Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (77)

76.

Яхтата плуваше на петдесетина метра от десния борд на танкера и Мария го оглеждаше с бинокъл. За нейно разочарование той продължаваше да завива и скоро щеше да застане на курс за връщане под моста Галата. Осъзна защо се случва това, когато зърна за миг Пит на мостика.

— Тримата са се провалили — каза тя, гласът й беше прегракнал от гняв. — Доближи се, за да се качат последните ми хора — нареди на капитана.

— Не е ли по-добре да се отдалечим? — настоя той.

Тя пристъпи към него, така че никой от останалите на мостика да не я чуе.

— Можем, но след като се качат — прошепна студено.

Последните й трима еничари се събраха на палубата на яхтата, която се носеше бързо към борда на танкера. И тъкмо първият да скочи на стълбата, тя започна да се издига — Ласло беше задействал хидравличната уредба, която я вдигаше и спускаше.

— Застреляйте го — изкряска Мария, когато забеляза командоса.

Обърканите еничари насочиха оръжията си към Ласло и откриха огън. Израелецът наблюдаваше действията им и се обърна, за да отстъпи от релинга. Обаче се забави секунда повече при пулта за управление, защото искаше да се увери, че стълбата ще е недостижима за наемниците. Забавянето му излезе скъпо, защото го улучиха в рамото.

Той залитна и падна напред върху пулта за управление, преди да се хвърли на палубата, за да се скрие зад планшира. Лявата му ръка беше безчувствена, рамото му гореше от болка, но сетивата му още бяха наред, така че чу силен трясък отдолу. Стиснал автомата си с една ръка, се доближи до релинга и бързо надникна.

За негово разочарование долният край на стълбата се беше люшнал настрана от танкера и бе увиснал точно над яхтата. Ласло се вгледа по-внимателно и видя, че всъщност се е забил в нея. Когато бе паднал върху таблото, Ласло беше натиснал бутона за спускане, долният край стълбата се беше стрелнал като копие към водата и се беше забил здраво в палубата на носа.

Двама от еничарите вече се катереха по стълбата. Ласло опря автомата на релинга и пусна един дълъг прицелен откос, който запрати и двамата във водата.

Обаче внезапно почувства замайване от загубата на кръв, така че се търколи отново на палубата и извади комплекта за първа помощ, който беше част от бойната му готовност. Като се бореше с желанието да легне и да заспи, си каза, че трябва да държи яхтата настрана още само две-три минути. Погледна към мостика и се запита дали ще са достатъчни на Пит.

Сега времето беше всичко друго, но не и съюзник на американеца. Последния път, когато си бе проверил часовника, оставаха по-малко от шест минути до експлозията, но Пит се опита да не мисли за това. Всичките му усилия бяха съсредоточени да закара танкера някъде отвъд моста.

След като двигателят беше отказал, корабът плаваше изцяло по инерция. Многобройните генератори осигуряваха енергия за щурвала, но огромният корабен винт се беше завъртял за последен път. Слабото течение в Златния рог леко подбутваше кърмата на танкера и Пит се надяваше, че ще е достатъчно да запази скоростта си още няколко минути. Ако имаше достатъчно време, течението беше достатъчно, за да закара танкера до Мраморно море. Обаче времето вървеше по пътя на корабното гориво.

Болезнено бавно южният свод на моста Галата започна да нараства в рамката на строшеното предно стъкло. „Даян“ продължаваше да плава със скорост около седем възела. От време на време се чуваше стрелба. Пит надникна предпазливо през прозореца. Яхтата беше съвсем близо до борда на танкера. Забеляза Ласло, залегнал близо до горния край на стълбата, и почувства увереност, че поне засега танкерът е в безопасност.

Долната част на моста и сводът скоро се извисиха над мостика и хвърлиха сянка върху надстройките. Пит застана зад щурвала и с нервни пръсти се зае с уредите за управление. Останалото зависеше от Джордино.

— Надявам се, че ще успееш да изпълниш твоята част от сделката, партньоре — каза той високо. После проследи с поглед как хвърляната от моста сянка постепенно изчезва.