Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (64)

63.

Палубните прожектори и позиционните светлини изгаснаха секунда преди еничарите да открият огън по полицейския катер. Командирът му загина пръв, надупчен от десетки куршуми, които първо пръснаха предното стъкло. Другият полицай беше повален секунда по-късно, преди да разбере какво става. Третият човек на палубата, полицейски сержант ветеран, успя да реагира — хвърли се зад планшира и отговори на огъня със служебното си оръжие. Еничарите обаче убиха и него, когато катерът се извъртя на една страна и сержантът остана без прикритие.

Стрелбата спря и последният жив на полицейския катер излезе от рубката, видя мъртвите си другари и вдигна ръце. Беше новобранец и гласът му затрепери, докато викаше на стрелците да не го убиват. Молбата му обаче беше посрещната с кратък откос и той падна до мъртвите си другари.

Полицейският катер-ковчег се люшка известно време в килватера на танкера като кученце, изгубило майка си. В щурманската рубка радиото пукаше и се носеха призиви от катера на бреговата охрана, но мъртъвците не можеха да ги чуят.

Изстрелите прозвучаха като бойна тръба за Хамет. Капитанът на израелския танкер беше прекарал часове в терзания, откакто той и екипажът му бяха отново затворени в каюткомпанията, след като бяха помогнали да се натоварят пластичните експлозиви. Хамет знаеше, че въоръжените турци, които и да бяха, са превърнали танкера му в плаваща бомба и че най-вероятно израелският екипаж ще бъде взривен заедно с кораба.

Капитанът и помощникът му бяха обсъждали шепнешком планове за бягство, но разполагаха с твърде малко възможности. Двамата пазачи до вратата — сменяваха се през два часа — ги държаха на мушка. Не им даваха храна и вода и не им позволяваха да надничат през илюминаторите.

В този късен час повечето от екипажа се бяха проснали на пода, за да поспят. Хамет лежеше между хората си, но сънят беше последното, за което мислеше. Обаче се престори, че дреме, когато един мъж влезе и започна възбудено да шепне нещо на пазачите. Двамата се изправиха и го последваха навън, като оставиха израелския екипаж временно без охрана. Хамет веднага скочи на крака.

— Ставайте всички — нареди тихо на помощник-капитана и хората около него. После бързо събра сънения екипаж до вратата и тихо обясни плана си.

— Зев, вземи хората и се спуснете с кърмовата спасителна лодка, без да ви забележат — нареди на помощник-капитана. — Аз ще сляза в машинното, за да видя дали не мога да спра кораба. Заповядвам ти да отплаваш без мене, ако не ви настигна до десет минути.

Помощник-капитанът отвори уста да възрази, но в този миг от кърмата заехтя автоматична стрелба.

— Тръгвайте. Използвайте гумената лодка откъм левия борд. Може просто да я хвърлите през релинга, защото корабът плава с пълен ход.

— За някои от хората скокът от борда ще е доста труден.

— Вземете от шкафовете за оборудване спасителни жилетки и въжета. Тези, които ги е страх да скочат, могат да се спуснат по въжетата. Казах: тръгвайте!

Хамет знаеше, че разполагат само с минути, ако не и секунди, така че почти изблъска мъжете от каюткомпанията. Когато и последният моряк изскочи, той също излезе на палубата и затвори вратата. Намираха се в основата на надстройката, която се извисяваше над десния борд. Помощник-капитанът се затича, а екипажът го последва по палубата, плътно до надстройката, така че да не ги виждат от мостика над тях. Хамет затича в обратната посока — към кърмовата стълба, която се спускаше в машинното отделение.

Автоматичната стрелба продължаваше и когато стигна до кърмовата страна на надстройката, той видя десетина мъже, застанали край кърмовия релинг, да стрелят към водата. Приведе се, спринтира към вратата за стълбата и после три палуби надолу. Озова се в широк коридор. Вратата на машинното беше малко по-нататък. Той предпазливо се промъкна до нея, отвори я и надникна. Лъхна го топъл въздух, а шумът почти го оглуши.

Беше се надявал похитителите да не са довели механик за еднопосочното си пътуване и се оказа прав. Машинното отделение беше празно. Той се спусна бързо по тясната метална стълба, спря до огромния двигател и се замисли какво да направи. Имаше различни начини да спре двигателя, но рязката загуба на мощност щеше да предизвика тревога сред нападателите. Трябваше му някакво забавяне, за да може екипажът да се измъкне в безопасност.

Погледът му се спря на горивните резервоари, които се издигаха в предния край на помещението — огромни като хоризонтални силози за зърно.

— Ама разбира се — измърмори той и пристъпи към тях.