Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (51)

50.

Взривът под Харам аш Шариф беше доста приглушен. Основната цел на туркинята беше Куполът на скалата, затова под него беше заредена по-голямата част от октогена. Обаче той не избухна, след като Дърк успя да извади детонаторите от пластичната маса. Избухна вторият заряд с по-малко взривно вещество, заложен под джамията Ал Акса, но причини само малки повреди.

Земята под постройката от осми век се разтърси, стъклата на прозорците задрънчаха, но от основите не изскочи огнено кълбо, което да я погълне. Секунди преди взрива Софи бе успяла да махне голяма част от октогена и да го хвърли в тунела, преди да направи опит да извади капсул-детонаторите от останалата пластична маса. Намалялата сила на експлозията напука единствено основите на един фонтан зад джамията. Палестинските пазачи на Харам аш Шариф първоначално не обърнаха внимание на взрива — решиха, че е станало нещо в друга част на Ерусалим.

Още в каменоломната Сам започна да действа. Бързо пристигна полицията и линейка. Фелдшерите се заеха с раните на Дърк, а от съдебната медицина откараха трупа на Софи в моргата. Агентите от Шин Бет също се оказаха бързи и се заеха основно да претърсят каменоломната. Останалите невзривени експлозиви бяха внимателно обезопасени и изнесени. След това целият район беше блокиран, преди още стопаните на Харам аш Шариф да са разбрали какво се е случило.

Новината за опита за нападение бързо се разнесе из Ерусалим и предизвика гневна реакция. Мюсюлманите заклеймиха нападението, а евреите бяха ужасени от възможното оскверняване на Храмовия хълм. Всички се обвиняваха взаимно и гневът клокочеше все по-силно. Макар публично да проявяваше сдържаност, израелското правителство безшумно усили мерките за сигурност и тайно заведе мюсюлманските водачи в някогашната каменоломна под Храмовия хълм, където единодушно беше постигнато съгласие да се барикадира входът към нея, за да се попречи на бъдещи нападения.

Гневът по улиците си остана силен, но сблъсъците между етническите общности бяха учудващо малко и насилието беше избегнато. След няколко дена напрежението отслабна, защото никой не пое отговорността за атаката, а нападателите бяха изчезнали безследно.