Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (48)

47.

Очукано бяло такси спря до колата на Софи и Сам Левин изскочи от него. Таксито се отдалечи, а Сам се опита да звънне на Софи по мобилния. Не се изненада, че не вдигна, така че й изпрати текстово съобщение къде се намира. Когато не получи отговор и на него, тръгна към гробището — знаеше, че тя често изключва телефона си по време на операции.

Накуцваше леко, защото го болеше хълбокът и цялата лява страна от удара. В объркването след катастрофата беше забравил очилата си за нощно виждане в багажника на повредената кола, но пък никога не се разделяше с автоматичния си пистолет. Придвижваше се бавно и тихо и се надяваше, че Софи ще го забележи, преди да попречи на наблюдението.

Гробището беше тихо и пусто. На всеки няколко метра Сам спираше, за да се огледа и ослуша. Очакваше всеки миг Софи да изскочи от тъмното и да го потупа по рамото, но това така и не се случи.

След като направи още няколко крачки, отново спря, но този път, защото чу някакъв шум. Беше тракане на камъни, поставяни един върху друг, и идваше от центъра на гробището. Сам се промъкна тихичко няколко метра по-близо и спря до ниска подпорна стена.

Тракането някъде долу не преставаше. Той надникна предпазливо над стената и видя няколко неясни фигури да се движат около плитък гроб близо до нисък каменен осветителен стълб, който отдавна беше престанал да изпълнява функциите си.

Агентът извади пистолета си и зачака. Минаха няколко минути и той почна да се чуди къде ли е Софи и защо не ги арестува. Може би се беше отказала от разузнаването? Но това нямаше да му попречи да изпълни дълга си.

Прехвърли се през стената с болезнена гримаса и закуцука надолу към иманярите. Тракането на камъни престана и той видя как крадците отстъпват към южния край на гробището. Направи опит да се затича, но остра болка в глезена го накара да затътри крака. Обзет от безсилие, той спря и изкрещя:

— Стой!

Командата постигна точно обратното — вместо да спре иманярите, ги накара да хукнат с все сили. Сам чуваше тупането на краката им, докато тичаха през гробището. След секунди се чу шумът на два двигателя, последван от свирене на гуми, когато колите полетяха напред.

Сам поклати глава, когато видя отдалечаващите се стопове, после извика:

— Софи, къде си?

Отговори му само мълчанието на празното гробище. Сам закуцука към осветителния стълб и пристъпи към древния гроб. Очакваше да намери набързо изкопана шахта. Вместо това с изненада видя, че гробът е покрит с купчина камъни. Знаеше, че е много необичайно крадците да прикриват следите от работата си, и обзет от любопитство, свали няколко камъка от върха на купчината. И едва не падна по гръб, когато на лунната светлина видя щръкнала нагоре ръка.

Преглътна, продължи бързо да маха камъните и след, малко разкри окървавения труп на мъртвия палестинец.