Кевин Андерсън
Пепел от светове (9)

8.
Кралица Естара

Сгушена в плътно затворения хидрогски кораб, Естара притискаше бебето до гърдите си. В паническото си бягство от гъбения риф дори не бе забелязала, че ръцете и дланите й са покрити с мехури и пепел от падащите въглени. По лицето на Питър имаше няколко изгаряния, а гласът му бе прегракнал от вдишването на прекалено много дим.

От другата страна на непроницаемите диамантени стени пламъците светеха тъй ослепително, че Естара трябваше да заслони очите си с ръка. Цялата ливада гореше; пред погледа на кралицата на земята се стовари поредният огромен клон.

— Все още мога да управлявам този кораб — обади се учителското компи, — стига системите да функционират. Напълно по силите ми е да го измъкна от огъня.

Естара усети прилив на облекчение.

— Разбира се, че е по силите ти, ОХ!

Компито постави полимерните си ръце върху кристалните топки и достигна мрежата. Машините на хидрогите не произвеждаха никакъв звук; нямаше рев на излитане или избухване на ракети, но малкото кълбо се издигна над земята. ОХ ги насочи нагоре, над пожара и плам-дърветата.

Сред полюшващите се върхове на дърветата Естара видя още огнени островчета на местата, където фероуите бяха обладали отделни дървета — може би слаби брънки в мрежата на телевръзката или пък места, които зелените жреци на Ярод несъзнателно бяха направили уязвими. Но по-голямата част от световната гора все още не се бе поддала на пламъците. Положението беше лошо и Естара го знаеше, но можеше да е и по-лошо.

Отвъд огнения кръг, в който бяха уловени допреди малко, видяха много терокци, които тичаха към разпръснатите наоколо скитнически товарни кораби.

— Кацни сред тях, ОХ — обади се Питър. Погледът му се стрелкаше напред-назад, докато прехвърляше в ума си различните възможности. — Корабите може да ни потрябват, за да отведем хората в безопасност.

— Единадесет големи военни кораба току-що се появиха в орбита, крал Питър — оповести учителското компи. — От ЗВС са.

На Естара й призля. Заключението беше очевидно.

— ЗВС ни напада сега!

Лявата ръка на Питър несъзнателно се сви в юмрук.

— Проклет да е председателят! Изпрати им съобщение, ОХ. Кажи им, че възнамеряваме да посрещнем с яростен отпор всяко нападение на Ханзата. Не ги оставяй да мислят, че сме уязвими.

В отговор на съобщението се обади възрастна жена с провлечен говор и Естара веднага позна гласа на адмирал Уилис.

— Крал Питър, не съм дошла да се сражавам с вас, а да ви предложа помощ. Май ще ви дойде добре. Аз и корабите ми вече не сме под заповедите на председателя Венцеслас.

— Това е добра новина, адмирале. Както виждате, в момента се намираме в критична ситуация.

— Тогава се радвам, че пристигнахме точно в този момент. Кацам със совалка, стига да обещаете да не ме застреляте, докато се спускам.

— Имате думата ми.

ОХ вкара диамантеното кълбо в откритото пространство между няколко незасегнати световни дървета, където се бяха събрали терокците. Питър и Естара слязоха на земята и се опитаха да организират множеството. Скоро над главите им се появи совалка на ЗВС и се устреми към тях. Много от хората, особено скитниците, се уплашиха, но Питър призова към спокойствие.

Щом слезе на земята, Уилис погледна преценяващо кралската двойка, изпъна се, отдаде чест, а после се поклони, сякаш не бе сигурна кой от двата поздрава се очаква от нея.

— Надявах се да обясня ситуацията в по-официална обстановка, крал Питър, но обстоятелствата са необичайни. Флотът под мое командване дойде, за да кандидатства за работа в Конфедерацията. Дали ще можете да сместите някъде единайсет бойни кораба?

Естара не можеше да повярва, че чува подобно предложение, особено като се имаше предвид какво си мислеше само допреди миг.

— Със сигурност няма да ви върнем, адмирале, но точно сега сме изцяло погълнати от други проблеми.

— Предполагам, че нямате опит с подобни пожари? — добави Питър.

Уилис вдигна рамене с нехайна смелост.

— Какво ще кажете да сметнем това за първата ни задача при вас?