Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (57)

56.

Гумите на самолета вдигнаха облак прах на сухата писта на летището в Чанаккале, на един хвърлей о Дарданелите. Самолетът се насочи към определения терминал и спря.

Съмър чакаше зад преградата.

Брат й слезе почти последен. Леко накуцваше и имаше няколко лепенки по лицето, но иначе изглеждаше здрав. Обаче, когато я наближи, тя видя, че най-тежки са вътрешните му рани.

— Радвам се да те видя. — Тя го прегърна. — Добре дошъл в Турция.

Той само кимна.

Енергията и веселостта му бяха изчезнали. Дори очите му сякаш бяха станали по-черни. Не тъжни печални, както беше очаквала, а студени и гневни. Поглед, какъвто никога не беше забелязвала у брат си. Тя го хвана за ръка и го поведе към багажните ленти.

— Четохме новините за нападението срещу Купола на скалата, но нямахме представа, че си намесен — каза тихо. — После татко научи по свои канали, че си бил там и си предотвратил експлозията.

— Успях да предотвратя избухването само на единия заряд — каза той горчиво. — Израелската служба за сигурност ме държа извън новините, защото ме лекуваха във военна болница. Предполагам, че не искаха участието на някакъв американец да им мъти вътрешната политика.

— Слава богу, че не си тежко ранен. — Тя го погледна загрижено. — Съжалявам за приятелката ти.

Дърк не каза нищо.

Взеха багажа му и когато се качиха в малкия нает пикап, Съмър каза:

— Трябва да вземем още нещо.

Подкара към другия край на летището, спря пред очукан склад с табела „Въздушни товари“ и поиска пратките за НАМПД. Дадоха й два пакета, пристигнали през нощта, а двама мъже изкараха на количка малък сандък и го натовариха в пикапа.

— Какво има в сандъка? — попита Дърк, когато потеглиха.

— Надуваема лодка. „Егейски изследовател“ изгуби две при сблъсъка заради корабните останки.

После разказа на Дърк онова, което беше научила за откриването на останките, смъртта на двамата учени от НАМПД и отвличането на Зибиг.

— Значи турците не са хванали типовете с яхтата? — попита Дърк.

Съмър поклати глава.

— Татко е страшно ядосан заради действията на местните власти. Задържали са „Изследовател“ за няколко дни и са обвинили нас за смъртта на Танг и Айвърсън.

— Справедливост има само за хората с власт и пари. Жалко за Танг и Айвърсън. Работил съм с тях по други проекти. И двамата бяха много свестни хора — отбеляза той и гласът му заглъхна: смъртта на двамата плюс смъртта на Софи…

— На всичко отгоре прегледът на цъфтежа на водораслите е пред провал. Представителят на турското правителство, който трябваше да е на борда, си е вкъщи по семейни причини. Руди и Ал пък имат някакви неприятности с новата подводница. — Понечи да добави, че неговото пристигане ще ободри всички, но в това му състояние едва ли щеше да се получи, затова си замълча.

Спряха на търговския кей на пристанище Чанаккале и се качиха на „Егейски изследовател“. В каюткомпанията Пит, Гън и Джордино обсъждаха с капитан Кенфийлд плановете си.

— Ей, баща ти не те ли е учил да не си играеш с експлозиви? — пошегува се Джордино и стисна ръката на Дърк като в менгеме.

Пит-младши се усмихна насила, после прегърна баща си и седна при тях.

— Съмър каза, че сте намерили останките на някакъв отомански кораб? — Но тонът му показваше, че мислите му са на съвсем друго място.

— Да. И си имаме доста неприятности — отговори Пит. — Датирахме го около 1570 година, но на борда му имаше твърде необичайни римски артефакти.

— За съжаление единственото, което остана от тях, са няколко снимки — отбеляза тъжно Гън.

— Разбира се, всичко това бледнее в сравнение с откритието на Съмър.

Дърк се обърна към сестра си.

— Какво си открила?

— Не ти е казала, така ли? — възкликна Джордино.

— Ами… — почна Съмър и млъкна.

— Не е хубаво човек да е чак толкова скромен — подхвърли Гън, взе един лист и го подаде на Дърк. — Ето, направих копие от оригинала на Съмър.

„Кеймбриджки университет,

Факултет по археология

Превод (от коптски гръцки):

Императорски плавателен съд «Аргон»

Опис за доставка на император Константин,

Византия

Опис:

Лични вещи на Христос, включително някои дрехи:

Плащ

Къдрица

Писмо до Петър

Лични вещи

Голям камък от гробницата

Олтар — от черквата в Назарет

Портрет на Исус

Урна на И.

Поверено на 14 легионери в Цезарея,

Септарий, губернатор на Юдея.“

— Това истинско ли е? — попита Дърк.

— Оригиналът е написан на папирус — каза Съмър. — Видях го за кратко, така че съм сигурна, че съществува. Това е превод, направен от известен кеймбриджки археолог и етимолог през 1915 година.

— Направо невероятно — измърмори Дърк. — Всички тези неща, свързани с личността на Иисус. Сигурно римляните са ги събрали след неговата смърт и са ги унищожили.

— Нищо подобно — възрази Съмър. — Придобити са от Елена, майката на Константин Велики, през 327 година. Предметите в този Опис са били свещени и вероятно са изпратени на Константин, за да се отпразнува обръщането на Римската империя в християнството.

— Все още не мога да повярвам, че от всички възможни места сте го намерили точно в Англия — обади се Гън.

— Всичко е заради „Хампшир“ — обясни Съмър. — Очевидно фелдмаршал Кичънър се е сдобил с папируса, когато през седемдесетте години на деветнайсети век е участвал в проучването на Палестина. Значението му не е било разбрано чак до превода, който е направен няколко десетилетия по-късно. Джули Гудиър, специалистката по Кичънър, която помогна да намерим Описа, смята, че заради него Църквата може да е убила фелдмаршала.

— Можем да разберем опасенията им — вметна Джордино. — Намирането на урна с костите на Иисус сигурно ще причини доста сътресения.

— Получава се интересна връзка с находките в останките на отоманския, кораб, които също датират от времето на Константин и Елена — отбеляза Гън.

— Значи тези Исусови предмети са качени на римски кораб, отплавал от Цезарея? — попита Дърк.

— Да — каза Съмър. — Известно е, че Елена е била на поклонение в Ерусалим и че заявява, че е открила Кръста Господен. Късчета от него са разпръснати из църквите на цяла Европа. Друга легенда разказва как пироните от кръста са разтопени и втъкани в шлема и юздите на Константин. Значи Елена и кръстът са се прибрали без премеждия във Византия. Обаче тук — тя посочи Описа — тези неща не се споменават. Изглежда, са натоварени отделно и от векове са изгубени за историята. Представяте ли си какво въздействие би имало, ако можехме да видим изображение на Исус от натура?

Всички се замислиха над тази възможност. Всички, освен Дърк, чиито очи останаха впити в долния край на Описа.

— Цезарея — каза той. — От това тук става ясно, че пратката е потеглила под охраната на римски легионери.

— Ти нали работи точно там? — попита баща му.

Дърк кимна.

— Случайно да сте открили маршрута им, изсечен на камък? — попита Джордино.

— Не, но извадихме късмет и намерихме множество папируси от това време. Най-интересният разказва за залавянето и екзекуцията на кипърски пирати. Любопитното е, че изглежда малко преди да бъдат хванати пиратите са се сражавали с легионери. Професор Хазис, с когото работих, каза, че легионерите принадлежали към група, известна като Палатинската школа. Доколкото си спомням, били командвани от центурион на име Плаций.

Гън едва не падна от стола.

— Как… Как каза?

— Плаций или може би Плауций?

— Плавций? — попита Гън.

— Да, точно така. Откъде знаеш?

— Това е името, изписано на моята каменна плоча, имам предвид плочата, която намерихме в корабните останки. Надгробна плоча за Плавций, който бил загинал в морско сражение.

— Имате ли представа откъде се е взела? — попита Дърк.

Гън поклати тъжно глава, но Зибиг попита:

— Дърк, спомена, че пиратите били от Кипър, нали?

— Така поне пишеше.

Зибиг зарови в купчината листа и вдигна един с данни от изследванията.

— Римският сенатор, изписан върху златната корона — Артрий? Доктор Рупе изпрати исторически данни, които показват, че е служил за малко като губернатор на Кипър.

— Кипър е брънката, която досега изпускахме! — възкликна Пит. — Ако кипърските исторически анали са запазени, обзалагам се, че ще открием, че Траян, чието име беше на каменната плоча, също е бил на Кипър. И че може би е бил служител на Артрий.

— Точно така — съгласи се Джордино. — Сигурно губернаторът е наредил на Траян да издигне паметна плоча, след като златната корона е пристигнала по пощата.

— Да, но какво са правили короната и паметната плоча на отоманския кораб? — попита Дърк.

— Аз имам теория по въпроса — обади се Зибиг. — Доколкото си спомням, след падането на Византия Кипър остава дълго под венецианска власт. Обаче около 1570 година отоманците успешно нахлуват на острова, което по случайност отговаря на възрастта на нашите останки. Бих казал, че короната и останалите неща са били просто военна плячка, изпратена на тогава властващия в Константинопол султан.

— От Описа можем да съдим, че Плавций е получил от Елена задачата да придружи реликвите — намеси се Гън. — Каменната плоча от потъналия кораб и папирусите, намерени в Цезарея, потвърждават, че той е загинал в сражение с кипърски пирати. Възможно ли е всички тези събития да са се случили по време на едно и също плаване?

— Според мен членовете на Палатинската школа, подобно на преторианската гвардия, не може да са били далече от императорския център на властта, освен при някакви извънредни обстоятелства — каза Пит.

— Например като охраната на майката на императора по време на пътуването й до Ерусалим — каза Съмър.

— Това може да обясни златната корона — намеси се Джордино. — Може да е била награда за Артрий, губернатора на Кипър, в знак на благодарност за залавянето на пиратите, убили Плавций.

— Може да са същите пирати, задигнали реликвите? — предположи Гън. — Ето това е въпросът. Къде всъщност са попаднали реликвите?

— Направих кратко проучване на предметите, споменати в Описа — обади се Съмър. — Парченца от Кръста Господен могат да се намерят в множество европейски черкви, но не можах да открия никакви следи другите предмети да са били показвани някога.

— Значи са изчезнали заедно с Плавций — предположи Гън.

— В папируса от Цезарея пишеше, че пиратите били заловени и докарани в пристанището на собствения им кораб — включи се Дърк. — Палубата на кораба била изцапана с кръв и на борда били открити римски оръжия. Очевидно е, че те са се сражавали с Плавций, но не става ясно какво се е случило с неговия кораб. Съответно с реликвите.

— Което може би означава, че галерата на Плавций е била потопена — каза Пит.

При тези думи всички се оживиха, защото знаеха, че ако някой е способен да намери важни корабни останки, това е слабият мъж със зелените очи, седнал пред тях.

— Татко, можем да я потърсим, след като свършим със задачата си тук, нали? — попита Съмър.

— Това може да стане и по-скоро, отколкото си мислиш — изръмжа Гън.

Съмър го изгледа учудено.

— Турското министерство на околната среда ни съобщи, че са открили значително количество отпадъци, изхвърлени от голям химически завод в Чифлик, град близо до Хиос — обясни Пит. — Руди направи някои проучвания на теченията и, изглежда, има пряка връзка между отпадъците и мъртвите зони, които картографирахме в близост до корабните останки.

— Вероятност по-голяма от деветдесет и пет процента — потвърди Гън. — Турците любезно ни помолиха да дойдем отново след година и да вземем проби, но засега повече няма нужда да продължаваме проучванията.

— Означава ли това, че ще се върнем при корабните останки? — попита Съмър.

— Доктор Рупе се е заел да организира официални разкопки под патронажа на Истанбулския археологически музей — отговори Пит. — Предупреди ни да избягваме всяка работа по останките, докато не получи одобрение от културното министерство.

— Значи можем да се опитаме да намерим римската галера? — попита развълнувано Съмър.

— Точно се бяхме заели да направим оценка на малък район на юг оттук — отговори баща й. — Ще свършим с работата след два-три дни. Разбира се, стига нашият подводен апарат да работи — добави той и кимна към Гън.

— А, да, донесох резервните части — каза Съмър и подаде на Гън дошлите с нощния полет пратки. Той бързо разкъса опаковката на първата и възкликна доволно:

— О, ново електрическо табло! То ще ни върне в подводния свят.

Погледна втората пратка и я плъзна към Пит — тя беше адресирана до него.

— Добре, сега, след като отново ще разполагаме с миниподводницата, да се залавяме за работа и да довършим нашия турски проект — каза Пит с усмивка, — защото пътят до Кипър е дълъг.

 

 

След час капитан Кенфийлд насочи „Егейски изследовател“ през Дарданелите и след това на юг покрай турския бряг.

Щом излязоха от пристанището, Пит се върна в каюткомпанията, седна и отвори колета.

— Домашни сладки? — попита Джордино, докато се настаняваше срещу него.

— Не съвсем. Накарах Хайрам да проучи „Отоманска звезда“ и „Султана“.

Хайрам беше Хайрам Йегер, компютърният експерт на НАМПД. В сградата на националната агенция във Вашингтон той управляваше свръхмодерен компютърен център, който следеше подробни данни за времето в цял свят. Йегер беше умел хакер и щом се наложеше, не се колебаеше да използва всички разрешени и неразрешени източници на информация.

— Точно тия два кораба бих искал да видя на морското дъно — отбеляза Ал. — Открил ли е нещо интересно?

— Така изглежда — отговори Пит, докато разгръщаше няколкото печатни страници. — Двата съда са регистрирани в Либерия на името на компания пощенска кутия. Йегер е успял да проследи кой я притежава, и това се оказва частна фирма с името „Анадолски Експорт“ — същата компания, която спомена полицията. Отдавна се занимават с износ на турски текстил и други стоки за търговски партньори в цялото Средиземноморие. Имат склад и офис сграда в Истанбул, както и пристанище близо до град Кирте.

— О, познавам го това пристанище много добре — подхвърли Джордино с крива усмивка. — И кой е шефът на въпросната компания?

— Собствеността е на Озден и Мария Челик.

— Аха, ясно… Обичат да се возят на „Ягуар“ и да газят хората по вода и суша.

Пит му подаде снимка на Челик, която Йегер беше свалил от материал за конференцията на Турската търговска асоциация. След това му подаде няколко сателитни снимки на имотите на Челик.

— Това е нашият човек — каза Джордино, докато оглеждаше внимателно първата снимка. — Какво друго знаем за него и жена му?

— Всъщност Мария му е сестра и данните не са изобилни. Според Йегер Челик са хора, които не обичат да се шуми около тях и дори са обвити в тайнственост. Казва, че трябва да се рови по-дълбоко, ако иска да намери нещо интересно.

— Е, и намерил ли е?

— Чуй това. Едно генеалогическо проучване посочва двамата Челик като праправнуци на Мехмед VI.

Джордино поклати глава.

— Кой е пък този?

— Последният султан, управлявал Отоманската империя. Свален е от трона и изгонен от страната, когато през 1923 година на власт идва Ататюрк.

— И сега горкото момче притежава само един стар мизерен товарен кораб? Не е за чудене, че настроението му е кофти.

— Според Йегер двамата са едни от най-богатите турци.

— Предполагам, че това обяснява този пристъп на фанатизъм заради отоманските корабни останки.

— И наглата кражба от Топкапъ. Обаче зад нея може да се крият и някакви други мотиви.

— Например?

— Йегер е открил възможна финансова връзка с една истанбулска маркетингова фирма, която подпомага мюфтията Батал в неговата президентска кампания. Рей Рупе ни каза за този мюфтия, когато бяхме в Истанбул. Той има много последователи фундаменталисти и някои среди го смятат за крайно опасен.

— Никога не е лошо да имаш приятели с дълбоки джобове — отбеляза Джордино. — Чудя се обаче каква ще е ползата за Челик?

— Добър въпрос. Отговорът му сигурно би ни изяснил доста неща.

Пит остави доклада на масата и се замисли за двамата турци, а Ал почна да разглежда сателитните снимки.

— Виждам, че „Отоманска звезда“ се е върнала в родното пристанище. Обаче се питам какво ли прави този гръцки танкер до нея. — И плъзна снимката към Пит.

Пит я разгледа. Беше направена от голяма височина. Товарният кораб беше на старото си място. От другата страна на кея беше вързан малък танкер, а бяло-синият му флаг едва се забелязваше на върха на мачтата. Тъкмо той привлече погледа му и Пит се зае внимателно да го изучава, после взе лупата, която лежеше върху морските карти.

— Това не е гръцкото знаме — каза накрая. — Танкерът е от Израел.

— Я, не бях чувал, че израелците имат танкери — отбеляза учудено Джордино.

— Някой май спомена израелски танкер? — обади се капитан Кенфийлд, който беше дочул разговора им от другия край на мостика.

— В момента гледам един, пристанал в залива на едни турски приятели — отговори Пит.

Лицето на Кенфийлд пребледня.

— Докато бяхме в Чанаккале, беше подаден сигнал за тревога заради изчезнал израелски танкер близо до Манагат. Всъщност става дума за танкер, превозващ вода.

— А, да, преди няколко седмици видях такъв — каза Пит. — Колко е голям?

— Мисля, че се казва „Даян“ — отговори капитанът, приближи се до компютъра и погледна, за да е сигурен. — Да, точно така се казва. Вместимост приблизително осемстотин тона и дължина почти сто метра.

Завъртя компютъра към Пит и Джордино, за да могат да разгледат снимката на изчезналия кораб. Нямаше съмнение, че става дума за същия съд.

— Тези снимки са отпреди по-малко от двайсет и четири часа — каза Ал, след като видя автоматично отбелязваната дата и часа.

— Капитане, работи ли обезопасеният сателитен телефон? — попита Пит.

— Разбира се. Искаш да се обадиш на някого?

— Да — отговори Дърк-старши. — Мисля, че вече е време да се обадим във Вашингтон.