Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (53)

52.

Привечер „Отоманска звезда“ влезе бавно в залива северно от Дарданелите и пристана до дългия, вече празен кей. Встрани от нея, под леките морски вълни, на пясъчното дъно още лежеше потъналото катерче.

Мария с изненада забеляза, че ягуарът на брат й е на кея.

Щом спуснаха трапа, Челик забърза по него с дипломатическо куфарче в ръка.

— Озден, не очаквах да ме посрещнеш — каза Мария вместо поздрав.

— Няма време — отговори той троснато.

Всички наоколо схванаха намека и бързо се изнесоха. Челик и сестра му останаха сами.

— Чух, че полицията е претърсила пристанището — каза Мария. — Не е ли опасно за теб да идваш тук?

Челик се усмихна презрително.

— На местната полиция й беше платено добре, за да се грижи за интересите ни. Дойдоха, но претърсиха само привидно. Въобще не са влизали в складовете.

Разговорът за полицията му припомни нападението на хората от НАМПД и той несъзнателно потърка мястото, където Пит го беше ударил с дървения чук.

— Тези американци ще си платят — изсъска вбесено, — но първо имаме по-важни въпроси за уреждане.

Мария се приготви за яростната му атака заради провала в Ерусалим, но очакваното избухване така и не последва. Челик мълчаливо гледаше към празния кей. После попита вече по-спокойно:

— Къде е „Султана“?

— Оставих я в Бейрут за основен ремонт. След няколко дни екипажът ще я върне в Истанбул.

— Добре. Сега ми обясни — защо мисията се провали?

— И аз не знам — отговори тя спокойно. — Главният заряд не се взриви. Имаше достатъчно капсул-детонатори и съм сигурна, че бяха свързани правилно и задействани както трябва. Сигурно е имало външна намеса. И вторият заряд трябваше да нанесе по-големи поражения. Подозирам, че израелската археоложка е успяла по някакъв начин да обезвреди първия и отчасти втория заряд.

— Не успяхме — каза Челик, потискайки обичайната си хапливост, — но съм доволен, че се върна жива и здрава.

— Свалихме ливанските контрабандисти на брега край Триполи, така че евреите няма да намерят следа, по която да тръгнат.

— Мария, ти винаги добре си прикривала дирите си.

Въпреки необичайната му сдържаност тя виждаше безпокойството по лицето му.

— Как вървят делата на мюфтията?

— Води агитацията като професионален политик и вече спечели подкрепата на някои ключови членове на парламента. Обаче според допитванията още изостава с около пет процента, а остават само два дни до изборите. — Той я изгледа с укор. — Нападението в Ерусалим не успя да ни осигури подкрепата, от която се нуждаем, за да победим.

— Може би този процес е извън нашия контрол — отбеляза Мария.

Думите й накараха Челик да даде воля на дълго сдържания си гняв.

— Не, прекалено близо сме! Трябва на всяка цена да се възползваме от тази възможност! На карта е заложено възстановяването на нашата семейна империя — каза той, сякаш искаше да провери как звучи планираното възшествие. Безумните му очи изведнъж заблестяха, а лицето му почервеня от гняв. — Не бива да пропускаме този шанс.

— Златният рог?

— Да — отговори той, отвори дипломатическото куфарче и извади от него карта. — Прихващането трябва да стане утре сутринта — каза, докато й подаваше една папка. — Вътре са плавателният план на набелязания кораб и маршрутът му. Можеш ли да се подготвиш?

Мария го изгледа с безпокойство, после каза тихо:

— Да, мисля, че мога.

— Добре. Има подготвена група еничари, които ще се качат на кораба, който ще действа в подкрепа на операцията. Разчитам на теб.

— Озден, сигурен ли си, че искаш да извършиш това? — попита тя. — Рисковете са много големи. Това ще доведе до смъртта на мнозина наши сънародници. Освен това ме е страх от последствията, ако не успеем.

Челик се вторачи в сестра си с безумен поглед. След това кимна решително.

— Това е единствената възможност.