Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Приключенията на Дърк Пит (21)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Crescent Dawn, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
dune (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Клайв Къслър и Дърк Къслър. Залезът на полумесеца

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2011

Редактор: Иван Тотоманов

Коректор: Десислава Петкова

ISBN: 978-954-655-225-9

История

  1. — Добавяне

36.

Почти всички докери се бяха стекли да зяпат димящите останки на камиона, които осветяваха нощното небе. Джордино наистина беше организирал една много убедителна диверсия.

Всичко стана съвсем просто.

След като се промъкна до камиона, Ал внимателно отвори вратата на кабината и надникна вътре. Вонеше на тютюнев дим, по пода се търкаляха стъпкани фасове и смачкани кутийки от сода. Бележник, няколко инструмента и останките от печено пиле в мазна кафява хартия допълваха картината. Обаче погледът на Джордино беше привлечен от тънката тениска, смачкана на топка на седалката. Той откъсна единия ръкав и натисна запалката на арматурното табло. Слезе, отви капачката на резервоара, внимателно спусна ръкава да се напои с бензин, след това го измъкна и остави сухия край върху резервоара — напоеният остана вътре и Ал постави капачката на резервоара така, че да задържа изпаренията. Щом чу лекото щракване, забърза към кабината, извади запалката, върна се и запали сухия край, преди запалката да е изстинала.

Едва успя да изтича зад тухлената сграда, преди пламъкът да пропълзи по сухата част, да стигне до изпаренията и да ги възпламени. Резервоарът се пръсна на парчета.

Същинските вреди обаче нанесе пресовката пластичен експлозив, която беше сложил върху резервоара. От силния взрив камионът пак подскочи. Избухнаха пламъци.

Пит направи всичко възможно да съчетае нахлуването си с трясъка на експлозията. Беше се покатерил по стълбата до един от тъмните прозорци на втория етаж и го пръсна с дървения чук още при първия трясък, а при втория, когато сградата се разклати, скочи в помещението. Озова се в удобна комфортно обзаведена спалня. Изскочи от нея, тръгна надолу, чу хъркането на Зибиг; втурна се на помощ и повали Челик и пазача с дървения чук.

Зибиг погледна проснатия на пода Челик. Мъжът беше в безсъзнание и на главата му беше изскочил голяма цицина.

— Мъртъв ли е?

— Не, просто спи — отговори Пит и като забеляза, че проснатият мъж започва да помръдва, добави: — Предлагам да се махаме, преди да са се свестили.

— Чакай… — каза археологът и пристъпи към стелажа на Гън.

Пит поклати глава.

— Твърде голям е за сувенир тоя камък.

— Позволи ми само за миг да погледна надписа — помоли се Зибиг. Почисти вдлъбнатините на буквите и бързо прочете написаното на латински, и то няколко пъти, като се мъчеше да запомни думите. После погледна Пит с извинителна усмивка. — Прекрасно, запомних го.

Тръгнаха към вратата и в момента, когато я отвори. Пит се озова пред привлекателна жена с черна коса, която тъкмо се готвеше да влезе. Пит знаеше, че вече е виждал това лице, но елегантните й дрехи не пасваха на спомена му. Мария обаче го позна веднага и попита заповеднически:

— Ти пък откъде се взе?

Грубият й глас бе същият, който го заплашваше в подемния резервоар в Истанбул. За миг Пит се изненада от появата й тук, но после всичко му стана ясно. Значи крадците от Топкапъ бяха обрали офиса на Рупе, което пък ги беше отвело до местоположението на потъналия кораб.

— Аз съм от отряда за борба с порока в Топкапъ — отговори той сухо.

— Тогава ще умреш със своя другар — изсъска тя, но когато погледна покрай тях и видя брат си и пазача на пода, на лицето й се изписаха страх и гняв и тя бързо отстъпи назад и понечи да се обърне към склада и да извика за помощ. Една силна ръка обаче изникна от сенките и я сграбчи през кръста, а друга също толкова силна ръка й запуши устата. Разярената жена зарита и замаха ръце и крака, но беше като играчка в мечешката прегръдка на Ал Джордино.

Той я изнесе в коридора, като пътьом кимна приятелски на Зибиг, и попита:

— Къде да я сложа?

— Бих предпочел да е в най-дълбоките турски зандани — отговори Пит, — но засега ще трябва да се задоволим с някой килер.

Огледа се, видя тясна врата под стълбата към втория етаж, кимна натам и Джордино блъсна Мария вътре. Зибиг донесе стол и подпряха дръжката на вратата. Отвътре веднага се понесоха приглушени викове и бараж от ритници разтърси вратата.

— Голяма вещица е тая — измърмори Джордино.

— Нямаш представа колко си прав — отвърна Пит. — Да се махаме.

Изскочиха от сградата и забързаха към кея. Запаленият камион все още беше приковал вниманието на всички и като се стараеха да не крачат твърде бързо и се придържаха в сянката на товарния кораб, тримата минаха покрай яхтата и малкия катер. Щом се измъкнаха от силно осветената част на кея, се поуспокоиха и когато наближиха кърмата на товарния кораб, Пит реши, че вече са се отървали.

— Следваща спирка — „Егейски изследовател“ — измърмори Джордино.

Но изпълнените им с надежда сърца се вледениха, когато стигнаха края на кея. „Куршум“ го нямаше.