Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (93)

92.

Шест часа по-късно Афродита, богинята на любовта, показваше на изследователите от НАМПД всичко друго, но не и любов. На морското дъно около Петра ту Ромиу нямаше никакви обекти, дело на човешка ръка. Дърк беше поел следващата вахта по наблюдение и гледаше отегчено безкрайната лента скали и пясък на екрана, докато Съмър и Пит се разтакаваха наоколо, надявайки се най-накрая на успех. Джордино се качи на мостика и с изненада установи, че въодушевлението на Съмър се е сменило с разочарование.

— АППС трябва да изплува след около четирийсет и пет минути — каза той на Пит.

— Остават ни само още няколко минути работа, за да свършим с тази координата.

— Добре, когато стигнем до края, прекъсни, а ние ще идем да извадим голямата риба.

— Намерихте ли изобщо нещо? — полюбопитства Ал.

— Ако си падаш по скали, тукашното дъно може и да ти хареса — отговори Дърк.

Джордино отиде при щурвала и погледна през предното стъкло. Взе бинокъла и започна да оглежда осеяния с чакъл бряг, който се простираше на запад от голямата скална формация.

— Някоя излегнала се гръцка богиня? — попита Дърк подигравателно.

— Не, боговете са си тръгнали от плажа в този слънчев следобед. Дори сенчестите морски пещери са празни, защото призраците ги няма.

Пит застана до него.

— Ще ми дадеш ли да погледна?

Докато баща му оглеждаше бреговата ивица, Дърк докладва, че са стигнали до края на координатата, и попита:

— Ал, ще ми помогнеш ли да обезопасим сонара?

— С удоволствие — отговори Джордино и двамата тръгнаха към кърмата.

Пит продължи да оглежда брега, след това се обърна към капитан Кенфийлд.

— Капитане, можеш ли да ни приближиш още малко към брега, двайсет градуса вдясно?

— Тате, какво има? — попита Съмър с надежда.

— Проучвам възможността крал Ал отново да е попаднал на злато.

„Егейски изследовател“ бавно навлезе в по-плитки води и Пит получи възможността да огледа бреговата линия по-хубаво. От ниския покрит с чакъл плаж брегът се извисяваше в заострени варовикови върхове. Средиземно море неуморно запращаше вълни в основата на високите няколкостотин метра скали и вдигаше облаци бяла пяна. В основата на скалите имаше множество вдлъбнатини, издълбани във варовика, където морето беше изровило дупки и пещери. Тъкмо те бяха привлекли вниманието на Пит и той ги изучаваше внимателно. Най-накрая съсредоточи вниманието си върху една от тях — малък черен отвор ниско над водата, а около него разхвърляни скали.

— ДУС и буксирното въже са на борда — каза Дърк, щом се върна на мостика с Джордино.

Пит свали бинокъла и попита:

— Капитане, какво е състоянието на прилива в момента?

— Току-що отмина най-високата му точка. Тук разликата между прилива и отлива е само десетина сантиметра, не повече.

Пит кимна и лека усмивка заигра по лицето му, след това се обърна към Гън.

— Руди — каза той, — ти си специалистът по тези въпроси. Колко се е променило равнището на Средиземно море през последните, да речем, хиляда и седемстотин години?

Гън се почеса по главата.

— Днес морското равнище трябва да е с два-три метра по-високо, отколкото преди две хиляди години. Мога да ти дам точна информация, ако проверя в базата данни на НАМПД.

— Не е нужно — отговори Пит и отново огледа морската пещера. — Мисля, че е точно по мярка.

— Трябва да приберем АППС — каза Гън.

— Добре, но преди това трябва да ни спуснете със Съмър в зодиака. Дърк също, ако иска да дойде с нас.

— Благодаря, татко, но не искам. Вече изкарах един рунд лов със Съмър. Аз ще помогна при прибирането на АППС-то.

— Къде отиваме? — попита Съмър.

— Ей там. — Пит посочи и се усмихна. — Къде другаде според теб бихме могли да намерим римска галера?