Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (33)

32.

Застанал на мостика на „Егейски изследовател“, Гън гледаше с бинокъл към празната гумена лодка, вързана за въжето, което се спускаше до корабните останки на дъното. На всеки десетина секунди виждаше мехурчета да изскачат на повърхността недалеч от него. Завъртя бинокъла към голямата синя яхта, хвърлила котва наблизо, и регулира фокуса. С любопитство отбеляза, че носът й сочи към него, което я разполагаше перпендикулярно на течението. Успя да зърне и част от задната палуба, където няколко мъже правеха нещо, но след миг надстройките на скъпия плавателен съд я скриха от очите му.

— Нашата приятелка става все по-любопитна — отбеляза той.

— „Султана“ ли имаш предвид? — попита Пит, който малко по-рано беше успял да разчете името на яхтата.

— Да. Приближила се е още малко до останките.

Пит вдигна глава от масата за карти и изсумтя:

— Май много усърдно си търси белята.

— Не мога да разбера какво правят — каза Гън и свали бинокъла. — Пуснали са страничните си задвижващи дюзи, за да стоят срещу течението.

— Защо не се обадиш по радиото и не попиташ?

— Снощи капитанът на няколко пъти се опита да се свърже, но те дори не благоволиха да отговорят.

Гън седна срещу Пит. На масата, където обикновено имаше разпръснати морски карти, сега лежаха две малки керамични кутии, извадени от потъналия кораб. Пит ги сравняваше с археологическата оценка на търговски кораб, проучен от известния подводен археолог Джордж Бас.

— Успя ли да ги датираш? — попита Гън и взе една от кутийките, за да я огледа.

— Много приличат на керамиката, намерена в кораб, потънал през четвърти век близо до Яси Ада — отговори Пит и му показа снимките от доклада.

— Значи короната на Ал не е фалшификат?

— Изглежда, е истинска. Попаднахме на останки от отомански кораб, който по някаква причина е превозвал римски предмети.

— Откъдето и да го погледнеш, откритието си го бива — отбеляза Гън. — Как мислиш, откъде ли произхождат тези неща?

— Доктор Зибиг проучва житните зърна, запазили се в една делва. Това може да ни подскаже откъде е идвал корабът. Ако ни беше позволил да разкопаем и останалата част от твоя монолит, може би вече щяхме да знаем отговора.

— О, не! — възрази Гън. — Аз си го намерих, а и Род каза, че можем да го извадим при следващото гмуркане. Дръж Ал настрана от монолита. Това ме подсеща — той си погледна часовника, — че Айвърсън и Танг трябва всеки момент да се върнат.

— Тогава да вървя да събудя Ал — каза Пит и стана. — Ние сме предвидени за следващото гмуркане.

— Мисля, че го видях да дреме до новата си играчка.

— Да, много искаше да направи тестово спускане на „Куршум“.

Докато Пит слизаше от мостика, Гън изпрати подире му едно последно предупреждение:

— И стойте настрана от моя монолит! — И размаха заканително пръст.

Пит взе водолазната торба от каютата си и отиде на задната палуба. Ал дремеше в сянката на един бял потопяем апарат с обтекаеми форми, положил глава върху навит на руло неопрен. Отвори очи веднага щом чу приближаващите се стъпки и погледна Пит мързеливо.

— Време ли е вече за поредното спускане при моята изгнила кралска яхта?

— Да, кралю. Задачата ни е да проучим квадрат С2, който, изглежда, представлява купчина баласт.

— Баласт ли? Как да увелича сбирката си съкровища, като трябва да се ровя из камънаци?

Изправи се и започна да облича неопрена. Пит извади своя от торбата и се зае със същото. След минута се появи Гън, изглеждаше разтревожен.

— Дърк, водолазите трябваше да излязат още преди десет минути, а още не са се показали.

— Може би са спрели мъдро за декомпресия — предположи Джордино.

Пит погледна към празния „Зодиак“. Айвърсън и Танг бяха специалисти по екология и опитни водолази.

— Ще вземем другата лодка и ще проверим какво става — реши Пит. — Руди, ела да ни помогнеш.

Спуснаха на вода малката надуваема лодка, която едва щеше да ги побере. Пит бързо си преметна кислородните бутилки, сложи си плавниците и после маската, докато Джордино палеше извънбордовия двигател. Щом заработи, подкара бързо към подскачащия на вълните „Зодиак“. От двамата водолази нямаше и следа.

Малката гумена лодка още се движеше, когато Пит се претърколи с гърба напред във водата. Бързо доплува до въжето за спускане и след това пое надолу покрай него. Очакваше да намери двамата мъже на три-четири метра под повърхността да декомпресират, но колегите му не се виждаха никъде. Нямаше ги и при отметката петнайсет метра. Пит зарита по-силно и се устреми към дъното. В дълбините смътно различаваше жълтата алуминиева координатна мрежа за разкопките, забита в пясъчното дъно. Наближи края на въжето за спускане, където видимостта се беше свела до някаква зеленикава мътилка, и запали фенерчето.

Претърси набързо около въжето, след това се плъзна към мрежата и заплува покрай корабните останки. Забеляза голяма вдлъбнатина в пясъка на мястото на любимия монолит на Гън. Погледна напред и видя до купчината баласт нещо синьо. Ритна силно с плавниците и се стрелна към проснатото възнак тяло на единия от водолазите.

Беше Айвърсън. Тялото му беше напъхано под алуминиевата мрежа, а върху гърдите му бяха натъркаляни няколко камъка от купчината баласт. Щом видя немигащите му очи, Пит разбра, че е мъртъв. Огледа екипировката му и забеляза, че регулаторът липсва. Видя го няколко метра по-нататък върху пясъка. Очевидно тръбата беше срязана с нож.

Забеляза светлина над главата си. Беше Джордино, спускаше се към него. Когато наближи, Ал махна към трупа на Айвърсън. Пит отговори с поклащане на глава, след това вдигна регулатора и показа къде е срязана тръбата. Джордино кимна, след това посочи към кърмата и двамата заплуваха натам.

Откриха тялото на Танг да плува малко над дъното — единият му крак се беше оплел в мрежата и тя го държеше като котва. И той като Айвърсън се беше удавил, въпреки че, изглежда, се беше борил по-бурно. Маската, колана с тежести и единия плавник ги нямаше. Срязаният му регулатор лежеше наблизо в пясъка. Пит освети лицето на удавника и забеляза голяма синина на скулата. Сигурно ученият беше видял случилото се с Айвърсън и бе направил опит да се защити. Само че бе изгубил битката. Пит заобръща фенерчето към дълбините около тях, но водите бяха пусти. Нападателите вече се бяха върнали на яхтата.

Той хвана компенсатора на плаваемостта на Танг и задърпа тялото нагоре. Джордино му даде знак, че ще вземе тялото на Айвърсън. Пит започна бавно да се издига заедно с мъртвия си другар покрай въжето за спускане. Когато наближи повърхността, долови ниското буботене на двигатели. Шумът се усили и той правилно предположи, че това е яхтата, който с пълна скорост се готви да избяга от местопрестъплението.

Предположението му беше вярно, но той пропусна едно нещо — да прецени посоката на движение на яхтата. И когато наближи повърхността, твърде късно осъзна, че ревът на двигателите вече е оглушителен и че една тъмна сянка се приближава бързо. Показа се на повърхността до зодиака и малката гумена лодка и видя над него да се извисява корпусът на яхтата — носеше се с висока скорост само на пет-шест метра от него. Големият заоблен корпус подскачаше по вълните, а винтовете на кърмата вдигаха пръски и бяла пяна.

За секунда яхтата стигна до гумените лодки, смаза зодиака и отхвърли малката лодка далеч във водата като някакво досадно насекомо.

Повреденият „Зодиак“ бързо започна да потъва, а яхтата се понесе към хоризонта уверено като светкавица.

Буят, който показваше местоположението на останките, бавно изскочи от килватера на яхтата и се залюшка на предишното си място. Морето продължаваше да се вълнува, но вълните му вече бяха оцветени в пурпур от човешка кръв.