Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (50)

49.

Когато Дърк излезе от прохода, за да търси Софи, Сам тъкмо оглеждаше мъртвия палестинец. Щом чу още някой да вика Софи, агентът се обърна и видя как Дърк изчезва в тунела. Отново извади телефона и се опита да се свърже със Софи и когато пак не успя, закуцука към прохода.

Намираше се само на метри от входа в каменоломната, когато пластичният експлозив избухна.

От неговото място експлозията не беше нещо повече от приглушен трясък и потреперване на земята под краката му. Секунди по-късно от тесния тунел излетя облак дим и прах.

Сам се приближи до входа и видя захвърлен на земята фенер. Запали го и влезе внимателно в прохода. Учудването му прерасна в смайване, когато стигна до пещерата — подобна каменоломна под Храмовия хълм не бе регистрирана никъде.

Въздухът беше изпълнен с пушек и прах и Сам бе закрил устата и носа си с ръкав. Надникна поред в четирите тунела, като се поколеба при последния, от който излизаше гъст дим. Чу отвътре тракане на камъни, навлезе предпазливо в тунела и забеляза отблясък от друг фенер. Ускори крачка, но скоро се натъкна на купчини отломки, срутили се от тавана. Запрекрачва ги внимателно. След няколко метра тъмният тунел се изправи и светлината се усили.

Сам заобиколи една назъбена скала и излезе в голямо помещение, осветено от фенер, поставен в една ниша. Самото помещение приличаше на кариера за чакъл — навсякъде се издигаха купчини натрошени камъни. Голяма неравна дупка зееше отхапана от тавана точно над най-голямата — дело на експлозията. Гъст бял прахоляк висеше във въздуха и пречеше на видимостта въпреки светлината на фенера.

В другия край на помещението Сам различи някакво слабо движение.

— Софи? — извика той и посегна неуверено към пистолета.

Подобно на привидение някаква фигура излезе от облака бял прахоляк и Сам с облекчение позна Дърк. Носеше отпуснатото тяло на Софи.

— Добре ли е? — попита Сам тихо.

Внимателно пристъпи напред и видя, че Дърк е покрил главата и горната част на тялото й с якето си.

Едва сега забеляза, че крайниците на Софи висят безжизнено, покрити с дебел слой мръсотия и кръв.

Вдигна очи към Дърк и по гърба му полазиха тръпки. Ужасният вид на американеца уби всяка надежда за състоянието на Софи. Той стоеше вторачен в него с изподраскано и окървавено лице, очите му бяха празни, сякаш останали без душа. Изглеждаше така, сякаш някой е изстискал живота от него, и Сам на секундата разбра, че Софи е мъртва.