Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (65)

64.

След по-малко от десет минути Хамет беше отново на горната площадка на металната стълба. Стрелбата беше престанала, не се виждаха и еничарите, което го разтревожи. Надникна над кърмовия релинг и видя малък катер, който се полюшваше в килватера на танкера — бандитите явно бяха стреляли по него.

Бързо тръгна към задната страна на надстройката откъм левия борд. Надникна иззад ъгъла и с облекчение установи, че тук палубата е пуста. Няколкото въжета, които се полюшваха от релинга, събудиха у него надежда, че може би екипажът е успял да се измъкне. Сърцето му обаче се сви, когато видя, че гумената лодка все още е на стойката си. Предпазливо се промъкна до релинга и надникна през борда да види дали някой виси на въжетата, но те бяха празни.

Чу трясъка на пистолетния изстрел почти от упор. По крака му потече нещо топло и усети пареща болка в бедрото. Кракът му поддаде и той падна на палубата. От сенките на надстройката излезе Мария и спокойно се приближи към него. Пистолетът й бе насочен в гърдите му.

— Капитане, малко е късно за разходки — каза тя студено. — Време е да се присъедините към моряците си.

Хамет я изгледа гневно и извика:

— Защо правите това?

Тя не отговори на въпроса му. Дотичаха двама еничари, сграбчиха го под мишниците, завлякоха го в каюткомпанията и го захвърлиха на пода. Отчаяният му екипаж също беше там, охраняван от пазач с готов за стрелба автомат.

Помощник-капитанът клекна до Хамет, за да се погрижи за раната му.

— Надявах се, че няма да ви намеря тук — изстена капитанът.

— Съжалявам, шефе. Тези типове спряха да стрелят точно когато връзвахме въжетата на релинга. Забелязаха ни още преди да сме успели да спуснем лодката. — И добави съвсем тихо: — А ти успя ли?

Капитанът погледна ранения си крак, след това кимна.

— Да, би могло да се нарече и успех — отговори с пресекващ глас, усещаше, че всеки момент ще припадне. — По един или друг начин нашето пътуване е пред края си.