Кевин Андерсън
Пепел от светове (83)

82.
Тал О’нх

Дори и сляп, тал О’нх усещаше масата и формата на заобикалящите го съоръжения — звуците, вибрациите, плътността на големите корабостроителници.

След завръщането на фероуите корабостроителниците на Слънчевия флот бяха изоставени. Когато огнените кълба изригнаха от мъртвото слънце на Дурис-Б и се устремиха в рояк към Илдира, работните екипи се евакуираха от комплекса. Космическите докове, производствените линии, административните центрове и четири недовършени бойни лайнера висяха над планетата — призрачен пуст град в пространството.

О’нх знаеше какво да направи с него.

Макар и покварен от огнените същества, Руса’х все още мислеше като илдириец. По някакъв изкривен начин той все още вярваше, че е защитник на хората си. Никога не би предположил, че един престолонаследник, който и да е, би могъл да заповяда нещо толкова драстично, тъй немислимо. Никой илдириец не би могъл — поне досега.

Въпреки че нямаше очи, старият командир разпознаваше контролите по допир. С помощта на няколко корави помощници вече бе активирал главното табло, бе изстрелял височинно регулираните ракети и бе започнал спускането на гигантските корабостроителници. Никой от другарите му не изпитваше нужда да говори: всички добре разбираха какво правят.

Комплексът започна да кръжи над Илдира, загуби височина, навлезе в атмосферата, първо с шепот, а после с рев. Металът започна да се нагорещява от триенето. О’нх си помисли, че светлината навярно е ослепителна.

— Движим се по правилен курс, тал. — Гласът бе на един от малцината, които бяха останали с него. — Улучихме точката на пресичане.

Когато най-после се бяха решили да предприемат тази крачка, престолонаследникът Даро’х бе предложил да изпрати пълен екипаж, който да помага на О’нх. Макар да знаеха какво ги чака, стотици илдирийци бяха изявили желание да придружат тала, но старият ветеран бе възразил, че шансовете да стигнат до комплекса в орбита, без фероуите да ги спрат, ще са по-големи, ако пътуват с малък кораб. Освен това искаше да избегне ненужни жертви.

— Всеки илдирийски живот е безценен, престолонаследнико — бе казал на Даро’х. — Дайте ми петима доброволци и ще променим историята.

Бе доловил възхищението и признателността в гласа на престолонаследника, когато Даро’х отвърна:

— Името ти ще остане напечатано с пламтящи букви в Сагата на седемте слънца. Ще се погрижа главният паметител Ко’сх да запише всичко, което си направил.

— Чрез действията ни днес се надявам да направя така, че Сагата да продължи да се пише — каза О’нх.

Мисълта за това, което бе готов да направи младият губернатор Райдек’х, му бе вдъхнала сила. Докато летяха към корабостроителниците, сърцето му бе натежало от мисълта, че момчето навярно е мъртво, но бе изпълнено и с гордост от възпитаника му. И сега О’нх се надяваше да унищожи губернатора, който бе причинил толкова много щети и болка.

Петимата доброволци пробуждаха отново временно извадените от строя корабостроителници. Слепотата пречеше на тала да види точно какво правят, но той им даваше инструкции и не ги оставяше да се колебаят.

На самия край на системата чакаха тал Ала’нх и бойните му лайнери — в пълно неведение за това, което ставаше тук. Адар Зан’нх не посмя да рискува със съобщение от страх Руса’х да не го засече по някакъв начин. Но О’нх познаваше тал Ала’нх достатъчно добре и знаеше, че той и кохортата му ще са готови. Адарът щеше да наблюдава внимателно действията им, готов всеки миг да се издигне в космоса с деветте си бойни лайнера, за да се присъедини към останалата част от Слънчевия флот.

След още няколко мига О’нх почувства как огромният комплекс потръпна, притиснат от сгъстяващата се атмосфера.

— С колко гориво разполагаме? — Не можеше да види хората около себе си, взираше се единствено в тъмнината.

— Достатъчно, за да променим курса, ако се наложи, тал — тихо отвърна един инженер. — Но вече използвахме повечето, за да излетим колкото е възможно по-бързо. Ще ударим мишената.

О’нх кимна и каза:

— Добре. Няма връщане назад.

— Да, тал. Няма връщане назад.

— Мястото ни в Сагата е сигурно. — Талът се облегна назад и зачака, представи си как металът блести, докато яркочервените термални вълни се отделят от него. Искаше му се да види истинската светлина още един последен път, но скоро немощното му тяло щеше да изчезне, а душата му щеше да отиде в Извора на светлината.

Руса’х не подозираше каква опасност го грози.

Макар че тези четири бойни лайнера никога нямаше да бъдат довършени, огромните им скелети щяха да изпълнят мисия от огромна важност за Слънчевия флот. Сега не беше важно нито оръжието, нито маневреността, а чистата маса.

Спускаха се надолу.

Контролното помещение се разтресе и О’нх се вкопчи в страничните облегалки на стола си. Около него се разнесоха съскащи звуци — писъците и воят на вятъра, който нахлуваше през гредите.

— Днес ще нанесем удар, който фероуите няма да забравят никога — удар, който илдирийците ще запомнят завинаги.

Космическите докове, гигантски рами и части от двигатели, греди и монтажни отделения, всички ненужни тежки части се носеха надолу през атмосферата. О’нх почувства топлината, докато падащият град се превръщаше в метеор.

Въпреки че повечето сензори бяха изгорели, един от помощниците му извика:

— Фероуите! Десет кълба се насочват право към нас.

— Руса’х най-после се е сетил какво ще направим. — Тал О’нх се усмихна. — Но не може да ни спре.

Горящите елипсоиди изригнаха пламъци към падащия комплекс, но макар че разтопиха някои от корабните рами, самите корабостроителници бяха падаща ракета, която не можеше да бъде спряна.

В следващия миг тал О’нх получи накъсано от статично пращене съобщение от престолонаследника Даро’х:

— Имам добри новини, тал. Райдек’х е жив! Осира’х и другите деца са го защитили. В безопасност е.

О’нх си пое дълбоко дъх, макар че дробовете му пламнаха, и почувства дълбоко задоволство.

— Благодаря, престолонаследнико.

Огнените кълба на фероуите продължаваха да се блъскат в корабостроителниците с нарастващо отчаяние. Пламъците проникваха през корабните рами, но макар да успяваха да откъснат някои от частите, не можеха да променят траекторията им.

Седнал в средата на целия този ужас, в безопасност само за още няколко мига, старият ветеран си пожела да можеше да го види. Най-близкият инженер изкрещя:

— Пламъците са навсякъде около нас, тал, но току-що минахме през облаците. Пробихме си път през тях като ракета.

— Какво виждаш?

— Миджистра — о, колко е красива! Градът се простира, докъдето поглед стига… но е празен. Виждам Призматичния палат. Радвам се, че го видях още веднъж. Целият блести. Целият сияе от огъня сред стените си.

О’нх кимна.

— Добре! Значи Руса’х вероятно все още е вътре. Не може да се измъкне.

В последния си миг тал О’нх се почувства така, сякаш изсипваше над Илдира самия Извор на светлината.