Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (2)

1.

Юли 2012, Кайро, Египет

Обедното слънце прежуряше въпреки прахта и мръсотиите, които бяха загърнали древния град като мръсно одеяло. При температури, които надхвърляха и най-високите, измервани някога през последното столетие, само малцина киснеха на горещите камъни във вътрешния двор на джамията Ал Азхар.

Разположена в източната част на Кайро само на два и половина километра от Нил, Ал Азхар се извисяваше над града. Беше една от най-старите сгради, построена още през 970 година от фатимидските завоеватели^[1]. С времето беше достроявана и разширявана и постепенно се бе сдобила с положението на петата по важност джамия за мюсюлманите. Сложни каменни плетеници, стърчащи в небето минарета, кула с формата на луковица — всичко привличаше очите и отразяваше хилядолетие артистичност. Зад дебелите като на крепост каменни стени бе центърът на джамията — голям правоъгълен вътрешен двор, заобиколен от всички страни с високи колонади.

В сянката на една от колонадите мъж с торбести панталони и свободна риза избърса слънчевите си очила и огледа вътрешния двор. В обедната горещина имаше само малцина младежи — разглеждаха джамията или се разхождаха, потънали в безмълвна медитация. Това бяха студенти от близкия университет Ал Азхир — институция уважавана в Близкия изток като средище на ислямските науки. Мъжът докосна гъстата брада, която покриваше младежкото му лице, и метна през рамо овехтялата си раница. Носеше бяла памучна кефия и с лекота можеше да мине за обикновен студент.

Излезе на слънцето и пресече двора към югоизточната колонада. Фасадата над заострените арки беше покрита с богато украсени ниши, превърнали се в любимо място за гълъбите. Младежът стигна до издадената централна арка, над която се извисяваше четириъгълна плоча, обозначаваща входа към молитвената зала.

Поканата за обедната молитва беше прозвучала още преди час, така че просторната молитвена зала сега беше почти празна. Пред фоайето малка група студенти седеше на пода и слушаше лекция на университетски преподавател за Корана. Мъжът заобиколи групата и се доближи до входа. Там брадат мъж с бяла роба го изгледа строго. Посетителят си свали обувките, мълчаливо благослови Мохамед и след това влезе, изпратен с кимване от вратаря.

Молитвената зала представляваше просторно помещение, застлано с червен килим. Към сводестия таван се издигаха алабастрови колони. Както в повечето джамии нямаше пейки или орнаментирани олтари, подпомагащи ориентацията. Шарки с формата на кула посочваха отделните молитвени места и сочеха към центъра на залата. Щом видя, че вратарят вече не му обръща внимание, брадатият мъж бързо тръгна между колоните.

Наближи неколцина мъже, коленичили за молитва, и погледна михраба от другата страна на помещението. Тази често незабележима ниша в стените на джамиите показва посоката на Мека. Михрабът в Ал Азхар беше изрязан от мек камък, увенчан с арка от вълнист черен и бял мрамор с почти съвременен дизайн.

Докато наближаваше една колона близо до михраба, мъжът свали раницата от рамото си, след това се просна на килима за молитва. След молитвата внимателно избута раницата настрана, докато тя не се опря в основата на колоната, изчака студентите да поемат към входа, изправи се и ги последва към преддверието, където обу обувките си. Мина покрай брадатия вратар с едно измърморено „Аллах е велик“ и бързо излезе на двора.

Престори се за малко, че се възхищава на една розетка върху фасадата, след това бързо тръгна към Бръснарската порта, която извеждаше от двора. След няколко преки се качи в малка наета кола, паркирана на улицата, и подкара към Нил. Мина през мръсния индустриален квартал, влезе в парцела на рушаща се тухларница и спря зад изоставена товарна рампа. Там свали торбестите панталони и свободната риза и под тях се показаха джинси и копринена блуза. Свали слънчевите очила, перуката и накрая изкуствената брада. Студентът изчезна и на негово място се появи привлекателна жена с мургава кожа, корави черни очи и модно подстригана къса тъмна коса. След като изхвърли маскировката си в ръждива кофа за боклук, жената се качи отново в колата и се вля в мудното движение — колата запълзя в противоположната на Нил посока към международното летище на египетската столица в североизточната част награда.

Вече стоеше на опашката да се регистрира за полета, когато раницата избухна. Малък бял облак се издигна над джамията Ал Азхар, когато покривът на молитвената зала рухна, а мирхабът стана на парчета.

Макар взривът да беше нагласен така, че да се случи между ежедневните молитви, неколцина студенти и служители на джамията бяха убити, а десетки други ранени.

След като първоначалният шок отмина, каирската мюсюлманска общност се разгневи. Първите обвинения се посипаха срещу Израел, после срещу западните нации, защото никой не пое отговорност. След няколко седмици молитвената зала щеше да бъде ремонтирана и нов михраб щеше да замени разрушения. Обаче гневът сред египтяните и мюсюлманите по света от нападението срещу подобно свято място нямаше да изчезне толкова бързо. Само малцина познаха, че това нападение е първият изстрел от един стратегически заговор, който щеше да направи опит да промени съотношението на силите в района.