Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Приключенията на Дърк Пит (21)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Crescent Dawn, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
dune (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Клайв Къслър и Дърк Къслър. Залезът на полумесеца

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2011

Редактор: Иван Тотоманов

Коректор: Десислава Петкова

ISBN: 978-954-655-225-9

История

  1. — Добавяне

48.

Сякаш неясна светлина проникваше през клепачите на Дърк, макар клепачите му да бяха здраво стиснати. Обаче в пулсиращата болка, която стискаше главата му, нямаше нищо неясно.

С огромно усилие най-сетне успя бавно да отвори клепки и присви очи, когато фокусира поглед върху светещия фенер, сложен на сантиметри от лицето му. Усети студенината на твърдия варовик под тялото си. Ръцете му се размърдаха, докато търсеше къде да се подпре.

Пое дълбоко въздух, подпря се с ръце и седна. Пред очите му затанцуваха рояци звезди и той за малко не припадна отново. След минута прилошаването донякъде премина и той опипа главата си. Огромната цицина на тила го болеше и беше лепкава от засъхваща кръв.

Мозъкът му бавно започна да работи отново. Седнал сам в празната пещера, той извика Софи с несигурен глас. Пищящите му уши не доловиха нищо, освен мълчание. Дърк взе фенера и се изправи. Залиташе като пиян.

Огледа пещерата, после бавно се измъкна през прохода. Гробището бе тъмно и тихо, така че Дърк се върна в каменоломната.

Завика отново Софи и му се стори, че в отговор чува слабо пляскане. Макар слухът му да не се бе възстановил напълно, звукът, ако беше действителен, сякаш идваше от големия тунел вдясно. Беше същият тунел, в който Мария беше влязла заедно с двамата мъже и експлозивите.

Дърк влезе в тунела и закрачи толкова бързо, колкото му позволяваше туптящата в главата му болка. Не знаеше, че тунелът продължава повече от двеста метра под хълма и разсича на две парцела на Харам аш Шариф на няколко метра над главата му. Най-важното за нападателите беше близостта до Купола на скалата.

Тунелът завиваше и лъкатушеше, на местата, от които бяха изсичани варовикови плочи, имаше малки ниши. След един остър завой Дърк видя напред слаба светлина. Сърцето му прескочи и той забърза натам, като пренебрегваше острата болка, която пронизваше нещастната му глава при всяка крачка.

Светлината стана по-ярка, когато мина почти на бегом през малко квадратно помещение и навлезе в прав участък на тунела. Стигна до друго помещение с извити като на аквариум стени. В центъра стоеше един от електрическите фенери. Вдясно имаше купчина прозрачен подобен на пудинг материал, залепен до стената, от центъра й висяха кабелите на няколко детонатора. А вляво от него лежеше Софи — извиваше се и се мъчеше да освободи вързаните си с парчета от презрамките на раница глезени и китки. Не можеше да вика, защото устата й беше запушена с парцал, залепен с лента широко тиксо. За да ограничат свободата на движенията й, бандитите бяха затиснали коленете й с голям тежък камък. Щом Софи видя Дърк, ужасът в очите й изчезна.

— Виждам, че се опитваш да хвръкнеш във въздуха без мен — подхвърли той с уморена усмивка.

Но не й даде възможност да отговори. Свали камъка от коленете й и я преметна през рамо. Взе и втория фенер и почувствал прилив на сили забърза по тунела, като внимаваше да не удари главата на Софи в ниския таван.

Пренесе я почти половината разстояние до главната пещера, преди отново да му се завие свят. В малкото квадратно помещение внимателно я пусна на земята и извади парцала от устата й.

— Изглеждаш ужасно — бяха първите й думи. — Тежко ли си ранен?

— Добре съм — изръмжа той. — Ти си тази, която ме тревожи.

— Колко е часът? — попита Софи тревожно.

— Един без пет — отговори Дърк, след като си погледна часовника.

— Експлозивите! Тя каза, че ще избухнат в един.

— Зарежи ги. Да се махаме от тук!

— Не!

Дърк се изненада от тона й. Не беше умоляващ, а направо заповеднически.

— Ако Куполът и джамията бъдат унищожени, това ще е катастрофа за моята страна. Ще избухне такава война, каквато не можем дори да си представим.

Дърк я погледна в очите и видя в тях решителност, надежда, любов и отчаяние. Знаеше, че секундите отлитат, но знаеше и че не може да спечели в този спор.

— Мисля, че мога да обезвредя детонаторите — каза той, докато й развързваше ръцете. — Обаче ти трябва да изчезваш. Ето ти другия фенер. Развържи си краката и бягай към изхода.

Обърна се да се втурне в прохода, но тя го хвана за ризата, придърпа го към себе си и го целуна.

— Пази се. Обичам те!

Дърк хукна. Думите й сякаш бяха изтрили цялата болка и той почти спринтираше по прохода. За секунди стигна до последното помещение и тръгна към пластичния експлозив.

Като морски инженер притежаваше основни познания по взривни вещества, защото беше участвал в подводни спасителни проекти, в които се беше наложило използването на експлозиви. Макар да не познаваше октогена, техниката на възпламеняването му беше обикновена. Електронен взривател с часовников механизъм беше свързан с дузина капсул-детонатори, които от своя страна бяха напъхани в пластичния експлозив.

Погледна си часовника. Един без три минути.

— Само не се взривявай по-рано — измърмори той.

Бързо претърси пластичния експлозив за допълнителни взриватели, без да му дойде наум, че количеството пластичен експлозив пред него е достатъчно да превърне в прах цял небостъргач. След като разбра, че има само един взривател, го хвана и го откачи от стената. Взривателят и капсул-детонаторите излязоха без съпротива от подобната на желе маса. С взривното устройство в ръка Дърк хукна по тунела, стигна до квадратното помещение и се зарадва, че Софи е изпълнила нареждането му да избяга. Спря за миг, запрати взривателя и капсул-детонаторите в единия ъгъл и се втурна към изхода. Стигна в голямата пещера и чак сега забеляза, че трупа на палестинеца го няма.

Измъкна се навън, задиша с пълни гърди свежия нощен въздух и започна да се оглежда за Софи. Не забеляза светлината на фенера й, загаси своя и я повика. Обаче не получи отговор.

Изведнъж се сети за нещо и му призля. Софи беше споменала и за джамия. Значи имаше още един заложен взрив и тя беше вътре и се опитваше да го обезвреди.

Втурна се обратно като стрела. От пещерата, освен основния тунел излизаха още три. Дърк обиколи на бегом входовете им, като пред всеки викаше Софи. При входа на последния чу нежния й глас да отговаря в далечината. Вмъкна се в тунела и се затича.

Беше направил само няколко крачки, когато чу зад себе си пукот, сякаш някой е запалил няколко фойерверка едновременно. Това бяха детонаторите, които беше извадил от октогена под Купола на скалата. Бяха се взривили, без да причинят вреда.

Сърцето на Дърк прескочи, защото осъзна, че взривът ще избухне всеки момент.

— Софи… излизай от там… веднага! — изкрещя той.

Видя напред в тунела бледа светлинка и разбра, че се приближава към целта.

И тогава чу друга поредица пукоти и се хвърли на земята със свито сърце.

Взривът разтърси земята като земетресение. Секунда по-късно ударната вълна се понесе към Дърк, тласкаше облаци прах и отломки. Повдигна го, запрати го срещу стената и му изкара въздуха. Блъскан от летящите камъни и задушаван от прахоляка, Дърк отново изгуби съзнание.