Кевин Андерсън
Пепел от светове (57)

56.
Председателят Базил Венцеслас

Сега, когато бе разбрал за предателството на Сирикс, Базил беше сигурен, че ще успее да надхитри черните роботи. Заместникът му Каин настояваше да изчакат, докато получат новини от адмирал Диенте, но Базил не виждаше смисъл да отлага. В най-лошия случай ЗВС можеха да предадат черните роботи на кликисите или да ги унищожат, за да демонстрират добрите намерения на човешката раса. Преди това обаче държеше да чуе какво иска да му каже Сирикс. Нямаше вреда от един проучвателен разговор, проведен насаме.

— Двете компита вече предадоха инструкциите ми. Сирикс ще кацне в Дворцовия квартал в совалка на ЗВС без опознавателни знаци — една от тези, които открадна. За всички останали това е рутинен военен транспорт.

— Мога ли да предложа вместо това срещата да се проведе в лунната база или на някое друго неутрално място? — попита Каин.

— Не. Искам да сме на Земята. Искам да контролирам всяка подробност.

Отчасти от любезност и отчасти поради някаква друга, непонятна причина, която го караше да желае присъствието й, Базил покани Сарейн да ги придружи. Тя недвусмислено му заяви, че според нея е на път да сключи сделка с дявола. Това го развесели. Същевременно обаче започваше да се уморява от постоянните й критики и опити за предвиждания.

Като част от подготовката Базил даде изрични инструкции на капитан Маккамон. Искаше десет стражи, които да се виждат, и други петдесет, скрити като снайперисти, всеки въоръжен с мощна язерна пушка. Искаше огневата им мощ да е достатъчна, за да превърне Сирикс в купчина обсидианов прах, ако направи и най-малкото погрешно движение.

— Това ми се струва неправилно, господин председател — каза Каин, докато излизаха на открито под обсипаното със звезди небе.

Базил погледна нагоре; очакваше всеки миг да забележи малката точица на приземяващата се совалка. Дори по тъмно Дворцовият квартал блестеше. Примигващите светлини на въздушния трафик пресичаха небето на безброй места.

— Не бъдете такъв песимист.

— Предпочитам думата прагматик, тъй като безпокойството ми е подкрепено от солидни факти.

— Всичко ще мине добре, ще видите — обади се бодро ПД. — Сирикс ще следва инструкциите ви с абсолютна точност.

Базил бе разрешил на двете компита да присъстват на срещата. Предполагаше, че може да ги използва като заложници — да заплаши да ги унищожи, ако Сирикс излезе от контрол, макар че се съмняваше черните роботи да са способни да изпитват състрадание.

Застаналият до ПД КТ добави:

— Ще ви окажем помощ при преговорите.

Земните въоръжени сили бяха нащрек. Кораби кръжаха в близка орбита и наблюдаваха внимателно пилотираните от роботи бойни кораби, които се приближаваха под флага на примирието. Тъй като генерал Ланиан нямаше да се завърне още няколко дни от нападателната си експедиция, Базил бе възложил на адмиралите Пайк и Сан Луис — единствените оставащи му адмирали — да оформят защитна линия.

Смая се обаче от доклада на адмирал Пайк колко малко кораби са им останали. Сирикс и роботите му бяха откраднали по-голямата част от флота на Земята и бяха изгубили почти всички. Базил гореше от нетърпение да разбере какви груби грешки са ги принудили да допълзят обратно за помощ.

Двете компита протегнаха полимерни десници към небето и посочиха.

— Това е корабът на Сирикс.

Ярка светлина, като падаща звезда, се спусна към малкия частен космически док, който Базил бе избрал за срещата.

Маккамон и стражите му бяха нащрек. Каин и Сарейн се приближиха по-плътно до председателя. Базил започна да изпитва колебания дали е разумно присъствието на толкова много свидетели. Що за абсурдно предложение се канеше да му направи Сирикс? И какво предимство имаше?

— Капитан Маккамон, кажете на хората си да останат нащрек, но да не откриват огън, освен по моя изрична заповед. Всеки, който произведе изстрел, ще бъде екзекутиран.

След неловка пауза Маккамон кимна.

— Разбрано, господин председател.

Докато совалката на ЗВС се спускаше, лицето на Базил не трепна, макар че гледката на кораб на ЗВС, управляван от черно метално извращение на природата, го изпълваше с ярост. ПД и КТ пристъпиха напред, но Базил твърдо им махна да се върнат обратно.

Големият тромав робот едва успя да се провре през люка, предвиден за човешки същества. С глас, който приличаше на бръмчене, Сирикс каза:

— Председателю Венцеслас на Теранския ханзейски съюз, благодаря, че се съгласихте да се срещнем. Идвам сам и невъоръжен. Както поискахте.

— И какво те води насам?

— Искам да получа помощта ви и в замяна ви предлагам съдействие от наша страна. Искам да сключим сделка.

Базил остана все тъй хладен и непреклонен.

— Веднъж вече сключихме сделка с вас. Резултатът не беше благоприятен.

— Обстоятелствата значително се промениха — каза Сирикс. — Кликисите се върнаха и са много по-жестоки от всеки враг, с когото сте се сблъсквали досега. Ние, черните роботи, вече сме се изправяли срещу тях, но сега числеността ни е чувствително намалена.

— Не очаквай от мен съчувствие за затрудненията ви — отсече Базил.

— Тези затруднения са и ваши. Кликисите искат да унищожат всички ни. Заедно можем да се сражаваме с тях. Във ваш интерес е да ни помогнете да победим останките от расата, която ни е създала.

Базил се замисли.

— Готов съм да обмисля възможността да успеем да постигнем взаимноизгодно споразумение срещу общия ни враг, но само при най-строги предпазни мерки.

— Предпочитам да сме съюзници, а не врагове — каза Сирикс. — Вие можете да ни помогнете да увеличим броя си. Вашите производствени предприятия могат да създадат още черни роботи за войната с кликисите.

Базил не обърна внимание на възклицанията и ропота, които се разнесоха зад него.

— Твоите роботи причиниха неизмерима вреда на Ханзата. Защо ще искам да създам още такива? Вече научихме урока да не ви вярваме.

Сирикс помълча, сякаш искаше да обмисли отговора си, но Базил не се съмняваше, че е подготвил всяка дума предварително.

— В замяна ще върнем корабите на ЗВС, които взехме. Уверен съм, че ще са от полза за вашите военни части. Единственото, което искаме, е да ни помогнете да заменим черните роботи, които загубихме в неотдавнашните кланета. Ако ние, роботите, продължим да се сражаваме с кликисите, вие също ще спечелите.

Базил се разсмя сухо.

— Имаш наглостта да ни предложиш шепа кораби — нашите собствени кораби, така ли? Вероятно са повредени и без оръжия. Не смятам това за равностойна замяна. И освен това, ако ви помогнем да създадете още такива като вас, какво ще ви спре отново да се обърнете срещу нас?

— Ние нямаме проблем с хората — настоя Сирикс. — Знаехме, че кликисите искат да ни преследват и унищожат, и затова ни трябваха кораби — за да се защитаваме. Просто се опитвахме да оцелеем. Нямахме избор, освен да ги вземем от вашите ЗВС.

— Можехте да ни попитате — обади се Каин. — Да сключите съюз с нас от самото начало.

Сирикс завъртя плоската си глава.

— Щяхте ли да се съгласите да се разделите с по-голямата част от космическия си флот? Не ми се вярва. Бяхме принудени да прибегнем до крайности. Ако не разгромим кликисите, ще бъдем изтребени до един.

— Лично мен това не ме тревожи особено — измърмори Сарейн.

— А след като приключат с нас, кликисите ще унищожат и вас.

Челото на Каин се сбърчи.

— Ако върнете корабите ни, с какво ще се придвижват роботите? Ще ви трябват ваши собствени съдове.

— Ние сме изобретателни. Можем да скалъпим някой и друг лишен от оръжия кораб, за да ни отведе до безопасни звездни системи. Няма да ви безпокоим.

Базил скръсти ръце на гърдите си, раздразнен, че останалите говорят толкова много.

— Преди изобщо да се замисля за тази възможност, ще ми трябва нещо повече от връщането на нашите собствени кораби. Прекалено малко са, за да имат някакво значение. Имам нужда от връщането на голям флот, достатъчно голям и готов да защитава Земята.

Сарейн и Каин го зяпнаха, стъписани, че наистина е готов да преговаря със Сирикс, но Базил не им обърна внимание.

— Много повече кораби на ЗВС бяха повредени в битка тук. Точно сега в орбита кръжат стотици съдове, които са чисто и просто останки. Тъй като твоите роботи функционират идеално в космоса, искам да възстановите тези повредени кораби. Върни ми моя флот и ако работата ти е приемлива, ще пренасоча някои от нашите фабрики за компита към създаването на твоите роботи. Ще заменим определен брой роботи срещу определен брой възстановени кораби. — Той сви рамене, сякаш проявяваше голямо благоволение. — Ще ви позволим дори да използвате някои от безполезните компоненти в орбита, за да построите свои собствени кораби… та дори и само, за да разкараме роботите ти оттук колкото се може по-бързо.

Каин вече не можеше да се сдържа.

— Господин председател, знаете какво ще каже Мечът на свободата, когато разбере за това. По улиците ще се вдигне бунт!

Базил се намръщи: приемаше самото съществуване на подривната група като лична обида.

— Винаги има хора, които се оплакват, и такива, които са против всичко. Трябва да направя това, което е най-добро за Ханзата, а това предложение може да се окаже възможност, която не можем да си позволим да пренебрегнем.

Макар че черният робот не показа никакви чувства, Базил усети, че дори и Сирикс е изненадан от лекотата, с която бе дал съгласието си. Председателят изписа на лицето си своята вдъхваща най-голямо доверие усмивка.