Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Приключенията на Дърк Пит (21)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Crescent Dawn, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
dune (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Клайв Къслър и Дърк Къслър. Залезът на полумесеца

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2011

Редактор: Иван Тотоманов

Коректор: Десислава Петкова

ISBN: 978-954-655-225-9

История

  1. — Добавяне

60.

Ласло грешеше за продължителността на мисията, но не по начина, които очакваше.

„Текума“ изплава на повърхността на две мили северно от заливчето и за втори път тази нощ свали на вода групата командоси. Облечен в черна бойна униформа без отличителни знаци, Пит се присъедини към спасителния екип от осем души, който се настани в двете гумени лодки и бързо потегли към брега.

Спряха пред входа на пристанището и кормчиите изгасиха извънбордовите двигатели и превключиха задвижването на захранвани от акумулатори почти безшумни електромотори.

Щом се плъзнаха в пристанището, Пит се огледа разочаровано и установи очевидното:

— Няма го.

Израелецът изруга. Нямаше го не само танкера, но и целият кей беше пуст. Сградите на брега бяха тъмни и изглеждаха необитаеми.

— Екип „Алфа“, промяна в плана. Слизане на сушата с цел проверка източния склад.

Имаше слаба вероятност екипажът на танкера да е затворен на брега, но лейтенантът знаеше, че това са напразни надежди. Отдавна беше разбрал, че успехът на всяка тайна операция зависи единствено от качеството на разузнаването. Днес то сякаш се беше провалило.

Двете лодки едновременно забиха носове в брега на няколко метра от кея и облечените в черно подобни на привидения войници слязоха безшумно на сушата. Пит изостана зад екипа на Ласло.

Командосите се приближиха до тухлената къща и яростно се втурнаха вътре. От звуците, които се носеха отвътре, Пит можеше да каже, че сградата е изоставена, както впрочем и останалите пристанищни съоръжения. Той тръгна към склада и чу тихите стъпки на Ласло, който го настигна.

— Още не сме проверили тази сграда — каза израелецът с укор.

— И тя е празна като другите — каза Пит, отвори вратата и пристъпи вътре.

Ласло светна лампите и се увери, че Пит е прав. Металната приличаща на пещера постройка беше празна, ако се изключеше контейнерът в дъното.

— Вашите експлозиви? — попита командосът.

— Да се надяваме, че още са вътре — отвърна Пит.

Отидоха до контейнера и Пит махна резето, дръпна вратата и изведнъж се озова срещу някакъв човек, който замахваше с дъска срещу него. Успя да отскочи, после се извъртя, за да нанесе удар на свой ред. Но докато го правеше, кракът на Ласло изскочи сякаш от нищото и се заби в корема на нападателя. Той зяпна за въздух и полетя обратно в контейнера.

— Кой си ти? — изръмжа лейтенантът и насочи автомата си към него.

— Леви Грийн. Моряк съм на „Даян“. Моля, не ме убивайте.

— Не се страхувай — отвърна Ласло. — Ние дойдохме да ви спасим.

— Извинявай… — каза мъжът на Пит. — Помислих те за някой от докерите.

— Какво правиш в контейнера? — попита американецът.

— Принудиха ни да натоварим съдържанието му, сандъчетата с експлозиви, на „Даян“. Скрих се тук с надеждата да избягам и да вдигна тревога, но те пуснаха резето и се озовах в капан.

— Къде са останалите от екипажа? — попита лейтенантът.

— Не знам. Сигурно са ги върнали на кораба.

— Танкера го няма.

— Те го преустроиха — каза Грийн, очите му бяха ококорени от страх. — Срязаха палубата, отвориха предните трюмове и ги напълниха с изкуствен тор. Накараха ни да подредим сандъчетата с взривно вещество между тях.

— Какъв изкуствен тор? — попита Пит.

— Много сандъци с двайсеткилограмови чували. Амониева селитра.

— Амониева селитра?

— Да.

Пит се обърна към Ласло.

— Изкуствените торове и особено амониевият нитрат са евтини, но резултатни взривни вещества — обясни той, спомнил си разрушителния ефект на пълния с амониев нитрат микробус, взривен от някакъв откачалник пред федералната сграда в Оклахома през 1995.

— Знам — каза Ласло и се обърна към Грийн. — Откога си в контейнера?

Той си погледна часовника.

— Малко повече от осем часа.

— Което означава, че имат стотина мили преднина — пресметна Пит набързо.

Ласло подаде ръка на Грийн, за да се изправи.

— Ти идваш с нас. Да побързаме.

Капитанът на „Текума“ с облекчение видя батманите да се връщат след по-малко от час. Чувствата му обаче се промениха, когато Ласло докладва за изчезването на „Даян“. Набързо прегледаха записите от радара на подводницата и влязоха в идентификационния сигнал на танкера, но не можаха да установят местоположението му.

— Ще подам сигнал за тревога във флотското командване — каза капитанът. — Може да се намират близо до Хайфа или Тел Авив.

— Мисля, че предположението ви е грешно — каза Пит. — Ако историята се повтаря, ще взривят кораба до някое важно за мюсюлманите място, за да изглежда така, сякаш Израел е извършил нападението.

— Ако искат да нападнат голямо населено място, Атина е най-близо — отбеляза Ласло.

— Не, Истанбул е малко по-близо, а освен това е мюсюлмански град.

— Но те не биха нападнали своя собствен народ — възрази капитанът насмешливо.

— Поне досега Челик многократно показа, че е достатъчно безскрупулен — не се съгласи Пит. — Ако вече е взривил джамия в своята родина, а и из региона, няма причина да се съмняваме, че е готов да убие хиляди свои сънародници.

— Толкова ли е опасен този танкер? — попита капитанът.

— През 1917 година един френски военен кораб, натоварен с муниции, се запалва и взривява пристанището на Халифакс. При експлозията загиват повече от две хиляди жители. А „Даян“ превозва вероятно много по-голяма взривна сила от онзи френски кораб. Ако се е насочил към Истанбул, ще влезе в градски център, населяван от повече от дванайсет милиона души. — Посочи морския подход към Истанбул и добави: — При скорост дванайсет възела сигурно се намира на два или три часа път от града.

— Твърде е далече от нашия обсег, за да го настигнем — отбеляза капитанът. — Но така или иначе не бих минал през Дарданелите. Мисля, че най-умното, което можем да направим, е да вдигнем по тревога гръцките и турските власти, а ние да се изнесем от техните териториални води. Междувременно разузнавателните сателити ще установят точното местоположение на „Даян“.

— А екипажът? — попита Ласло.

— Лейтенант, съжалявам, но не можем да направим нищо — въздъхна капитанът.

— Три часа — измърмори Пит, докато изучаваше маршрута до Истанбул. — Капитане, ако искам да успея да го настигна, трябва веднага да се върна на моя кораб.

— Да го настигнеш? — удиви се Ласло. — Как? Не видях да имате хеликоптер на борда.

— Не е хеликоптер — отговори решително Пит, — но е бърз почти като куршум. И точно така се казва.