Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (14)

13.

Залязващото слънце хвърляше златни отблясъци по пенестите средиземноморски вълни, които се разбиваха в брега. Доволна, че дневната жега е преминала, Софи влезе в палатката с находките. Професор Хазис се беше навел над един папирусов свитък. Софи се усмихна на мисълта колко много прилича на дете в магазин за играчки.

— Професоре, дай си почивка, папирусите няма да избягат.

Хазис вдигна очи и се усмихна смутено. На дългата маса пред него бяха подредени петнайсетина керамични кутии, в които имаше папирусови свитъци. Той неохотно нави ръкописа, който проучваше, и го върна на мястото му в една от тях.

— Да, трябва да направя почивка, за да хапна — съгласи се Хазис. — Просто не мога да се сдържам. Толкова удивително много данни. Например този свитък — той потупа кутията, за да подчертае казаното, — описва как един анадолски търговски кораб, натоварен с жито от Египет, бил принуден да потърси тук сигурно пристанище, понеже буря строшила мачтата му. Малки бисери като този карат сърцето ми да бие, по-силно.

— Не звучи твърде като конкуренция на Свитъците от Мъртво море — засмя се Софи.

— Е, средностатистическият гражданин може и да не се интересува от това — отговори той, — но за хората, които са превърнали историята в свой живот, е все едно да намериш прозорец към миналото, който до момента е бил зазидан.

Свали белите ръкавици, с които работеше, и продължи:

— Трябва да се погрижа да ги пренесат в университетската лаборатория за по-нататъшни анализи и консервация, но просто не можах да устоя да ги разгледам пръв.

Софи прецени, че вече е прегледал всички кутии изключение на три.

— Какво става с Дърк? — попита Хазис. — Не съм го виждал, откакто донесе последната кутия.

Софи вдигна рамене и се опита да се направи на безразлична. Обаче същият въпрос се въртеше и нейната глава. Поканата на Дърк да вечерят заедно я беше притеснявала през целия следобед. Дори се измъкнала за малко, за да се измие и да се среши, и за пръв път в живота си се ядоса, че не носи никакви гримове. Сърцето й трепна, когато изведнъж някой влезе в палатката. Оказа се обаче, че е Сам.

— Няма ли да вечеряте? — попита той. — Трапезарията предлага спагети с кюфтенца. — Малко петънце от доматен сос на брадичката му показваше, че вече е опитал гозбата.

— Звучи многообещаващо — засмя се Хазис. — Хайде, Софи, ела да вечеряме.

Тя тръгна с него, като се стараеше да скрие разочарованието си.

— Сам — попита, — готови ли сме за дежурството?

Помощникът й кимна.

— Да. Рабан и Холдер ще пристигнат до час. Казах им, че ще наблюдаваме до полунощ.

— Професор Хазис ни предложи палатка, така че аз смятам да нощувам тук. Ако искаш, може да помолиш момчетата да те закарат.

— Мисля, че ще се възползвам от предложението. Спането на земята вече не ми доставя такова удоволствие, както когато бях на тринайсет — отговори Сам и направи гримаса.

Излязоха от палатката и видяха пред нея Дърк — стоеше с преметната през ръка кърпа като келнер. Софи едва се сдържа да не се усмихне.

— Мисля, че се уговорихме да се срещнем за вечеря — каза той и се поклони.

— О, бях забравила — излъга тя.

Той й предложи ръката си и двамата поеха след Хазис и Сам към откритата столова, но тъкмо преди да влязат Дърк я поведе настрани.

— Няма ли да вечеряме с останалите? — попита тя.

— Не, освен ако не копнееш за спагети от консерва.

— О, не си падам по консерви.

— Значи отиваме в „Кейп Пит“.

Поведе я към брега и тръгнаха по пясъка. Стигнаха до скалиста тераса, която стърчеше в морето, и Дърк изкатери и й помогна да се качи и тя.

— Тук се е издигал римски дворец — обясни Софи, — при едни предишни разкопки бяха открили сграда гръцки колони и голям басейн.

— Мнозина смятат, че е принадлежал на цар Ирод — отговори Дърк, показвайки, че е понаучил нещо за Цезарея.

— Не си спомням тук да има ресторант обаче — подхвърли Софи със закачлива усмивка.

— Намира се точно зад последната стена.

Криволичеха между руините към върха на носа. Веднага след рухналата стена стигнаха до уединен закътано място, откъдето се откриваше прекрасна гледка към морето. Софи се засмя, когато видя хладилна чанта и малка скара с тлеещи дървени въглища.

— Кафето на цар Ирод работи. Надявам се, няма нищо против да хапнем на открито — каза Дърк, дока разстилаше хавлиена кърпа на песъчливата земя. После извади бутилка вино от хладилната чанта и наля две чаши.

— За глупаците. — И чукна чашата си в нейната.

Софи се изчерви и мълчаливо отпи, после се опита да смени темата:

— Какво има за ядене?

— Пресен морски костур, уловен от твоя покорен слуга днес следобед. Печен в зехтин и лимонов сок за гарнитура заведението предлага екологично чисти зеленчуци от кибуца нагоре по пътя. — Той вдигна няколко шишчета, върху които бяха набучени пиперки четвъртинки домат и лук.

— О, наистина извадих късмет, че пасувах за спагетите — отговори Софи.

Дърк сложи шишчетата и нарязания и почистен костур върху скарата и след малко сервира вечерята. Прясната риба и зеленчуците бяха вълшебни и Софи с апетит омете чинията си.

— Беше прекрасно — възкликна тя, докато я оставяше на земята. — Сигурен ли си, че не си главен готвач?

Дърк се засмя.

— О, не, далеч съм от това. Мога да правя само сандвичи, с каквото дойде. Обаче видя ли скара, с удоволствие се залавям за работа.

— Добре се справяш.

Дърк сряза един пъпеш за десерт и докато махаше семките, тя го попита харесва ли работата си в НАМПД.

— Не мога и да мечтая за по-хубава работа. Мога да работя в и около морето из цял свят. Нашите проекти са не само интересни, но и важни за опазването на здравето на нашите океани. Освен това работя в близко сътрудничество със семейството си.

Забеляза как на лицето на Софи се изписа безпокойство, когато спомена „семейство“, и обясни:

— Баща ми е директор на НАМПД. Освен това сестра ми, с нея сме близнаци, също работи в агенцията като океанограф. Всъщност можах да дойда в Израел благодарение на баща ми — освободи ме от един проект за проучване на крайбрежни райони в Турция.

— Професор Хазис каза, че има приятели в НАМПД и че цени високо организацията ви.

— Той също върши много добра работа тук — отговори Дърк.

— Значи времето ти в Цезарея е ограничено?

— Съжалявам, но е така. Още две седмици и трябва да се връщам в Турция.

Подаде й чиния с нарязан пъпеш и каза:

— Окей, сега е твой ред. Как се случи да станеш археолог с пистолет?

Софи се усмихна.

— Ами… още от дете се интересувам от историята и археологията покрай баща ми. Обичам археологията и разкопаването на миналото, но винаги ме е боляло да гледам как нашето културно наследство са разграбва за пари. С работата си в Службата по антиките мога да попреча на това поне мъничко.

— Цезарея е била разкопавана векове. Наистина ли мислиш, че малките разкопки на професора са в опасност?

— Твоето днешно откритие доказва, че все още могат да се намерят културни съкровища. Всъщност съм загрижена повече за гроба, за който местният репортер така глупаво тръби в статията си. А и човекът, който се е представил като агент по антиките вчера, също ме притеснява.

— Е, все пак не сме открили злато или някакво друго съкровище. Всеки крадец, който реши да обере нашите разкопки, ще се разочарова.

— Ще се изненадаш от разнообразните желания на богатите колекционери. За нещастие те ценят подобни находки не по-малко от съкровища. На черния пазар твоите свитъци биха донесли на продавача истинско богатство. Ще се почувствам много по-добре, когато професор Хазис пренесе всички находки на безопасно място в университета в Хайфа. — Погледна си часовника. — Трябва да се връщам, за да координирам тазвечерното дежурство.

Дърк й наля половин чаша вино.

— Какво ще кажеш за едно малко за из път?

Софи кимна.

Дърк седна съвсем близо до нея, стиснал собствената си чаша за столчето. Белогривите вълни се удряха в брега около тях, син сумрак се спускаше над главите им. Беше отпускащ романтичен момент — от онези, които от много време не бяха идвали в живота на Софи. Тя се обърна към Дърк и прошепна:

— Съжалявам, че ти креснах.

Той се наведе към нея и докосна устните й с устни.

— Можеш да ми се реваншираш по-късно.

И я прегърна.

Допиха виното в мълчание. Софи обаче наистина трябваше да се връща, така че тръгнаха обратно, хванати за ръце.

Няколко лампи, окачени на опъната тел, осветяваха палатките с жълтеникава светлина. Сам беше седнал на една каменна стена в края на лагера и разговаряше с двама мъже в черни дрехи.

— Аз спя в последната палатка от лявата страна — каза Дърк. — Погрижи се обирачите на гробове да не ме събудят.

— Лека нощ, Дърк — каза Софи.

— Лека.

Загледа се след Софи, която отиде при колегите си, после тръгна към голямата палатка за находки, в която все още светеше. Завари вътре Хазис, който изучаваше един папирус с лупа в ръка.

— Разкри ли някакви тайни от далечни векове? — попита Дърк.

Хазис вдигна очи за миг, после отново заби нос в ръкописа.

— Нищо особено важно, но въпреки това е очарователно. Ела да хвърлиш едно око. Мисля, че ще те впечатли.

— Не съм наясно с древните езици — засмя се Дърк.

— О, извинявай. Ще ти го преведа на две на три. Значи този ръкопис описва работата в пристанището някъде около 330 година. Накратко: дрейфуващ кипърски пиратски кораб бил заловен от римска трирема и докаран на буксир в Цезарея. Много от членовете на екипажа имали рани от скорошна битка.

— Нали са били пирати — подхвърли Дърк.

— Да, вярно е. Случилото се предизвиква суматоха, пише в документа, когато на борда е открито личното оръжие на центуриона Плавций. Описан е като член на Палатинската школа.

— Вероятно това не се е отразило добре на кипърския екипаж?

— Точно така — потвърди Хазис. — Корабът бил конфискуван и превърнат в императорски търговски кораб, а екипажът бил екзекутиран.

— Даа, бързо правосъдие. — Дърк поклати глава. — Във всички ръкописи ли има подобни вълнуващи истории?

— Вълнуващи са само за воайор на миналото като мене — засмя се Хазис, нави свитъка и го върна в кутията му. — Повечето съдържат главно бюрократични сведения за работата на пристанището и събраните такси. Нищо твърде удивително поотделно, но като съвкупност ще ни предоставят възможността да видим ежедневието преди почти две хилядолетия!

Уви кутията в плат и я остави върху една кантонерка. След това загаси лампата над масата. Останалите находки вече бяха грижливо увити в плат и сложени в пластмасови кутии, готови за транспортиране до университета.

— Ще си оставя нещо и за утре сутринта — каза Хазис и се прозя. — Смяташ ли, че си извадил всичко от подводното помещение?

— Така мисля. Все пак утре сутринта ще взема назаем някоя от вашите мистрии и ще проверя още веднъж, просто за да съм сигурен.

— Никога не съм мислил, че поканата към водолаз за участие в разкопки на сушата ще ми осигури толкова работа — пошегува се Хазис, докато излизаха от палатката.

Дърк погледна към Софи, която обясняваше нещо на един от агентите си, и отвърна:

— И аз не предполагах, че в Цезарея може да ме очакват подобни смайващи открития.

Намигна на професора и тръгна към палатката си.