Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Приключенията на Дърк Пит (21)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Crescent Dawn, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране
dune (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Клайв Къслър и Дърк Къслър. Залезът на полумесеца

Американска. Първо издание

ИК „Бард“, София, 2011

Редактор: Иван Тотоманов

Коректор: Десислава Петкова

ISBN: 978-954-655-225-9

История

  1. — Добавяне

62.

„Този път няма да има втори Ерусалим“, каза си Мария. Работеше под ярката светлина на палубните прожектори и поставяше капсул-детонатори в блокчетата пластичен експлозив. След това ги свърза с отделни взриватели с часовников механизъм. Погледна си часовника, изправи се и се взря над носа на кораба. Отпред се виждаше килим от мигащи бели точици, прострян под омарата на нощното небе. Светлините на Истанбул бяха на по-малко от десет мили пред тях. Тя коленичи на палубата и нагласи всички часовникови механизми на два часа закъснение.

След това постави взривателите в малка кутия и се спусна в откритата част на резервоара откъм левия борд. Подът на трюма беше покрит плътно със сандъци, пълни с чували амониева селитра, и тя трябваше да се промъква странично и на зигзаг между тях, докато стигне центъра, при дървените сандъчета с хиляда и триста килограма октоген. Пъхна един от взривателите дълбоко в средата на едно от тях, след това още четири взривателя в близките сандъци с амониева селитра. После отиде в резервоара откъм десния борд и повтори същата процедура с останалите взриватели, като се погрижи да ги скрие добре.

Тъкмо се качваше на мостика, когато мобилният й телефон започна да звъни. Не се изненада, като видя, че се обажда брат й.

— Озден, много рано си станал — каза тя вместо поздрав.

— На път съм за офиса, за да видя събитието лично.

— Не стой близо до прозореца. Взривът ще е невъобразимо силен.

Той се изкиска.

— Сигурен съм, че този път няма да има изненади. По план ли върви всичко?

— Да, действаме според плана. Светлините на Истанбул вече се виждат. Подготвих всичко за след по-малко от два часа.

— Чудесно. Яхтата е на път. Скоро ще се срещнете. Ще дойдеш ли при мен?

— Не. Мисля, че е по-добре да изчезна за известно време заедно с екипа. Ще откараме „Султана“ в Гърция и ще я оставим там. Обаче ще се върна навреме за изборите.

— Мария, часът наближава. Скоро ще се насладим на плодовете на усърдните си усилия. Довиждане, сестро.

— Довиждане, Озден.

Затвори телефона и се замисли за странните им отношения. Бяха израснали заедно на самотен гръцки остров и от малки бяха близки, като близостта им се усили след смъртта на майка им, починала още млада. Взискателният им баща имаше големи очаквания и за двамата, но винаги се беше отнасял към Озден като към бъдещ владетел. Може би затова тя винаги бе по-коравата от двамата и май за баща им беше по-скоро втори син, отколкото дъщеря. Дори сега, когато брат й отиваше да се настани в богаташкия си кабинет, тя командваше кораба и беше водач на мисията. Мария винаги водеше сраженията в сенките, докато брат й стоеше на авансцената. Но тя нямаше нищо против, защото знаеше, че без нея Озден е едно голямо нищо.

Докато стоеше на мостика и гледаше над широкия нос на танкера, почувства, че сега тя е човекът с власт. Щеше да се наслади на всяка секунда от това състояние.

Обаче бронята й леко се пропука, когато корабната радиостанция изпращя и се чу глас:

— Истанбулската брегова охрана вика танкера „Даян“. Истанбулската брегова охрана вика танкера „Даян“. Моля, обадете се.

Лицето й се изкриви в гневна гримаса и тя изсъска на кормчията:

— Събери еничарите.

Не отговори на повикването по радиостанцията, а започна да изучава екрана на радара и мислено да се подготвя за предстоящия сблъсък.

 

 

Получените посред нощ дипломатически предупреждения от Израел и Съединените щати бяха предадени направо на бреговата охрана. Истанбулското командване даде уверения, че всички приближаващи се към града танкери ще бъдат спирани и претърсвани на безопасно разстояние от брега. Пратиха катер, който заедно с катер на истанбулската полиция трябваше да застане на пост южно от Босфора.

Напрежението нарасна, когато на екрана се появи неизвестен кораб, движещ се на север. Подозренията се увеличиха, когато стана ясно, че транспондерът на автоматичната система за идентификация на кораба е изключен. Когато неколкократните повиквания по радиостанцията останаха без отговор, по-малкият и по-бърз полицейски катер тръгна да провери съда.

По очертанията на корпуса и позиционните светлини полицаите бързо установиха, че очевидно става дума за танкер с големината на „Даян“. Катерът се доближи до високите бордове на танкера, после го заобиколи откъм кърмата. Командирът погледна израелското знаме, което се развяваше на мачтата, и белите букви на кърмата и предаде по радиостанцията:

— „Даян“ е.

Това бяха последните му думи.