Кевин Андерсън
Пепел от светове (107)

106.
Магът-император Джора’х

За да не прави изнервяща или заплашителна демонстрация на сила, Джора’х остави адар Зан’нх и по-голямата част от войниците от Слънчевия флот на бойните лайнери и слезе на най-голямата небесна мина на Голген само с малка група.

Високо над главите им стотици бойни кораби кръстосваха небето в стегнати, впечатляващи формации. След като бяха видели пристигането на такава огромна военна сила, всички ръководители на небесни мини се разтревожиха, въпреки уверенията на мага-император. Келъм събра другите управители, за да може Джора’х да се обърне към всички и да им обясни ситуацията.

Нира и Осира’х бяха с мага-император. След кратък размисъл той реши да вземе и Съливан Голд, тъй като историята на управителя от Ханзата щеше да изуми скитниците. Съливан обясни как председателят Венцеслас поискал от него да установи контрол над небесните мини на Голген и да ги управлява като филиал на Ханзата.

Челюстта на Келъм увисна.

— Проклятие! Ама че наглост!

Бинг Палмър изсумтя:

— Почти ми се иска зевесетата пак да дойдат на пиратски набег, докато Слънчевият флот е тук, за да видя как си подвиват миризливите опашки и побягват презглава!

Един от управителите, Борис Гоф, доведе на съвещанието своята собствена зелена жрица, която за огромна радост на Нира й подари една фиданка. С щастлива усмивка и треперещи пръсти Нира докосна деликатните клонки и най-после се свърза със световната гора. В необуздано смесване на думи и чувства описа всички неотдавнашни потресаващи събития, включително унищожаването на Луната от фероуите. Разказваше така, сякаш все още не може да повярва в това, което бе видяла със собствените си очи. Останалите зелени жреци предадоха обезпокоителната информация на крал Питър.

Келъм опря лакти на масата и се наведе към мага-император.

— И какво точно можете да получите тук? Готов съм да ви повярвам, че вашият Слънчев флот не е заплаха за нас. Как можем да помогнем на Илдирийската империя?

— Също като вас, и аз съм разгневен от действията на председателя Венцеслас — рече Джора’х. — Но нашият най-могъщ враг са фероуите. Слънчевият флот гори от желание да се изправи срещу тях, но адар Зан’нх трябва да направи някои поправки, да възстанови оръжията ни и да събере корабите ни, за да подготви победоносното ни завръщане в Миджистра. Трябва също така и да се опитаме да намерим ефективни начини да се сражаваме с фероуите и да съставим боен план.

Келъм се усмихна.

— По една случайност тук имаме един инженер, който може да успее да ви помогне с някои нови оръжия.

Залезът над газовия гигант обагряше облаците в дъга от цветове. Джора’х завари Осира’х сама на една открита площадка за кацане. Застанала опасно близо до ръба, тя се взираше надолу към неуморния, обгърнат от хипнотични пластове атмосферен океан.

На площадката беше и малкият хидрогски кораб с диамантени стени, празен и зловещ. Кото Окая го бе извадил от лабораторията си и го бе преместил тук, може би, за да направи някои тестове. Но Осира’х изобщо не поглеждаше към него — бе се съсредоточила в дълбокото море от замъглени газове.

Джора’х застана зад дъщеря си и я загледа. Мислеше за всичко, което бе постигнала Осира’х… и все пак тя бе още дете — дете, принудено да порасне и да се превърне в нещо повече от нормално момиче по време на срещата си с хидрогите.

Без да се обръща, тя проговори:

— Тези облаци изглеждат толкова спокойни, но знам какво се крие под тях.

Баща и дъщеря се загледаха във въртящата се пухкава празнота. Джора’х все още не можеше напълно да разбере какво е преживяло момичето, когато бе преговаряло с хидрогите. Макар че тези същества бяха невъобразимо могъщи — арогантни, студени и унищожителни, — тя бе успяла да ги накара да се покорят на волята й.

— Те са там долу, нали знаеш? — каза Осира’х замислено. — Засега може и да са укротени, но са там.