Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (26)

25.

Когато Руди Гън излезе на палубата на „Егейски изследовател“ с първата голяма чаша кафе за деня, яркото средиземноморско слънце вече беше започнало да напича. Руди с изненада забеляза, че турската брегова линия е само на миля-две от кораба. После чу бръмчене на двигател, присви очи и видя зодиака на „Изследовател“ да подскача по вълните към брега.

Замаяното му от съня съзнание веднага се съсредоточи върху проекта, по който работеха, и той забърза към кърмата. С разочарование установи, че бялата подводница — автономното подводно превозно средство — е закрепена здраво на тапицираната стойка. АППС бе с формата и големината на торпедо и беше оборудвано с различни сензори, които взимаха проби от водата. Когато преди шест часа си беше легнал, корабът следваше АППС, докато то проучваше голям отрязък от координатната мрежа на десет мили от брега. След като отпи голяма глътка кафе, той се обърна, тръгна напред и се качи на мостика. Завари Пит да изучава морска карта заедно с капитана на кораба Брус Кенфийлд.

— Добро утро, Руди — каза Пит. — Рано си се надигнал.

— Усетих, че двигателите работят. Защо вдигнахме котва?

— Кемал получи съобщение, че жена му е катастрофирала. Очевидно не е нещо сериозно, но го свалихме на брега, за да може да се видят.

Кемал беше морският биолог от турското министерство на околната среда, командирован на кораба на НАМПД да наблюдава и да помага при вземането на водните проби.

— Лоша работа — отбеляза Гън. — След като зодиакът се върне, колко време ще ни е нужно да се върнем над координатната мрежа и да подновим работата?

Пит се усмихна и поклати глава.

— Технически не можем да продължим работата, докато Кемал не се върне или не дойде негов заместник. Турското правителство държи на условието, когато работим в турски териториални води, на борда винаги да има човек от министерството на околната среда. Както стоят нещата, може би три или четири дни няма да работим.

— Вече сме назад с графика. Първо ни се наводни сензорът, а сега — това. Може би ще се наложи да удължим проекта, за да изследваме районите, върху които се съгласихме да работим.

— Най-вероятно.

Гън забеляза, че Пит изобщо не изпитва безпокойство. Това беше необичайно за него — той страшно мразеше да оставя нещата недовършени.

— Откакто се върна от Истанбул, само два дни сме работили по проучването на новата координатна мрежа — продължи Гън. — Сега отново спираме работа, а на теб не ти пука. Как става това?

— Руди, много е просто. Спирането на работата по проучването на цъфтежа на водораслите означава, че възобновяваме разкопките на отоманските корабни останки.

И му намигна.

По-малко от четири часа след като зодиакът се върна, „Егейски изследовател“ се озова до Хиос на сто метра от мястото на находката и подводният археолог Родни Зибиг организира поставянето на алуминиева мрежа над оголените части на потъналия кораб.

Зибиг набързо преквалифицира неколцина умеещи да се гмуркат учени в подводни археолози, като им разясни основните техники и как да документират, след това организира грижливия оглед на останките. Пит, Джордино и дори Гън участваха в редуването при гмуркането, фотографирането, оразмеряването и изкопаването на сондажни шахти на различни места около потъналия кораб. Откриха най-вече керамика и няколко железни предмета.

Пит стоеше на кърмата на „Егейски изследовател“ и наблюдаваше увеличаващите се бели точки, които осейваха морето под усилващия се вятър. Празният „Зодиак“, вързан за буя близо до мястото на останките, подскачаше все по-лудо по вълните. Двамата водолази изскочиха на повърхността и заплуваха към гумената лодка. Единият отвърза въжето, докато другият палеше извънбордовия двигател, след това бързо подкара зодиака към кораба. Спуснаха въжетата на лебедката и вдигнаха лодката и водолазите на борда.

Руди Гън и Род Зибиг изскочиха от нея и започнаха да събличат неопрените.

— Стана малко скокливо във водата — отбеляза Зибиг, веселяк с прошарена коса и яркосини очи.

— Спрях гмурканията, докато вятърът не утихне — каза Пит. — Според прогнозата утре времето ще се оправи.

— Добра идея — съгласи се археологът. — Но мисля, че Руди ще е като на тръни, докато не може да се върне при останките.

— Нещо интересно ли намерихте?

Гън кимна с блеснали очи.

— Копаех в квадрат С1 и докоснах голям резбован камък. Преди да изтече времето ни във водата, успях да разкрия само малка част от него. Мисля, че може да е някакъв монолит или стела.

— Това може да ни помогне да разберем нещо за кораба — отбеляза Пит.

— Надявам се да не се наложи да споделим откритието — обади се Зибиг и кимна към релинга на десния борд.

На около две мили една моторна яхта се движеше право към тях и подскачаше по вълните от високата скорост. Произведена в Италия, с елегантни потъмнени стъкла от всички страни и голяма открита задна палуба. Червеното турско знаме с бялата луна и звездата се вееше на мачтата, а под него плющеше едно по-малко, на което се виждаше самотен златен полумесец. Макар че беше по-малка от милионерските яхти в Монте Карло, все пак си личеше, че е скъпа и луксозна. Тримата стояха и гледаха. Яхтата ги наближи на половин миля и най-неочаквано спря и започна да се полюшва в неспокойните води.

— Род, на твое място не бих се тревожил за останките. Така като ги гледам, едва ли си падат по подводните разкопки.

— Най-вероятно някой любопитства какво ли правим в морето.

— А може би пречим на гледката от нечия вила на брега — измърмори Гън.

Никой, освен Рупе не знаеше за точното местоположение на корабните останки и Пит си помисли, че той може би вече е уведомил турското министерство на културата. Но пък кабинетът на неговия приятел беше обран и картата на местоположението бе открадната заедно с намерените артефакти. Намръщи се.

Някой го повика от предната част на кораба и той се обърна. Беше Джордино, подал глава от вратата на радио кабината.

— Току-що се получи грама за теб от Истанбул!

— Говорим си за вълка… — измърмори Пит. — Веднага се връщам — каза на Руди и Зибиг. — Вероятно са резултатите от анализа на доктор Рупе.

— И аз бих искал да ги видя — каза Зибиг.

Двамата водолази бързо се преоблякоха и се присъединиха към Пит и Джордино в малката кабина, в която имаше няколко компютъра и сателитна комуникационна система. Джордино подаде на Пит разпечатка от няколко страници, след това се настани пред един от компютрите.

— Доктор Рупе е изпратил и снимки заедно с доклада — каза той, докато потракваше по клавишите, за да отвори папката. Екранът се изпълни с изображението на златна монета, снимана в близък план.

Пит бързо прегледа доклада и го подаде на Зибиг.

— Все още ли става дума за останките на отомански кораб?

— Това е почти сигурно — отговори Пит. — Доктор Рупе е открил подобна монета, сечена в Сирия, и смята, че тази от кутията на Ал е същата. Датирал я е около 1570 година. За съжаление е трябвало да извърши сравнението по памет, след като някой е задигнал монетите от кабинета му.

— Мисля, че е прав — обади се Джордино. — На мен също ми се струва, че монетите са еднакви.

— Пише, че тези монети са използвани между 1560 и 1580 — добави Зибиг.

— Значи вече знаем, че останките не може да са по-стари от 1560 година — заключи Гън. — Жалко, че са откраднали кутията с монетите, иначе може би щяхме да успеем да датираме останките по-точно.

— Другата следа, която е помогнала в датирането, е керамичната кутия на короната — каза Пит. — Както установихме с Лорън в Синята джамия, направата й сочи, че е създадена в грънчарниците на Изник.

Джордино щракна следващите снимки, на които имаше няколко примера за шарки върху керамични плочки от Изник.

— За съжаление и керамичната кутия е била отмъкната от кабинета на Рупе, така че отново е работил по памет.

— Пише, че плочките са с шарки и цветове, популярни в керамичните произведения от Изник в края на шестнайсети век — каза Зибиг.

— Да, поне имаме известно съвпадение — подхвърли Джордино.

— От онова, което видях като останки от корабна конструкция, мога да кажа, че съответства на конструкцията на плавателните съдове през шестнайсети век — добави Зибиг, като вдигна очи от доклада.

— Значи три от три възможни съвпадения — отбеляза Гън.

— Което ни довежда до короната на крал Ал — каза Пит и се ухили.

Джордино отвори нова снимка с подробно изображение на златната корона. Натрупаната с годините мръсотия беше свалена и пред тях стоеше блестящо украшение, сякаш току-що излязло от работилницата на бижутера.

— Слава на Бога, че моето съкровище е останало непокътнато в сейфа на доктор Рупе — въздъхна Джордино.

— Доктор Рупе твърди, че това е едно от най-важните открития в турски води, както и едно от най-тайнствените — обясни Пит. — По размерите и формата на короната не е могъл да установи произхода й. Обаче след щателното почистване успява да различи едва забележимите следи от гравиране по вътрешната страна.

Джордино отвори една увеличена снимка на короната, докато Зибиг плъзгаше пръст по описанието в доклада.

— Гравираният надпис е на латински — прочете Зибиг малко учудено. — Рупе го разчита по следния начин: „На Артрий с благодарност за откриването на пиратите — Константин“.

— Рупе е намерил документи за римски сенатор на име Артрий, живял по времето на Константин Велики — обясни Пит.

— Константин Велики? — удиви се Гън. — Римският император? Че той е живял хиляда години преди това…

Настъпи тишина. Всички бяха вторачили погледи в снимката. Никой не беше очаквал такова разминаване с останалите открити артефакти, особено от нещо толкова забележително като златната корона. Но пък нямаше никакви данни защо е била на борда. Пит най-накрая наруши мълчанието.

— Не ми е приятно да го кажа — каза с усмивка, — но това може да означава единствено, че крал Ал отново ни усложни живота.