Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (25)

24.

След като излезе от библиотеката, Ридли Банистър прекоси парцела на двореца „Ламбет“ към малка тухлена сграда до жилищната част. Влезе през една безлична врата в препълнено помещение, където десетина мъже в униформи на охранители гледаха втренчено мониторите на видеокамери или работеха нещо на компютри. Без да обръща внимание на въпросителния поглед на един мъж, седнал близо до входа, Банистър се отправи към кабинета в другия край и влезе през отворената му врата.

Мъж с орлов поглед и мазна коса седеше зад бюро и гледаше запис в реално време на компютърния екран — Джули и Съмър седнали в читалнята. Мъжът вдигна очи и го погледна разочаровано.

— Банистър, ето те и теб. Трябваше да се свържеш с мен преди пристигането на дамите. Сега си с разрушено прикритие.

— Съжалявам, приятелю, но тази сутрин в „Савой“ забравиха да ме събудят. Обаче искам да ти благодаря за самолетния билет. Радвам се, че този път си се сетил за първа класа.

Началникът на охраната на кентърбърийския архиепископ стисна презрително зъби.

— Прочисти ли папките, преди да им ги дадат?

— Джъдкинс, преглеждал съм тези документи и по-рано.

Лицето на началника почервеня.

— Беше ти заповядано да прегледаш и прочистиш документите.

— Заповядано? За заповед ли спомена? Да не би да съм мобилизиран в частната армия на архиепископа, и то без да съм разбрал?

В мига, когато се бяха срещнали, двамата бяха изпитали неприязън един към друг и с времето тези чувства само се засилиха. Обаче Джъдкинс беше определен да поддържа връзка с Банистър, затова и двамата не можеха да направят нищо. Археологът дразнеше Джъдкинс, но внимаваше да не прекрачи границата и да изложи на опасност договорните си отношения с Църквата.

— Ти си служител на архиепископа и ще изпълняваш неговите заповеди буквално — заяви началникът на охраната. Очите му святкаха яростно.

— Нищо подобно не съм — възрази Банистър. — Аз съм един прост наемник за разкриване на историческата истина. Може да е вярно, че архиепископът се възползва от време на време от моите услуги, но аз нямам задължението да „изпълнявам заповеди“, да се кланям или да правя реверанси пред почитаемия църковен княз.

Джъдкинс си замълча, но не отмести очи от Банистър, докато чакаше кръвното му да спадне. Когато лицето му най-накрая престана да червенее, той заговори направо:

— Макар че аз не бих го направил, архиепископът те избра да го съветваш за археологическите открития, особено в Близкия изток, които биха могли да окажат влияние върху съществуващата църковна доктрина. Този така наречен Опис и първоначалната му връзка с Църквата се смятат за особено чувствителен въпрос. Ние, искам да кажа архиепископът, трябва да знае защо тези изследователки от Кеймбридж се ровят в архива на архиепископ Дейвидсън и каква е опасността за Църквата.

Банистър възнагради насилената учтивост на Джъдкинс с тънка усмивка.

— Джули Гудиър е историчка от Кеймбридж, авторка на няколко високо оценени биографии на известни личности от деветнайсети век. В момента пише биография на лорд Кичънър. Госпожица Гудиър и американката, Съмър Пит, очевидно са открили, че корабът на Кичънър, „Хампшир“, е бил разрушен от вътрешна експлозия. Изглежда смятат, че това може да има някаква, макар и далечна връзка, с архиепископ Дейвидсън.

При тези думи Джъдкинс пребледня.

— Какво има, драги приятелю?

— Всичко е наред — отговори Джъдкинс. — Какво ще кажеш за този Опис?

— Архиепископът знае, че преди няколко години проведох изчерпателно търсене на въпросния документ. Трябва да отбележа, че и разходите бяха значителни — добави той и намигна. — Сигурен съм, че е изчезнал заедно с Кичънър и „Хампшир“.

— Да, така мисли и архиепископът. Обаче възможно е да съществуват някакви свързани с него исторически събития, които биха могли да се окажат, да речем, тревожни за Църквата и неприятни за архиепископа. Искам да се заемеш с тези две жени.

— Искаш? — Банистър повдигна вежди.

— Следи ги отблизо и ако се наложи, направи каквото трябва, преди да са се превърнали в проблем за нас.

— Аз съм археолог, а не убиец.

— Знаеш какво да правиш. Имаш номера ми.

— Да. А ти имаш ли моя номер? — попита Банистър, докато ставаше. — Номера на банковата ми сметка на Бермудските острови.

— Да — изръмжа Джъдкинс. — А сега изчезвай.

Началникът на охраната успя само да поклати глава, когато археологът му се поклони изящно и след това излезе от кабинета, сякаш беше негов.