Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (90)

89.

Пътуваха на изток по единствената крайбрежна магистрала от Лимасол. Дърк беше отстъпил волана на Съмър — нали се беше върнала наскоро от Англия. В Кипър, през първата половина на двайсети век колония на британската Корона, все още почти всичко напомняше за британското управление. Английски се говореше почти навсякъде, валутата в южната половина на острова бяха британските лири, преди страната да влезе в Европейския съюз, а движението беше ляво.

Съмър зави по хубаво павирания път към вътрешността и Никозия. Когато наближиха източното подножие на планината Тродос, шосето започна леко да се изкачва между безлюдни хълмове. След известно време стигнаха до тясно асфалтирано кръстовище. Пътят започна стръмно да се извива нагоре, по склоновете на малка планина, на чийто връх се издигаше манастирът Ставровуни.

Съмър спря наетия автомобил на малкия паркинг в подножието на манастира. Минаха покрай пуст пропускателен пункт и започнаха да се изкачват по дървена стълба към върха. Наблизо беше седнал задрямал просяк с окъсани дрехи и широкопола шапка, отпуснал глава върху коленете си. Братът и сестрата минаха покрай него на пръсти, след това поеха по стълбата, която извеждаше в земите на манастира, откъдето се откриваше несмущавана от нищо гледка към цялата югоизточна половина на острова. В предния двор ги посрещна монах със сериозно лице и вълнено расо.

— Добре дошли в Ставровуни — поздрави ги той. После се обърна към Съмър. — Може би не знаете, но ние тук сме последователи на атонското православие и за съжаление не допускаме в манастира жени.

— Доколкото разбрах, ако не е била една жена, вас нямаше да ви има тук — отговори дръзко тя. — Името Елена не ви ли напомня нещо?

— Съжалявам.

Съмър направи гримаса на монаха, после се обърна към Дърк.

— Тогава аз ще остана тук и ще разгледам стенописите — тя кимна към изрисуваната манастирска ограда, — а ти се наслади на обиколката.

Дърк се наведе към сестра си и прошепна драматично:

— Ако не се върна до час, значи съм решил да се подстрижа за монах.

След това остави кипящата от гняв Съмър да виси на двора, обърна се и последва монаха през дървената врата.

— Може ли да ми разкажете нещо повече за ролята на Елена и манастирската история? — попита той.

— В древни времена на върха на планината е имало гръцки храм. Когато света Елена пристига на острова след поклонничеството си до Светите земи, храмът отдавна е изоставен. Говори се, че нейното пристигане слага край на суша, продължила трийсет години. Докато е на острова, сънува сън, в който й се нарежда да издигне черква на името на Кръста Господен. Ако не знаете, Ставровуни означава „Кръстова планина“. И значи тя издига черквата и оставя в нея като реликва кръста на покаялия се разбойник, както и парченце от Кръста Господен, които донася от Ерусалим.

Монахът въведе Дърк в малката черква и го преведе покрай огромен дървен иконостас до олтара. На олтара стоеше голям дървен кръст със сребърен обков. Златна кутийка, вградена в него, съхраняваше малко парче дърво.

— През вековете черквата е била разрушавана много пъти — продължи монахът. — Първо от мамелюците, после от турците. За жалост е останало много малко от даренията на света Елена, освен това свято късче от Кръста Господен.

— Чували ли сте за някакви други Христови реликви, които Елена може да е оставила на Кипър? — попита Дърк.

Монахът се почеса по главата.

— Не, не съм чувал за подобни реликви. Обаче не е лошо да говорите с брат Андрей. Той е нашият летописец. Елате да проверим дали си е в килията.

Монахът поведе Дърк по левия коридор, където бяха разположени скромни стаи за гости. В дъното имаше няколко малки килии, превърнати в работни кабинети за посетители. Един слаб мъж стисна ръката на монаха и Дърк се вгледа в него и попита:

— Ридли Банистър?

— Да, аз съм. Защо? — Мъжът изгледа Дърк стреснато и малко подозрително.

— Казвам се Дърк Пит. Точно сега чета последната ви книга за разкопките в Светите земи. Познах ви от снимката на обложката. Трябва да ви кажа, че много ми допадат описанията на вашите открития.

— О, така ли. Много благодаря. — Банистър му подаде ръка, но погледът му стана предпазлив. — Споменахте, че фамилията ви е Пит. Случайно да имате роднина на име Съмър?

— Да, това е сестра ми. Чака отвън. Познавате ли се?

— Мисля, че преди известно време я срещнах на една конференция. — Банистър сбърчи чело. — Какво ви води в Ставровуни?

— Наскоро Съмър намери доказателства, че Елена може да е превозила повече неща от Ерусалим, освен Кръста Господен и че тези реликви може да са изгубени тук в Кипър. Надяваме се да намерим следи от една римска галера, която е превозвала реликвите.

Сумракът в коридора скри внезапната бледност, която се разля по лицето на Банистър.

— Увлекателна възможност — отбеляза той. — Имате ли представа къде биха могли да са тези реликви?

— Започваме от едни вече известни корабни останки пред място, наречено Писури. Обаче, както тъкмо вие знаете много добре, следите отпреди две хиляди години невинаги са откриваеми.

— Да, така е. Е, аз вече трябва да тръгвам. Успех в търсенето, господин Пит.

— Благодаря. И не пропускайте да се видите със Съмър на излизане.

— Непременно.

Естествено, Банистър изобщо нямаше подобно намерение. Закрачи бързо по коридора, влезе в черквата и се измъкна през малък страничен изход. Излезе в двора, примижал на слънцето и видя Съмър, която разглеждаше един стенопис. Изчака, докато тя застана с гръб към него, пресече двора на пръсти, излезе през портата и стигна до площадката на дървената стълба, без никой да го види.

Спусна се бързо по стъпалата и едва не се спъна в просяка, преди да хукне към колата си. Подкара бързо надолу по извиващия се път, стигна до паважа, отби зад група рожкови и зачака да види Съмър и Дърк.

Секунди след като потегли от манастирския паркинг, една друга кола се стрелна към подножието на дървената стълба, спря и просякът се качи на пътническата седалка. Свали широкополата си шапка и на дясната му буза се видя дълъг белег.

— Бързо — кресна Закар на шофьора. — Не бива да го изпускаме от поглед.