Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (29)

28.

Съмър почака в бара двайсетина минути, преди да се обади в стаята на Джули. След като никой не вдигна, изчака още пет минути, а после се качи по стълбите и почука на вратата. Тревогата й нарасна, когато видя табелката „Не безпокойте!“ на дръжката. В дъното на коридора една камериерка буташе количка със спално бельо — оправяше освободените стаи — и Съмър успя да я убеди да провери стаята на Джули. Щом отключи и отвори, камериерката ахна от уплаха.

Джули седеше на пода, ръцете й бяха извити зад гърба и вързани с чаршаф за рамката на леглото. Глезените й бяха вързани с друг чаршаф, а на главата й бе нахлузена калъфка на възглавница. Беше ги чула да влизат и отчаяно замърда ръце и крака и затръска глава, за да я освободят.

Широко отворените очи на Джули погледнаха Съмър с благодарност, когато американката издърпа калъфката от главата й и развърза найлоновия чорап, който придържаше кърпата, с която й бяха запушили устата.

— Ранена ли си? — попита Съмър, докато развързваше ръцете и краката на приятелката си.

— Не… добре съм — заекна тя, докато се мъчеше да се пребори със сълзите и от страх, и от облекчение. — Но се уплаших ужасно.

След миг обаче се съвзе и заразказва със спокоен глас:

— Всъщност беше много внимателен. Сигурна съм, че не искаше да ме нарани.

— Мъж? Само един?

Джули кимна.

— Видя ли как изглеждаше?

— Не, не успях. Сигурно е бил в банята, а аз бях точно до нея. Той загаси лампата и ми нахлузи калъфката на главата. Нямам представа как изглежда. Дрехите му обаче бяха дебело подплатени.

Появи се управителят на хотела, следван от двама полицаи. Претърсиха внимателно помещението, след това взеха подробни показания от Джули, Съмър и камериерката. Джули си беше оставила портмонето в стаята, но крадецът не го беше взел. Джули погледна Съмър ужасено, когато се установи, че единственото откраднато нещо е дневникът на Кичънър.

— Типичен опит за хотелска кражба — каза единият полицай на управителя. — Очевидно го е изненадала и той е решил да я върже, преди да побегне. Няма нужда да ви обяснявам, че има много малка вероятност да го хванем.

— Разбирам — отговори управителят. — За съжаление се е случвало и друг път. Благодаря ви, сержант.

Полицаите си тръгнаха, а управителят разточително започна да се извинява и обеща през нощта да увеличи безопасността на етажа и в целия хотел. След като си тръгна и той, Съмър предложи на Джули да спи в нейната стая.

— Благодаря. Така ще съм по-спокойна. Само да си взема четката за зъби.

Влезе в банята и изпищя.

— Какво стана? — възкликна Съмър и влезе при нея.

Джули стоеше и сочеше малкото огледало над мивката. Крадецът беше оставил предупреждение, написано с розовото й червило върху огледалото. Беше ясно и недвусмислено.

„Остави К. на мира“.