Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Приключенията на Дърк Пит (21)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Crescent Dawn, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
dune (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Клайв Къслър и Дърк Къслър. Залезът на полумесеца

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2011

Редактор: Иван Тотоманов

Коректор: Десислава Петкова

ISBN: 978-954-655-225-9

История

  1. — Добавяне

51.

Генерал Бракстън четеше доклада на ЦРУ, без да промълви и дума. Само потрепването на мустаците му от време на време разкриваше наличието на някакви чувства в директора на Националната разузнавателна агенция. От другата страна на писалището му седяха агент О’Куин и един специалист по Израел. И двамата се бяха вторачили в обувките си. Накрая Бракстън свали доста бабешките си очила за четене и каза строго:

— И така, да обобщим. Някакви малоумници едва не са вдигнали половин Ерусалим във въздуха и нито Мосад, нито Шин Бет не са имали ни най-малка представа? Това истина ли е, или израелците ни пързалят?

— Израелците очевидно нямат доверие в разследването — отговори човекът на ЦРУ. — Те смятат, че ливанската група, която се занимава с контрабанда на наркотици и е известна като Мулетата, е поне отчасти замесена. Известно е, че Мулетата имат връзки с Хизбула, така че нападението срещу Ерусалим може да е в отговор на постоянните проблеми, които Израел им създава в Газа. Набърканият в произшествието американец е разпознал единия от терористите като участник в скорошното нападение срещу археологическите разкопки в Цезарея.

— Този американец някой от нашите агенти ли е? — попита Бракстън.

— Не, работи като морски инженер в НАМПД. В момента се съвзема след леки наранявания във военната болница в Хайфа.

— Морски инженер? Какво по дяволите е правил в Ерусалим?

— Явно е имал връзка с агентката по антиките, която е убита при взрива. Придружавал я по време на рутинно наблюдение на гробището и така се набъркал в станалото. Както се оказва, за добро, защото е предотвратил избухването на по-голямата част от експлозивите под Купола на скалата.

— Сър, ние наистина извадихме късмет с този човек — намеси се О’Куин. — Имало е достатъчно взривно вещество да направи на прах и пепел Купола и поне една четвърт от Стария град. Това щеше да предизвика регионални вражди, каквито не бихме могли да си представим. Сигурен съм, че ако храмът беше разрушен, днес срещу Израел вече щяха да летят ракети.

Бракстън изръмжа и го прониза с очи.

— Като стана дума за експлозиви, виждам, че към цялата тази бъркотия трябва да добавим и малко домашни неприятности.

— От израелците получихме проба от невзривеното вещество и след лабораторни анализи установихме, че става дума за октоген. Произведен е в наша фабрика по договор с армията на САЩ — докладва О’Куин сдържано.

— Значи става дума за наше взривно вещество, така ли? — изрева генералът.

— Опасявам се, че да. Изглежда, пробата от Ерусалим съответства на пратка октоген, продадена тайно на Пакистан в началото на деветдесетте години, за да я използват в своята ядрена програма. Пакистанците потвърдиха, че един контейнер с октоген е изчезнал. Смята се, че трафиканти от въоръжените сили са го продали извън страната, но за това няма доказателства.

— Цял контейнер с октоген… Направо не е за вярване — изръмжа Бракстън.

— Над три тона взрив, сър.

Генералът затвори очи и поклати глава.

— И това нападение е свързано със скорошните атаки срещу другите джамии, нали? — попита тихо, без да отваря очи.

— Знаем, че джамията Ал Ахзар в Кайро и Йешил в Бурса са взривени с октоген. И в двата случая никой не пое отговорност за нападенията. Не бяха намерени доказателства, които да свържат взривовете с някоя местна групировка. Обстоятелствата много напомнят за случилото се в Ерусалим.

— Какво се знае за мъртвия палестинец, открит на гробището?

— Дребен иманяр, без връзки с терористи — отговори човекът от ЦРУ. — Може би е набъркан в откриването на каменоломната, но не смятаме, че е бил участник в самото нападение.

— Което отново ни връща на въпроса, засега без отговор, кой и защо?

— Досега никой не е поел отговорност за никое от нападенията — каза О’Куин. — Не разполагаме с никакви сигурни следи. Както може да потвърди Джо, всички разузнавателни служби търсят възможните извършители навсякъде. Като се почне от християнските секти, мине се през еврейските екстремисти и се стигне до Ал Кайда и други известни мюсюлмански фанатици. Разчитаме и на чуждите разузнавателни служби, но засега и те не разполагат с никакви улики.

Човекът от ЦРУ кимна утвърдително.

— Генерале, всички обекти на нападение имат голямо геологическо значение за сунитите. Смятаме, че има голяма вероятност атаките да са осъществени от някоя шиитска група. Вероятността за някаква връзка на Хизбула с нападението срещу Ерусалим засилва това подозрение. Трябва да ви кажа, че в Управлението нараства броят на хората, които смятат, че това е дело на иранците, за да отклонят вниманието от оръжейната си програма.

— Да, това би бил разбираем мотив — съгласи се генералът. — Но си е и игра с огъня, ако ги хванат.

— Сър, не мога да се съглася с вас — възрази О’Куин. — Тези взривове нямат иранска следа. Това би било наистина невероятно равнище на външен екстремизъм.

— Не ми даваш достатъчно информация, за да мога да си извадя правилно заключение — изръмжа генералът. — А онзи турчин, мюфтията Батал, за когото бяхте толкова притеснени?

— Да, както се опасявахме, той ще участва в изборите за президент, Батал и неговата партия със сигурност ще спечелят от всяко възмущение сред фундаменталистите, а досегашните взривове вече предизвикаха достатъчно възмущение. Това ни изправя пред възможността тези нападения да имат по-скоро определени политически цели, отколкото да са прояви на тероризъм. Що се отнася до мюфтията, следим внимателно всички негови действия, но още не сме установили някакви насилнически прийоми. Със сигурност засега нямаме доказателства за някаква връзка с нападенията.

— Значи не разполагате с никакви улики. Момчета, мисля, че трябва да се съсредоточите върху въпроса къде ще нанесат следващия си удар.

— Да — съгласи се О’Куин. — Целите им наистина нарастват по значимост.

— Тъй като бяха лишени от последната си реклама, би трябвало да треперим от мисълта какво ли планират сега.

— Каабата в Мека може да е възможна цел. Ще се погрижа да предадат на саудитските служби да засилят мерките за безопасност — каза О’Куин.

— Нашите аналитици работят денонощно по въпроса — добави човекът от ЦРУ. — Правим всичко по силите си.

Бракстън го изгледа гневно и изръмжа:

— Веднага ще ви кажа какво трябва да направите. Не е много сложно човек да се сети кое ще спре нападенията. — Наведе се напред и се вторачи гневно в двамата. — Просто — гласът му се извиси истерично — трябва да намерите останалия октоген!