатъра. Две фенерчета осветяваха скупчените зад сцената пленници. Дърк прецени обстановката. Пленниците бяха разположени така, че трудно би могъл да ги наближи — от двете им страни се простираше гола плажна ивица.

Една белоглава вълна се разби в брега и се плъзна почти до самата група, преди да се оттече. Наближаваше най-високата точка на прилива. Докато гледаше как следващата вълна се плисва върху плажа, Дърк взе решение. Пазачите стояха с гръб към морето, защото не очакваха нападение от тази посока. Можеше да ги доближи.

Погледна към носа, който навлизаше във водата до мястото, където беше открил древните ръкописи. Докато се опитваше да измисли някаква тактика, се наруга наум, че бе отнесъл водолазната си екипировка в палатката. Обаче оставаше шахтата, която не беше изкопана и имаше голяма вероятност около нея да са останали някакви инструменти. Освен това там бяха неговият генератор и водоструйката.

— Да, щурият план е по-добър от липсата на план — измърмори Дърк и пъргаво се заспуска към морето.