Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (76)

75.

Мостикът изглеждаше празен. Фарзад влезе през вратата откъм задната стълба, видя, че бреговата ивица на Султанахмет преминава хоризонтално над носа, и пристъпи към щурвала, за да прекъсне завоя на танкера.

— Хайде да не пипаме точно сега руля, а? — каза Пит и излезе иззад конзолата откъм левия борд. Държеше ракетния пистолет, който беше извадил от сандъка за спешни случаи.

Фарзад го изгледа с изненада, после очевидно го позна и изненадата се смени с гняв. Гневът обаче премина в насмешка, когато хвърли поглед на оръжието му.

— Много исках да се срещнем отново — каза Фарзад с дълбок глас и рязко вдигна глока.

Пит дръпна спусъка на ракетния пистолет. Сигналната ракета излетя от цевта и удари Фарзад в гърдите в облак от искри. Дрехите му пламнаха, а ракетата падна на земята, започна да се върти и след секунда избухна, изпълвайки щурманската рубка с огън и дим.

Пит вече се беше проснал на пода и си пазеше главата с ръце от искрите. Реакцията на Фарзад не беше толкова бърза, защото беше зает да си гаси дрехите, когато експлозията запрати втора вълна искри към него. Иракчанинът залитна и се закашля. Пит веднага се хвърли към него, надявайки се, че ще успее да го повали, преди димът да се разсее и той да може да стреля. Обаче наемникът не го беше забравил и насочи оръжието си към него.

Изтрещя оглушителен изстрел, но не от глока на Фарзад. Тялото на наемника отхвърча към щурвала и се свлече на пода, като оставяше кървава диря по пулта за управление.

Ласло влезе. Автоматът му бе насочен към проснатия на пода наемник, чиито дрехи още димяха.

— Добре ли си? — попита той Пит и го огледа.

— Да, тъкмо се наслаждавах на малко фойерверки — отговори американецът и се закашля заради гъстия пушек. — Благодаря ти за навременната намеса.

Ласло му подаде пожарогасителя, който стискаше под мишница.

— Реших, че може да ти дотрябва. Благодаря за въздушната атака.

— Е, сега сме квит — отговори Пит и се зае да гаси пламъците, които весело проблясваха тук-там.

— Не го забелязах този да се качва на борда — отбеляза Ласло и подритна Фарзад, за да се увери, че наистина е мъртъв.

— Промъкна се след първите двама.

— Сигурно ще опитат още веднъж.

— Времето изтича, но за всеки случай може да издърпаш стълбата.

— Добра идея. А ние какво ще правим?

— Ще духнем. Можеш да плуваш, нали?

— Това ми влиза в професията. Ще се видим долу. — И тръгна да слиза на палубата.

Пушекът вече се беше разнесъл през строшените стъкла на мостика. Пит отиде до щурвала. „Даян“ беше завършила по-голямата част от широкия завой и сега носът й постепенно започваше да сочи към южния свод на моста Галата. Сякаш знаеше, че Пит го търси, Джордино се обади по радиостанцията.

— Тук „Куршум“. Току-що минах под моста и съм успоредно на мостика на зелената драга. Какво да правя?

Пит му обясни плана си и Ал чак подсвирна.

— Надявам се, че днес си закусил, защото иначе може да ти прилошее. С колко време разполагате?

Пит си погледна часовника.

— Приблизително шест минути, но ще сме на място на третата.

— Е, благодаря, че ще докарате бомбата при мен. Не закъснявайте обаче — добави Ал и прекъсна радиовръзката.

„Даян“ вече беше завила и южният свод на моста Галата се издигаше само на половин миля от носа й. Пит бутна дроселите докрай в опит да накара танкера да плава по-бързо, защото секундите отлитаха, а мостът си оставаше все така далеч. Знаеше, че всичко се крепи на косъм, но не можеше да направи нищо повече.

Точно в този момент в търбуха на танкера настъпи нежелана тишина. Буботенето и потреперването под краката на Пит престана, отрязано като с нож, а пултът за управление светна като коледна елха. Останалият без гориво двигател на „Даян“ най-накрая беше изсмукал и последните капки от резервоарите.