Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Приключенията на Дърк Пит (21)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Crescent Dawn, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
dune (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Клайв Къслър и Дърк Къслър. Залезът на полумесеца

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2011

Редактор: Иван Тотоманов

Коректор: Десислава Петкова

ISBN: 978-954-655-225-9

История

  1. — Добавяне

16.

Софи чувстваше как очите на по-ниския бандит непрекъснато се впиват в нея. Той крачеше напред-назад и при почти всяка крачка кървясалият му поглед се спираше върху тялото й. Тя нарочно избягваше погледа му, грижеше се за Сам и Рабан или гледаше морето. Обаче това само подразни пазача и накрая той махна с автомата си и викна:

— Ей, ти! Изправи се!

Софи бавно стана, но погледът й беше забит в земята пред краката й. Бандитът повдигна брадичката й с дулото и Рабан му извика отпаднало:

— Остави я на мира!

Бандитът отиде до агента и го срита в челюстта. Рабан се претърколи и се отпусна неподвижно на пясъка, с изцъклени очи.

— Страхливец! — изкрещя Софи и най-сетне посмя да погледне мъжа.

Той бавно се приближи до нея. Вдигна автомата и лекичко я смушка в бузата с дулото.

— Махмуд, ти май я хареса, а? — подвикна другарят му, който развеселен наблюдаваше сцената. — Хубавка е като за еврейка. И още повече за агент по антиките — добави и избухна в смях.

Махмуд не отговори, но очите му опипваха сладострастно Софи. После плъзна дулото на автомата надолу по бузата й, проследи с него шията й и пое към деколтето на ризата й, притискаше студения метал към кожата й. Стигна до първото копче и се опита да го избута през илика. Не успя, разбира се, така че придвижи дулото надясно, за да разголи лявата й гърда.

Софи вдигна крак да го ритне в слабините, но в последния миг го изрита в глезена, надяваше се, че това ще намали вероятността да я застреля. Махмуд изръмжа от болка и заподскача на един крак. Другарят му избухна в смях, с което го унижи още повече.

— Тази май е прекалено нахакана за теб — наля той масло в огъня.

Махмуд спря да подскача и пристъпи към Софи. Застана толкова близо до нея, че тя усети лошия му дъх.

— Ще й го нахакам аз — изсъска той яростно.

Обърна се да подаде автомата на другаря си и в същия миг се чу воят на генератор, а след секунди силен плисък, който заглуши плисъка на вълните. Всички погледнаха натам. От водата се издигаше някаква неясна сребриста арка.

— Махмуд, върви да провериш какво е това — нареди вторият пазач, чието настроение изведнъж беше станало сериозно.

Махмуд се наведе към Софи и прошепна:

— Ще видиш ти, като се върна.

Софи му метна убийствен поглед, но когато арабинът закрачи по плажа, стиснал готов за стрелба автомат, рухна на пясъка, разтреперана от уплаха. Сети се за Дърк и се запита дали той няма нещо общо с тази суматоха.

Махмуд изчезна в мрака, а другият пазач закрачи нервно пред пленниците. Оглеждаше внимателно плажа, осветяваше с фенерчето и празните седалки на амфитеатъра, но там нямаше нищо. Накрая заобиколи пленниците и застана до самите вълни, за да вижда и тях, и амфитеатъра.

Сам изпъшка, надигна се и успя да седне. Очевидно се съвземаше.

— Как си? — попита Софи.

— Добре съм — отговори той малко завалено. Огледа останалите пленници, сякаш не можеше да проумее какво се е случило, после очите му се спряха на въоръжения пазач и той го посочи с трепереща ръка.

— Кой е този?

— Един от терористите, които ни държат в плен — обясни Софи с горчивина в гласа. И насмалко да се задави, когато погледна и осъзна, че Сам не пита за пазача.

На десетина метра зад пазача една неясна фигура излизаше от вълните. Мъж, висок и слаб, носеше нещо като дълга тояга. Сърцето на Софи едва не изскочи, когато го позна.

Беше Дърк.

Пазачът стоеше с гръб към морето и оглеждаше района около амфитеатъра. Ако се обърнеше, щеше да види приближаващия се Дърк и щеше да го застреля. Софи осъзна, че по някакъв начин трябва да отвлече вниманието му.

— Как… как се казваш? — Гърлото й беше пресъхнало.

Пазачът я погледна учудено. После се изсмя.

— Как се казвам? Можеш да ме наричаш Давид, защото като момчето овчарче се грижа за своето стадо.

Беше доволен от шегата си и гледаше Софи с блеснали очи. Тя се мъчеше да не поглежда покрай него. Дърк се приближаваше все повече.

— Давид, какво ще правите с тези находки? — продължи Софи, за да задържи вниманието на арабина.

— Ще ги обърнем в пари, разбира се — отговори той с кискане. Точно в този момент усети някакво движение зад гърба си, но се обърна твърде късно. Ударът с плоското на лопатата го повали на колене. Дърк бързо я вдигна и го удари пак, този път от другата страна на главата, и го приспа.

— Добре ли сте всички? — попита Дърк, докато си поемаше дъх. От тялото му се стичаше солена вода.

Софи скочи на крака и го хвана за ръката.

— Добре сме, но има още един пазач, преди малко тръгна по плажа ей натам.

— Знам. Пуснах водоструйката, за да го примамя да се отдалечи.

Далечното тракане на генератора спря и издигащата се във въздуха като арка водна струя секна.

— Ще се върне всеки момент — каза Софи.

Дърк бързо огледа пленниците. Сам седеше със замаян поглед, потъналият в кръв агент Рабан се беше облегнал на него. Доктор Хазис лежеше на земята — кракът му беше превързан с накъсана на ивици риза — и като че ли беше в шок. Останалите бяха студенти — три момичета и две момчета, седяха и го гледаха уплашено. Ясно беше, че групата не може да избяга бързо.

Дърк погледна изпадналия в несвяст бандит, после се обърна към Софи:

— Помогни ми да му сваля якето.

Хвана мъжа под мишниците и го вдигна, а Софи му свали черното яке. Дърк бързо извлече бандита зад последните пленници.

— Зарийте му краката с пясък и седнете пред него.

Двамата студенти бързо затрупаха краката на арабина с пясък и седнаха пред него, за да скрият главата и раменете му.

Дърк свали кефията на бандита, нави я около главата си, изтича пред групата и вдигна автомата.

— Връща се — прошепна някой уплашено.

— Иди при другите — каза Дърк на Софи, докато проверяваше оръжието. Беше един от масово произвежданите АК-74, вероятно внесен нелегално от Египет. Дърк беше стрелял с такъв автомат на стрелбището. Увери се, че лостчето за режим на огъня е на автоматична стрелба, и се обърна към групата, сякаш стои на пост.

Махмуд се приближи и викна гневно:

— Някой беше направил фонтан с генератора на водоструйката. Водата се издигаше чак до небето. Целият се измокрих, докато го спра.

Дърк стоеше с гръб към него, изчакваше го да се приближи. Щом прецени, че е достатъчно близо, се обърна и небрежно насочи автомата към гърдите му.

— Погрижи ли се за еврейчето, докато ме нямаше? — попита Махмуд с гадна усмивка, която изведнъж замръзна.

Беше му просветнало, че неговият другар изведнъж е станал по-висок, че носи мокри къси панталони и го гледа злобно със зелени очи. А и калашникът сочеше към гърдите му.

— Хвърли оръжието — нареди Дърк.

Софи повтори заповедта на арабски, но това не беше нужно. Махмуд знаеше много добре какво иска мъжът. Погледна Софи, после плъзна поглед по студентите. Аматьори, каза си той. Може и да бяха подхлъзнали Сахим, неговия другар, но той нямаше да се предаде.

— Да, да — каза той, кимна и се наведе, сякаш да сложи оръжието си на земята. Но изведнъж се отпусна на едно коляно, като едновременно с това вдигна автомата и го насочи към Дърк.

Автоматът в ръцете на Дърк излая пръв. Четири куршума се забиха в гърдите на Махмуд и го отхвърлиха назад много преди да успее да натисне спусъка. От устата му се чу тежка въздишка, последните му думи бяха заглушени от уплашения писък на една от студентките.

Софи скочи на крака и отиде при Дърк.

— Той беше мръсна свиня — каза тя и огледа мъртвеца.

Дърк си пое дълбоко дъх, за да се успокои, после отиде при Махмуд и взе оръжието му. Горе на хълма изведнъж се чу клаксонът на пикапа.

— Вероятно това е сигнал за тревога — предположи Дърк. — Трябва да отведем всички от тук и да ги скрием.

Обърна се към един от студентите — жилаво момче с дълги крака.

— Томас. На по-малко от километър нагоре по брега има селище. Намери телефон и повикай полицията, да дойдат колкото се може по-бързо. Но не забравяй да им кажеш срещу какво ще се изправят.

Младежът погледна колебливо приятелите си, след това се обърна и затича по пясъка.

— Трябва да се махнем, преди да са дошли да търсят другарите си — каза Дърк. — За начало да видим дали можем да стигнем до задната част на амфитеатъра.

— Този взе да помръдва — каза другият студент и кимна към проснатия на земята Сахим.

— Зарежи го — отговори Дърк. После пристъпи към Софи и й подаде единия автомат. — Служила си в Израелските отбранителни сили, нали?

— Да, изкарах двете си години — отвърна тя. Военната повинност в Израел обхваща и жените, затова тя взе оръжието без колебание.

— Можеш ли да прикриваш отстъплението ни? — попита Дърк.

— Ще се опитам.

Той се наведе и я целуна по челото.

— Не изоставай много обаче.

Отиде при професор Хазис и му помогна да се изправи. Ученият гледаше объркано, лицето му беше бледо от шока. С помощта на другото момче Дърк го помъкна по пясъка. Останалите ги последваха.

Минаха през сцената и се насочиха към единия край на стъпаловидните седалки. Софи ги следваше на няколко крачки и се взираше в мрака за приближаващи неприятели.

Дърк почти довлече отпусналия се професор Хазис до задната част на извисяващата се над тях каменна постройка. Наблизо имаше барака за оборудването на концертите и Дърк внимателно положи Хазис на земята зад нея. Останалите студенти и ранените агенти насядаха до тях. Софи дойде последна.

— Ще останем тук да чакаме полицията — каза Дърк. Беше решил, че ъгълът лесно може да се отбранява.

Двамата със Софи надникнаха иззад бараката и видяха малки светлинки да подскачат надолу по хълма и да се приближават към плажа. Чуваха се и викове.

След малко един от лъчите се спря на Сахим, който беше успял да се изправи, но се олюляваше. Скоро откриха и мъртвия Махмуд. Това вече предизвика истинска суматоха сред бандитите. Едно от фенерчетата се обърна и насочи лъча си към амфитеатъра. Дърк прегърна Софи и я дръпна назад.

— Имат бинокли за нощно виждане — прошепна й, без да я пуска.

Софи плъзна ръка около кръста му и го притисна към себе си. Останаха така за около минута, преди Дърк да погледне още веднъж. За негово облекчение лъчите на фенерчетата се движеха надолу по брега и скоро започнаха пак да се изкачват по склона. След няколко минути се чу слабото буботене на двигателя на камионетката, после постепенно утихна.

Само след десет минути завиха сирени и запремигваха полицейски лампи и по пътеката надолу се втурнаха въоръжени полицаи с кучета. Раненият професор и агентите бяха откарани с линейки. Дърк с изненада отбеляза, че трупът на Махмуд е изчезнал. Вероятно бандитите го бяха извлекли по пътеката и го бяха натоварили на камионетката.

След подробния разпит от страна на полицията Дърк отиде в палатката за находки. Както очакваше, всички кутии с ръкописи бяха изчезнали. Онова, което не беше очаквал да намери, бяха находките от склада, разхвърляни по масите из цялата палатка — бяха в различни етапи на анализ и консервация. Излезе от палатката и видя Софи да идва откъм паркинга. Очите й бяха зачервени и трепереше. Дърк пристъпи към нея и я хвана за ръката.

— Току-що отнесоха Ари — изхлипа тя. Имаше предвид Холдер. — Застрелян заради някакви глупави находки…

— Желанието им да крадат не беше по-малко от това да убиват. Откраднали са само ръкописите обаче. Останалите находки изобщо не са ги заинтересували — каза той и кимна към палатката.

Софи се намръщи.

— Фалшивият агент по антиките ги е осведомил. Стефани, студентката, смята, че го е видяла сред бандитите.

— Някакви идеи кой би използвал подобни командоски методи, за да се сдобие с няколко ръкописа?

— Да. Аз бих заподозряла Мулетата. Банда ливански контрабандисти на антики, подозирани във връзки с Хизбула. Занимават се предимно с превоз на оръжия и наркотици, но не се отказват и от антики. Според мен те са единствените, които биха убили заради древни находки.

— Не мисля, че тези ръкописи могат да се продадат лесно.

— Най-вероятно за тях вече е било платено. Вероятно това беше обир, поръчан от някой богат колекционер. Човек, който няма никакви задръжки.

— Заловете ги — тихо каза Дърк.

— Да. В памет на Холдер ще го направя — заяви тя твърдо. Остана загледана в морето известно време, след това вдигна поглед към Дърк и чертите й омекнаха.

— Ако не беше дошъл, сигурно щяха да ни убият.

Дърк се усмихна.

— Просто исках да си осигуря втора среща.

— Това — тя се надигна на пръсти и го целуна по бузата — ти го гарантирам.