Кевин Андерсън
Пепел от светове (18)

17.
Рлинда Кет

Въпреки че бе променила повикващия си сигнал и бе затъмнила името на кораба със стратегически разположена на корпуса следа от обгаряне, Рлинда Кет така и не бе престанала да нарича кораба си „Ненаситно любопитство“. При все това обаче внимаваше да избягва нежелани срещи със ЗВС.

Корабът бе натоварен със значително количество предмети на лукса и удобството, на които хората, живеещи в сурови условия и режим на разпределение, щяха да се нахвърлят веднага: консервирани храни, горски деликатеси от Терок, трудни за намиране копринени платове, термоустойчиво оборудване от Константин III. Ханзата просто не можеше вече да си доставя такива неща сама.

Въпреки това, поради извънредните военновременни тарифи, наложени от председателя Венцеслас, Рлинда не възнамеряваше да сключва официален договор със земните търговци и индустриалци. Щеше да намери клиентите си по по-заобиколни канали. Все още имаше многобройни връзки на черния пазар и можеше да предложи стоките си на клиенти, които се нуждаеха от тях и ги оценяваха.

Докато „Любопитство“ минаваше покрай Луната и се устремяваше към орбитата на Земята, Рлинда с изненада видя голям тъмен илдирийски боен лайнер, влачен от кораб на ЗВС в позиция над лунната база.

— Какво, по дяволите, правят ЗВС с боен лайнер, който няма ни най-малка повреда?

Може би бе по-добре, че не знаеше.

Като се стараеше да остане незабелязана, тя започна да си проправя път сред орбиталния трафик. „Любопитство“ се доближи предпазливо към Земята. Рлинда затвори съобщителния си канал и се постара да не бие на очи на екрана на всички възможни мрежи за наблюдение. Смеси се с местните кораби и изпрати бърз експлозивен сигнал, та контактите й да разберат какви стоки носи и каква цена иска за тях.

— Да се промъквам крадешком като някой контрабандист — измърмори тя. — Славен живот за търговския министър на Конфедерацията, няма що!

Същия следобед, вече настанена във временното си жилище, Рлинда седна на един неудобен стол от ковано желязо на открито, под ярката слънчева светлина. Ароматът на изпечени до тъмнокафяво зърна правеше кафето особено привлекателно, макар че Рлинда се дразнеше от сумата, която бе платила за тази чаша. Разполагаше с всичко необходимо, за да си направи по-хубаво кафе в кухнята на „Любопитство“.

Пред нея, на застлания с плочки площад, група мимове — не друго, а мимове! — с боядисани в бяло лица и крещящи костюми изнасяше представление, като преувеличаваше движенията с излишна драматичност. Глупавите им номера предизвикваха смях у минувачите, които се спираха да ги погледат. Всеки от мимовете изпълняваше различна роля и Рлинда се сепна, осъзнала, че героите са крал Питър, архиотецът на Църквата на единството и председателят на Ханзата. Според нея малцина от останалите зрители осъзнаваха какво правят мимовете, но политическата им ориентация си личеше от благородния характер на краля, жалката палячовщина на религиозния водач и откровената злина на председателя. Впечатлена, Рлинда загледа представлението и се запита колко ли още тихи форми на бунт се надигат на Земята.

До ушите й достигна изумен, но въпреки това грижливо приглушен женски глас:

— Какво правиш тук?

Рлинда се обърна. Гостенката й бе пристигнала.

— Здравей, Сарейн. Не бях сигурна, че си получила поканата ми.

Посланичката на Терок се бе преоблякла в обикновени дрехи, каквито се носеха на Земята, без традиционни одежди или каквито и да било знаци за политическия й пост.

— Какво правиш тук? Позволено ли ти е да идваш?

— Не, разбира се, но това не може да ме спре. Седни. — Рлинда понижи глас, но не можа да прикрие недоволството си: — Надявам се да си донесла бюджетното си разрешение от Ханзата. Кафето тук е много скъпо.

Сарейн се огледа — вероятно мислеше, че това е някакъв капан.

— Има издадена заповед за арестуването ти. Сигурна съм, че Базил не я е отменил.

— Отпусни се, Сарейн. — Рлинда потропа с пръсти по масата. — Познаваме се отдавна. Ако обичаш, седни. Хората ще започнат да се заглеждат, ако продължаваш да стърчиш така.

Това бе всичко, което Сарейн имаше нужда да чуе; с бързо, гъвкаво движение тя седна на един стол срещу Рлинда, поръча си студен чай, наведе се над масата и попита:

— Как ми изпрати това съобщение? Не можах да проследя източника.

— Е, нали не беше заплашително. Надявах се, че ще си достатъчно заинтригувана, за да дойдеш.

— Макар че съм една от малцината, на които Базил все още има доверие, той постоянно ме наблюдава.

— Добре де, защо тогава просто не го напуснеш? — попита Рлинда и опря дебелите си лакти на масата. — Щом те е страх от някой мъж, значи не си струва да си с него.

— Не съм с него, но не мога да си тръгна. Не и сега. Не би било правилно.

— А, от онези връзки значи.

Сарейн стисна бледите си устни.

— Вече не може да се нарече връзка — със сигурност не и романтична. Няма да те заблуждавам, Рлинда — нещата вървят много зле. Не трябва да оставаш тук. Опасно е. Когато избягахте с капитан Робъртс, цялата мрежа по сигурността полудя.

— Мрежа по сигурността ли? — повтори Рлинда и се засмя. — Много уместна дума — в тази мрежа има толкова дупки, че мога да се измъкна, когато пожелая.

— Е, аз не мога — заяви Сарейн. — Базил се е изолирал от толкова много неща. Аз съм един от последните му останали съветници. Не че от нас има кой знае каква полза, но… Ако си тръгна…

— Дявол да го вземе, разбирам! — отвърна Рлинда сериозно. — Всеки път, когато дойда и се видим, нещата изглеждат още по-зле, отколкото предишния. Сигурна ли си, че не е време да си тръгнеш? Мога да те откарам на Терок.

Сарейн стисна чашата си и погледна наляво, после надясно, сякаш все още си въобразяваше, че председателят Венцеслас по някакъв начин е накарал Рлинда да я покани тук като проверка на предаността й.

— Аз… не мога…

— Сериозно ли? Ти си посланичка на Терок, нали? Това не означава ли, че домът ти е там? Откакто Ханзата скъса всякакви отношения с крал Питър и кралица Естара, каква точно е ролята, която изпълняваш на Земята?

— Аз съм може би една от малкото хора, които оказват стабилизиращо влияние на Базил — припряно каза Сарейн, сякаш се опитваше да убеди сама себе си. — Това е най-важната роля, която мога да изпълнявам. Все още мога да му говоря. Понякога.

— Тогава му вкарай малко здрав разум — посъветва я Рлинда високо. Сарейн бързо се огледа, за да види дали някой не е чул.

— Точно затова трябва да остана — настоя тя. — Ако съществува възможност да го накарам да промени политиката си, да смекчи някои от реакциите си, значи мога да спася много хора.

Рлинда изпусна състрадателна, дори многострадална въздишка.

— Добре. Ако се опитваш да ме накараш да те съжалявам, ще си платя кафето. И все пак трябва да ти кажа, че май нямаш особен успех с председателя.

Сарейн отпи от студения чай и преглътна с усилие.

— Може би не, но трябва да продължа да опитвам. Все още не съм готова да се предам.

Рлинда сви рамене.

— Както искаш. Ако си промениш решението, докато все още съм тук, предложението ми си остава…

Сарейн се изправи толкова бързо, че се блъсна в масата, и без да си допие чая, се отдалечи почти тичешком.