Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (35)

34.

Никой не обърна внимание на двамата мъже с избелели синьо-зелени гащеризони, които с наведени глави носеха дълга алуминиева стълба. Вероятно бяха моряци от товарния кораб. Но и никой не се сети, че не ги е виждал досега.

Мъжете, които работеха на кея, се бяха струпали под крана около голям сандък с надпис „Текстил“ и не обърнаха внимание на Пит и Джордино. Пазачът на палубата на яхтата ги изгледа за миг, но после се обърна с безразличие.

— Шефе, накъде? — попита Джордино, който носеше предния край на стълбата.

Осветеният склад беше пред тях, отворената врата се падаше от дясната им страна.

— Смятам, че е по-добре да избягваме тълпите, затова давай наляво — отговори Пит. — Към другия склад.

Продължиха по кея и минаха покрай тясната тухлена сграда, навремето може би вдигната от рибари, а сега административна сграда на пристанището. За разлика от пазача на яхтата, този пред входната врата ги огледа подозрително. Джордино се опита да се направи на небрежен и си заподсвирква.

Стигнаха до втория склад — продълговата тъмна сграда с голяма вдигаща се врата, която сега беше затворена. Джордино натисна дръжката на малката врата, монтирана в голямата. Не беше заключена и двамата се вмъкнаха вътре.

Без да се колебае, Джордино поведе Пит напред. Оставиха стълбата до едно бюро, осветено от висяща над него лампа с шнурче вместо ключ. Останалата част от сградата беше празна, ако се изключеха няколкото прашни сандъка в единия ъгъл и голям контейнер в дъното.

— До тук беше лесно — отбеляза Пит. — Но не мисля, че можем да влезем в съседната сграда, без да се вдигне шум.

— Прав си, пазачът ни следеше много внимателно. Дали няма задна врата?

— Ами да проверим.

На бюрото имаше един дървен чук и Пит го взе и тръгна с Джордино. До товарната рампа имаше малка врата и излязоха през нея. Тихо се промъкнаха до задната част на тухлената сграда, но нямаше нито задна, нито странични врати. Щорите на всички прозорци бяха спуснати. Пит огледа прозорците на втория етаж. Махна на Джордино да го последва и двамата се върнаха в склада, за да обсъдят положението.

— Явно може да се влезе само през парадния вход — каза Ал Джордино.

— Всъщност мислех да опитам през втория етаж.

— През втория?

Пит посочи стълбата.

— Така и така я довлякохме дотук, можем и да я използваме. Доколкото видях, щорите на втория етаж не са спуснати. Ако успееш да им отвлечеш вниманието, ще вляза през някой от тях. И ще ги изненадаме отгоре.

— Винаги съм твърдял, че изненадата е хубаво нещо. Добре, отивам за стълбата.

Ал тръгна, а Пит подаде глава навън и се огледа. Спрелият зад съседната сграда камион май предлагаше подходяща възможност. Чу стъпките на Ал и се обърна — и изведнъж нещо друго привлече вниманието му.

— Какво ти стана? — попита Ал.

— Виж — отговори Пит и пристъпи към контейнера в дъното. По боядисаните му в камуфлажни цветове страни имаше черни нанесени с шаблон надписи: „Внимание! Експлозиви!“ А под тях — „Армия на САЩ“.

— Какво прави контейнер на армията ни тук, по дяволите? — възкликна Джордино.

— Не знам. Но знам със сигурност, че армията не знае къде е този контейнер.

Пит отиде до контейнера и отвори тежката му стоманена врата. Вътре имаше десетки дървени сандъчета със същите изписани по тях предупреждения. Едно от предните беше отворено. Вътре имаше пластмасови кутии с размерите на тухла. Пит извади една и вдигна капака. Видя правоъгълна пресовка от някакво почти прозрачно вещество.

— Пластичен експлозив? — попита Джордино.

— Не прилича на С-4, но трябва да е нещо подобно. Според мен е предостатъчно да вдигнем във въздуха цялото пристанище.

— Смяташ ли, че това ще ни помогне да отървем Зибиг?

— Предполагам — отговори Пит, затвори кутията и внимателно му я подаде. — Навън има един камион. Виж дали ще успееш да го взривиш.

— А ти?

Пит вдигна дървения чук.

— Аз ще ида да потропам на вратата.