Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (85)

84.

Петъчната обедна молитва е най-посещаваното мюсюлманско богослужение. Това е времето, когато имамът на джамията държи вдъхновяваща вярващите проповед, преди да призове събралите се на молитва.

Въпреки жалните призиви на мюезина молитвената зала на истанбулската джамия „Фатих“ остана необичайно празна. Обикновено залата се пълнеше докрай, като на двора също се тълпяха хора, та поне да зърнат мюфтията Батал.

Но днес не беше така.

Когато мюфтията се качи на платформата до михраба на джамията, в просторната зала имаше не повече от петдесетина ревностни последователи. Доскоро могъщият духовник сякаш се беше състарил с двайсет години, и то само за седмица. Очите му бяха хлътнали и студени, кожата — бледа и безжизнена. Самодоволството и надутостта, които подхранваха издигането му във властта, бяха изчезнали напълно. Вторачен в оределите си поклонници, той потрепери леко, но потисна изблика на гняв.

Със сподавен глас започна проповедта си срещу опасната и безконтролна власт на върхушката. За разлика отпреди, проповедта скоро се превърна в несвързан брътвеж от нападки срещу въображаеми злини и заплахи.

Мрачните лица, които го гледаха разочаровано от молитвената зала, го накараха рязко да завърши проповедта. След това прочете пасаж от Корана, отнасящ се до изкуплението, и остави вярващите да се молят сами.

Влезе в малкото преддверие, където си беше направил нещо като кабинет, и се изненада, когато завари там брадат мъж, седнал срещу писалището му. Мъжът носеше избелели риза и панталони, широкопола шапка отчасти скриваше лицето му.

— Кой те пусна тук? — скара му се Батал. Непознатият се изправи, вдигна глава, за да го погледне в очите, след това отлепи фалшивата си брада.

— Сам влязох, Алтан — отговори Озден Челик измъчено.

Под маскировката на работник външният му вид много наподобяваше този на Батал. И неговото лице бе изпито и измъчено, а кожата — бледа и безжизнена. Само очите му сякаш горяха със силен, донякъде налудничав блясък.

— С идването си тук ме излагаш на опасност — изсъска Батал, пристъпи забързано към задната врата и надникна навън, за да огледа. — Последвай ме — нареди после на Челик. Поведе го по коридора към едно рядко използвано складово помещение в задната част на джамията. В единия ъгъл имаше перална машина, а на въже срещу нея бяха закачени да съхнат кърпи за ръце. Щом Челик влезе, Батал затвори вратата и я заключи.

— Защо дойде тук? — попита нетърпеливо.

— Трябва да ми помогнеш да напусна страната.

— Да, за теб в Турция няма живот. Както и за мен.

— Алтан, аз пожертвах всичко за теб. Богатството си, имотите си, дори собствената си сестра — каза Челик и гласът му потрепери. — Направих всичко това, с цел да станеш президент.

Батал се беше вторачил в него с презрение.

— Озден, ти ми разби живота — каза той със зачервено от гняв лице. — Бях смазан на изборите. Благодетелите ми се разбягаха. Вярващите ме напуснаха. И всичко в резултат на това, че ти опетни доброто ми име. А сега и това!

Извади от джоба си едно писмо и го подхвърли на Челик. Той не помръдна и писмото падна на пода.

— От дианета. Освобождават ме от задълженията на истанбулски мюфтия. — Очите му проблеснаха яростно, когато изгледа Челик с отвращение. — Ти ме унищожи!

— Всичко, което направих, беше, за да се изпълни нашата съдба — отговори тихо Челик.

Батал не можа да се сдържи. Сграбчи султанския потомък за яката и го запрати чак в другия край на помещението. Челик закачи въжето за пране, скъса го и падна на земята, кърпите се посипаха отгоре му. Той зарита и се помъчи да се изправи, но Батал вече беше скочил върху него. Сграбчи въжето, бързо го омота около врата на Челик и задърпа. Султанският наследник риташе и махаше яростно с ръце, удряше и блъскаше мюфтията, но той беше много по-тежък и по-силен от него. Освен това бе обхванат от яростно желание за отмъщение.

Челик много добре познаваше ужаса да те удушат. Докато се мъчеше да си поеме дъх, пред очите му се заредиха спомени за жертвите, които лично беше удушил. Животът бавно напускаше тялото му. Когато и последното му усилие да се освободи не успя, той се вторачи в мюфтията едновременно със страх и предизвикателство. Батал продължи да го души още пет минути, но не защото искаше да се увери, че го е убил със сигурност, а от ярост и желание да си отмъсти. Най-накрая го пусна да падне на пода и излезе от склада с треперещи ръце и завинаги увреден мозък.

Късно следващата сутрин един босфорски рибар откри трупа на Челик. Цяла нощ се беше люшкал на вълните в Златния рог, преди течението да го изхвърли на нос Сарайбурну.

Трупът на Озден Челик, последния наследник на отоманските султани, лежеше само на няколко крачки от стените на Топкапъ в сянката на величието на неговите славни предци.