Клайв Къслър, Дърк Къслър
Залезът на полумесеца (70)

69.

„Куршум“ летеше към Босфора, като оставяше зад себе си широк разпенен килватер. Ранобудните рибари зяпаха със страхопочитание как хибридът между миниподводница и скутер профучава с рев покрай гемиите им.

Пит забеляза някаква яхта да се носи с висока скорост срещу тях и подхвърли на Джордино:

— Ха, тази яхта ми се струва позната.

Италианската яхта мина покрай тях с пълна скорост и курс на юг и Джордино потвърди предположението на Пит:

— Да, това е яхтата на Челик.

— Вероятно бяга от местопрестъплението.

— Което означава, че нямаме много време. — И изгледа Пит многозначително.

Пит не отговори, а продължи със самоубийствена скорост към кораба — бомба; мъчеше се да измисли как да го спрат.

— Ето го! — каза Ласло.

На две мили пред тях и малко вляво видяха кърмата на черния танкер да изчезва зад хълмовете на западното турско крайбрежие.

— Насочили са го право към Златния рог — отбеляза Пит. Всичките му съмнения за мисията на танкера вече бяха изчезнали.

Това беше един от най-гъсто населените райони на града и вече почти от две хиляди години неговото водно сърце. Прицеленият в Сюлеймание, която се намираше само на няколко преки от залива, кораб — бомба не само щеше да разруши историческата постройка, но и да отнеме живота на половин милион души, които живееха в зоната, докъдето щеше да стигне взривната вълна.

Останалата без капитан „Даян“ обаче още не беше стигнала до целта си. Размина се на косъм с един от ранните фериботи и Пит видя как капитанът му размаха юмрук към танкера и наду сирената, въпреки че на мостика не се виждаше жив човек.

— Няма следи от хора на борда — каза Джордино, извил врат към високо издигащите се над водата бордове и надстройки на танкера.

Пит се приближи откъм левия борд, като се оглеждаше за някакъв начин да се качи, след това се стрелна покрай носа на танкера, за да огледа десния борд. Джордино му посочи спускащата се почти във водата стълба.

— Да, това е по-добре, отколкото да се катериш по въже — съгласи се Пит и приближи подводницата до стълбата. — Поеми щурвала и стой наблизо, но не прекалено…

— Сигурен ли си, че трябва да се качиш?

— Ласло — обърна се Пит към командоса, — с твоя опит ще успеем да обезвредим експлозивите. Ако не успеем, ще обърна танкера към Мраморно море и после изчезваме.

— Не се бавете излишно — посъветва ги Ал, докато се измъкваха от задния люк.

— Ако ми трябваш, ще се свържа с теб на 86-и канал — каза му Пит, преди да излезе на палубата.

— Ще чакам — отговори Джордино.

Пит закрачи внимателно по хлъзгавата лява баластна цистерна, хвана се за стълбата и се закатери. Ласло бързо го последва.

Щом стъпиха на палубата, Пит погледна към носа на кораба и веднага видя големите изрязани отвори, в които според Грийн бяха експлозивите.

— Дано имаме време — викна Пит, докато тичаше натам. — Господи, дано имаме време!