Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (94)

93.

„Егейски изследовател“ пое на запад, за да прибере автономното подводно превозно средство, а Пит даде газ на извънбордовия двигател на новия „Зодиак“ и полетя към брега. Съмър седеше на носа, дългата й рижа коса се развяваше на вятъра. На лицето й имаше леко унесено, но пълно с надежда изражение.

Ниският, почти опиращ във водната повърхност отвор на пещерата отразяваше малко светлина, което подсказваше, че е доста дълбока.

Когато наближиха, Пит видя, че отворът е достатъчно широк, за да може гумената лодка да мине. Макар сега водата да беше по-ниска, промъкването през отвора беше опасно. Той спря вдясно от отвора. Съмър бързо скочи и завърза зодиака за един щръкнал камък.

— Като гледам, ще се наложи да се намокрим — изсумтя Пит, взе фенерчето от кутията с инструменти и стъпи във водата.

Съмър го последва, като гледаше да стъпва по оголените от отлива плоски камъни, но накрая пред входа на пещерата и на нея й се наложи да нагази. Камъните оформяха нещо като тераса и Пит тръгна по нея, обаче дори една малко по-висока вълна го измокри до кръста. Той светна с фенерчето напред и видя, че пещерата продължава като тунел поне пет-шест метра, а после се разширява в мрака по-нататък.

Спря да изчака Съмър, която стъпваше внимателно по хлъзгавите скали и накрая се хвана за него, за да не падне.

— Може би ще ни е по-лесно да плуваме — предложи тя задъхана.

— Ето там може да се върви и по сухо — успокои я той и размърда лъча на фенерчето.

Продължиха по терасата, която постепенно се изкачваше, и скоро закрачиха по сухо. Над главите им таванът се издигаше на невъобразими височини, а тунелът постепенно се разшири в голяма пещера. Водата изтичаше обратно в морето през издълбан в камъка дълбок канал.

Продължиха още няколко метра навътре и видяха, че терасата свършва в пясъчно възвишение. Пит се изненада, като видя, че пещерата е осветена от слабо сияние. Вдигна глава и видя, че през няколко пукнатини в тавана се процеждат слънчеви лъчи.

Изведнъж Съмър се вкопчи в ръката му и изпищя:

— Татко!

В първия момент Пит реши, че е видяла прилеп или змия. Но когато проследи погледа й, видя корпуса на древен кораб.

Все едно бе хвърлил котва на пясъчната тераса и под сумрачната светлина изобщо не изглеждаше повреден. И беше древен. Носът се издигаше високо и се извиваше обратно към откритата палуба. Десетки дупки минаваха по дължината на корпуса — отворите за веслата. Весла обаче нямаше, разбира се, само от някои отвори стърчаха строшени парчета дърво.

Приближиха се към покрития с прах кораб и видяха, че единствената мачта е строшена в основата — дебелото дърво лежеше напряко на палубата. Пит плъзна лъча на фенерчето по високата кърма и видя останките на човек, рухнали върху кормилното весло.

— Галера — заключи Пит с усмивка. — При това стара, като се има предвид външният й вид. Мачтата вероятно се е строшила, когато е влязла в пещерата.

Съмър продължаваше да мълчи от страхопочитание. Най-сетне се осмели да се приближи до носа и успя да се съвземе достатъчно, за да го повика:

— Татко, ела да видиш!

Долната част на носа бе натрошена на трески. Няколко изкривени медни клина стърчаха от хоризонтална бронзова лента от двете му страни.

— Това е единствената повреда на корпуса — каза Съмър. — Вероятно няколко пъти са се ударили в скалите, преди да успеят да се промъкнат в пещерата.

— Тук вероятно е имало бронзов таран — каза Пит. Като използваше стърчащите клинове като стъпала, той се изкатери и се прехвърли през борда. И дъхът му секна. Цялата палуба беше покрита със скелети, облечени в избелели туники и роби, някои още стискаха мечове в изтлелите си длани. Наоколо бяха разпръснати щитове и копия — доказателства за края на ожесточена битка до последния човек.

— Някакви признаци, че е римска? — попита Съмър отдолу.

— Разбира се, че е римска.

Съмър замръзна. И то не толкова, защото гласът не беше на баща й, а защото беше абсолютно спокоен, дори нехаен.

Обърна се и видя от мрака да се появява Ридли Банистър с мокри до гърдите дрехи. Носеше малка видеокамера, която озаряваше пещерата с неясна синя светлина.

— О, виж ти кой дошъл! Прочутият археолог Ридли Банистър, който се представя за Бейкър — с презрение каза Съмър. — Днес носите ли си револвера?

— О, не. Всъщност това беше револверът на фелдмаршал Кичънър. Трябва да ви разочаровам, но беше празен и съвсем безопасен. — Той вдигна видеокамерата, за да я види. — Приятно ми е да ви видя отново, госпожице Пит. А сега, бъдете добра да се дръпнете, за да продължа да документирам откритието си.

— Вашето откритие? — попита тя и кръвта й кипна. — Та ти, лъжлива свиньо, не си открил нищо.

— Вече е мое. Не знам дали знаете, но съм в отлични отношения с директора на Кипърския археологически институт. Вече подписах договор за филм и книга, в случай че намеря галерата, за което така любезно ми помогнахте. Ще се погрижа да отдам дължимото и на вашия принос.

Вдигна камерата до окото си и започна да снима галерата.

— Между другото, още ли е на борда описаният в Описа товар? — попита небрежно.

Насочи камерата към повредения нос и не видя, че Съмър се втурва към него. Тя грабна камерата от ръцете му и я разби в скалите. Обективът се пръсна с хрущене, но синкавата светлина от диодната лампа продължи да залива пещерата.

В първия момент Банистър се изненада, после се ядоса, хвана Съмър за яката и я раздруса. Малката Пит, която тренираше джудо, точно се готвеше да му приложи контрахватка, когато я оглуши силен трясък. Ехото от краткия откос още кънтеше в ушите й, когато усети пръстите на Банистър да губят силата си. Археологът я изгледа нещастно и бавно се свлече на земята. Съмър погледна надолу и видя, че на камуфлажните му панталони избиват кървави петна.

Съмър се обърна и видя трима мъже. Дори в сумрака видя, че са араби. Най-високият стоеше в средата, късият автомат „Узи“ в ръцете му още димеше.

Той бавно пристъпи напред, държеше я на прицел.

— Значи — каза Закар — все пак намерихте съкровището?