Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (60)

59.

„Текума“ отново се потопи в непрогледните дълбини. Беше подводница от клас „Делфин“, произведена в корабостроителницата „Ховалдсверке Дойче Верфт“ в Кил, Германия, и една от малкото, с които разполагаше израелският флот. Задвижваше се от дизели и макар и малка, беше оборудвана с най-модерна електроника и оръжия, което я превръщаше в страшно подводно оръжие.

Гумената лодка още не се беше опряла в корпуса, когато неколцина моряци издърпаха Пит и командосите на палубата и им помогнаха да влязат през люка, а други се заеха да прибират лодката в специално водонепроницаемо отделение. Пит едва беше успял да се настани на една пейка в тясната каюткомпания, когато из подводницата се разнесе командата за потапяне.

Ласло донесе кафе и се настани срещу Пит. След това бръкна в едно от чекмеджетата на масата и извади сателитна снимка на пристанището, която приличаше досущ на изпратената от Йегер.

— Ще влезем с два малки екипа — започна да обяснява израелецът. — Единият ще се заеме с претърсването на танкера, а другият — с бреговите съоръжения. Можете ли да ми кажете нещо повече за сградите?

— В случай, че дойда с вас — отговори Пит.

— Нямам подобни заповеди.

— Лейтенанте, виж какво. — Пит го изгледа хладно. — Не дойдох, за да се повозя на подводница. Хората на Челик убиха двама от моите учени и отвлякоха трети. Сестра му отвлече жена ми под заплахата на оръжие. На пристанището има достатъчно взривно вещество да започнеш Трета световна война. Разбирам, че искате да приберете екипажа на „Даян“, но тук залогът може да излезе много по-голям.

Ласло се замисли. Пит не се оказа типът човек, който очакваш да намериш на борда на изследователски кораб. Съвсем не беше тесногръд учен, а истински човек на действието.

— Добре — отговори той тихо.

Пит взе снимката и подробно обясни разположението на двата склада и тухлената административна сграда.

— Можете ли да ми кажете нещо за охраната? — попита лейтенантът.

— На първо място, това е действащо пристанище, но се сблъскахме и с група въоръжени лица. Предполагам, че повечето бяха членове на личната охрана на Челик, но сигурно имаше и няколко, които охраняваха самото място. Бих се подготвил за малка, но тежковъоръжена група пазачи. Лейтенант, твоите хора обучавани ли са във взривяване?

Командосът се усмихна.

— Ние сме от Шайетет 13. Саботажите са част от работата ни.

Пит беше чувал за израелската специална част, която наподобяваше по обучението и задачите си американските „тюлени“. Спомни си, че ги наричат „батманите“ заради формата на отличителния знак, който носеха на униформите си.

— Хора от моето правителство са силно загрижени за контейнер с пластичното взривно вещество октоген, който се намира в единия от складовете — обясни Пит и посочи мястото на снимката.

— Целта на нашата мисия е единствено спасяването на екипажа, но унищожаването на тези експлозиви е от взаимен интерес — отвърна Ласло. — Ако октогенът е още там, ще се погрижим за него.

Нисък мъж с офицерска униформа се наведе да мине през херметичната врата, която водеше в офицерската каюткомпания, кимна на Пит и каза:

— Ласло, след четирийсет минути ще бъдем в оперативната зона.

— Благодаря, капитане. Това е Дърк Пит от американския изследователски кораб.

— Добре дошли на борда, господин Пит — отговори капитанът безразлично и отново се обърна към Ласло. — Ще разполагате с около два часа мрак, за да изпълните мисията си. Предупреждавам те: когато се съмне, не искам да съм на повърхността.

— Капитане, нека ти обещая нещо — отговори командосът с хладно високомерие. — Ако не се върнем след деветдесет минути, можеш да отплаваш и без нас.