Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Приключенията на Дърк Пит (21)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Crescent Dawn, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
dune (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Клайв Къслър и Дърк Къслър. Залезът на полумесеца

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2011

Редактор: Иван Тотоманов

Коректор: Десислава Петкова

ISBN: 978-954-655-225-9

История

  1. — Добавяне

45.

Малко преди десет часа Софи паркира зад някакво магазинче за дрехи пред североизточната страна на Стария град. От другата страна на пътя и надолу по склона беше мюсюлманското гробище — продължаваше с извивки на юг, прехвърляше дълбоко дере и преминаваше в тясна ивица, която опираше в долината Кедрон.

— Сигурен ли си, че искаш да участваш? — попита Софи. — Повечето нощни операции се оказват скучни и напразни.

Дърк се усмихна.

— Не съм човек, който да пропусне възможността за разходка на лунна светлина с красиво момиче.

— Ти си единственият, който може да открие нещо романтично в нощно наблюдение.

Обаче трябваше да признае, че и тя изпитва подобни чувства. Бяха вечеряли в тихо арменско ресторантче близо до портата Яфа. С напредването на вечерта у нея се зароди силно желание да отмени операцията и вместо това да го покани в апартамента си. Потисна го, защото знаеше, че добиването на каквато и да било информация за убийците на агент Холдър е по-важно.

— Сам обикновено не закъснява — каза тя и си погледна часовника, а после погледна през прозореца на колата.

Минута по-късно мобилният й телефон започна да звъни. Тя го включи и заговори оживено на иврит.

— Сам се обади — обясни, след като затвори. — Катастрофирал е.

— Ранен ли е?

— Не. Един минибус с християнски поклонници не успял да вземе завой и блъснал колата му. На него му няма нищо, но колата е за боклука. Смята, че неколцина от възрастните туристи може би са леко ранени, така че ще мине време, докато се измъкне. Каза, че ще успее да дойде най-рано след час.

— Е, значи ще започнем без него — каза Дърк, отвори вратата на колата и слезе. Софи го последва, отвори багажника, извади бинокъл за нощно виждане и го окачи на врата си. След това измъкна голям плосък кожен калъф. Вътре лежеше военният модел на изпитания автомат ТАР 21 „Тавор“. Софи щракна заредения пълнител, дръпна затвора да вкара патрон в патронника, после сложи оръжието на предпазител.

— Този път си готова мечки да бориш — отбеляза Дърк.

— След Цезарея ще бъда винаги по-добре въоръжена от всеки нападател — заяви тя решително.

— Защо не остави на Шин Бет да се оправя с наблюдението, след като подозираш, че са набъркани ливанските контрабандисти?

— Помислих за това — призна Софи, — но информацията е твърде несигурна. По-вероятно е да си имаме работа с някоя групичка непълнолетни бандитчета, тръгнали да припечелят нещо. Може би изобщо няма да се появи никой.

— Това би било добре дошло — отговори той, намигна й и я хвана за ръката.

Пресякоха пътя и прескочиха канавката. Софи огледа околността с бинокъла и каза:

— Трябва да слезем по-надолу.

Спуснаха се десетина метра по склона и спряха на място, откъдето се откриваше гледка към целите гробища. Надгробните камъни се белееха на лунната светлина като разпръснати върху пясъка зъби. Софи седна на крайчеца на един и пак вдигна бинокъла. Няколко момчета играеха футбол от другата страна на Стената на плача, но самото гробище изглеждаше пусто. Тя заоглежда източната страна. Дърк я прегърна през кръста и Софи бавно свали бинокъла.

— Пречиш ми да си върша работата — възрази тихичко, после го прегърна през врата и го целуна страстно.

Някакъв слаб шум прекъсна интимните им мигове и Софи бързо грабна бинокъла.

— Трима мъже с раници — прошепна след миг. — Двама носят или лопати, или оръжия, не мога да кажа със сигурност.

Свали бинокъла и погледна нагоре към пътя.

— Защо го няма Сам…

— Има още поне половин час, докато дойде — каза Дърк, след като си погледна часовника.

Тримата мъже вървяха към центъра на гробището. Софи извади глока си от кобура и го подаде на Дърк.

— Ще ги арестуваме — прошепна му — и след това ще звънна на полицията да дойде да ги прибере.

Дърк кимна, провери дали оръжието е заредено и двамата тихо тръгнаха надолу, като постепенно се изнасяха надясно. Стигнаха до една по-висока гробница и се присвиха зад нея.

Минутите се влачеха едва-едва. Докато тримата предполагаеми иманяри се изкачваха по склона към тях, Софи тихичко прикрепи фенерчето си към цевта на автомата. С Дърк останаха напълно неподвижни, докато мъжете минаваха само на няколко метра от тях. Щом ги подминаха, Софи кимна на Дърк, скочи, светна фенерчето и извика на арабски:

— Стой! Горе ръцете!

Тримата се обърнаха и замръзнаха, присвили очи срещу лъча на фенерчето. Двама от тях — носеха автомати АК-74, а не лопати — я гледаха гневно и заплашително. Единият беше нисък, бедно облечен и мръсен, с изпъкнали очи — Хасан Акаис. Вторият беше също толкова мръсен, с чорлава брада и клюнест нос. Но не те, а третият мъж накара Софи да потрепери. Очевидно той беше водачът и я гледаше спокойно, с изучаващи очи, които просветваха над дълбок белег, обезобразяващ дясната му буза. Същото лице я беше гледало кръвнишки в Цезарея, когато ръководеше нападението, струвало живота на агент Холдер.

Ръцете на Софи затрепериха и лъчът на фенерчето заигра неспокойно по арабите. Акаис усети несигурността й и вдигна автомата, но преди да успее да натисне спусъка, отекна изстрел и на ръката му под лакътя цъфна червена рана.

— Хвърлете оръжията или ще ви пръсна главите! — извика сурово Дърк, който стоеше на няколко крачки от Софи, стиснал глока с две ръце.

Арабинът с чорлавата брада бързо пусна калашника на земята, но Акаис не помръдна, вторачен в Дърк с омраза. А после лицето му изведнъж се отпусна и на устните му заигра подигравателна усмивка.

— Мисля, че ти трябва да хвърлиш оръжието — чу се студен женски глас от мрака зад Дърк. — Вдигни ръце, за да мога да ги виждам.

Дърк се обърна и видя късо подстригана жена, застанала зад Софи и опряла пистолет в тила й. Беше с тъмни дрехи и на челото й бяха вдигнати очила за нощно виждане. На две крачки от нея стоеше мъж, насочил пистолет към главата му.

Софи го погледна извинително и пусна автомата на земята. Дърк нямаше избор, така че се усмихна невинно на жената и хвърли пистолета върху близкия гроб.