Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (74)

73.

Пит току-що беше открил този факт. Когато се втурна на мостика, не обърна внимание на премигващите червени лампички на арматурното табло, докато търсеше бутона да изключи автопилота. Танкерът се приближаваше към централната опора на моста Галата, когато Пит си върна контрола върху щурвала. Вторачен в колоната вляво от носа, осъзна, че няма достатъчно място да направи завой с големия кораб. Налагаше се първо да мине под моста и чак тогава да завие и да излезе от Златния рог.

Запита се дали високата надстройка на танкера ще мине под моста. Май щеше, макар и на косъм. Докато чакаше това да стане, най-сетне погледна към премигващите червени лампички и с удивление видя, че това са индикаторите за липса на гориво в главния и допълнителния резервоар. Когато се беше промъкнал в машинното отделение, Хамет бе отворил крановете за промиване на резервоарите и горивото бе започнало да изтича в трюмната вода, която автоматично се изпомпваше навън. Пит разбра, че резервоарите вече са празни, което се усещаше и по неспокойната работа на двигателя, засмукващ последните останали капки.

Внезапно осъзна, че няма да може да завие и да насочи танкера обратно към Мраморно море, където той можеше да се взриви, без да причини вреда. Надеждата, че ще може да го откара на безопасно разстояние от града, беше изгубена.

В такъв миг, на мостика на плаваща бомба, всеки човек би се паникьосал. Всеки би се поддал на инстинктивния подтик да избяга, да се махне от кораба на смъртта и да спаси собствената си кожа.

Но не и Пит. Пулсът му биеше почти както обикновено, очите му оглеждаха бреговата ивица. Мозъкът му работеше на пълни обороти, докато търсеше изход от ситуацията. Хрумна му едно възможно решение. Рисковано и безразсъдно смело, но все пак беше някакво решение. Прехвърли радиостанцията на мостика на канал 86 и взе микрофона.

— Ал, къде си?

Гласът на Джордино се чу незабавно сред пукота на статичното електричество.

— На миля пред теб. Поиграхме си на гоненица с яхтата, но май им писна. Дръж си очите отворени, защото поеха към вас. Готови ли сте с Ласло, за да дойда да ви взема?

— Не, защото ще ми трябваш на друго място — обясни Пит. — Голямата драга в югоизточния край на моста.

— Тръгвам. Край.

Надстройката на танкера тъкмо се беше промъкнала под свода, когато двигателят отново потрепери. Щом танкерът излезе изпод моста, Пит видя, че яхтата е само на стотина метра. Без да й обръща внимание, той завъртя щурвала за пълен ляв завой, след това пристъпи към задния прозорец и се запита как ли се справя Ласло.