Кевин Андерсън
Пепел от светове (95)

94.
Сирикс

Черните роботи работеха в космоса. Синьо-бялото кълбо на Земята представляваше цел, която бе толкова далеч, макар навярно и не задълго.

Инженерите от ЗВС кръжаха наоколо в специални совалки и капсули, а „инспекторите“ на борда наблюдаваха как производствените черни машини събират още и още отломки, с които да поправят пострадалите кораби на ЗВС. Опитваха се да не се месят, но самото им присъствие спъваше усилията на Сирикс.

Човешките инспектори обръщаха особено внимание на процеса, при който парчетиите и структурните компоненти, които бяха прекалено повредени, за да могат да се използват за корабите на ЗВС, се превръщаха в ъгловати роботски кораби. Методичните черни машини работеха в малки групи и скалъпваха огромни съдове с различна конфигурация. Инспекторите можеха да гледат, колкото си искат. Нямаше начин да разберат възможностите на съдовете, нито да видят скритите нападателни оръжия.

Сирикс можеше без капка съжаление да заповяда на роботите си да се нахвърлят върху досадните хора, които си пъхаха носа навсякъде, да разбият капсулите и да издърпат подпухналите им тела в студения вакуум. Но не искаше да го прави. Все още не. Все още трябваше да спечели от хората прекалено много неща, така че се налагаше да продължи измамата.

Той се качи на един от почти довършените дреднаути. Затрупани с работа ханзейски екипи за контролиране на качеството и инженери от ЗВС щателно проверяваха системата, изгарящи от желание да дадат одобрението си. Докато правеха диагностичните си проверки, щяха да видят точно данните, които очакваха. Микроскопичните скрити клопки бяха разположени прекалено дискретно, за да ги намерят.

Сирикс стъпи на стерилно чистия мостик на гигантския кораб и заподскача на тънките си като пръсти крака към доволния човешки екип.

— Готов съм да предам този дреднаут на Земните въоръжени сили, ако отговаря на изискванията ви.

— О, напълно отговаря! Като нов е. — Мъжът държеше електронния си бележник така, сякаш е свещена книга. — Всичко е подобрено.

— Благодарни сме на вас и роботите ви за великолепната ви работа — обади се вторият инспектор. — Сега корабите са по-бързи и ефективни, отколкото бихме успели да ги направим ние.

Толкова силно искаха да повярват, че роботите наистина смятат да им помогнат. На Сирикс това му се стори иронично, дори забавно.

— В такъв случай очаквам доставката на още сто робота от вашите фабрики.

— Ще подкрепим искането ви. Всичко с корабите изглежда наред.

Новите роботи щяха да се присъединят към работните екипи, за да ускорят работата още повече, и това напълно удовлетворяваше председателя Венцеслас. С появата на всяка партида роботи от земята в космоса четирима от другарите на Сирикс се заемаха с настройката им, като им прехвърляха допълнителни програми, така че новите попълнения да се доближат колкото се може повече до истинските кликиски роботи — дори инсталираха някои от спомените си в отчайващо празните им пространства за памет. Новите машини бяха безпомощни като новородени, но се учеха бързо.

И разбираха най-важната мисия на черните роботи.

За пръв път от края на войната с хидрогите Сирикс наистина започна да се чувства силен. Кой би повярвал, че той и хората ще станат съюзници?