Кевин Андерсън
Пепел от светове (157)

156.
Роб Бриндъл

— Шиз, висим в космоса като трупове! — възкликна ядно Роб, стовари юмрук върху страничната облегалка на командния си стол и викна на офицерите на мостика: — Направете нещо!

— Това е гилотиниращ код, сър — каза навигаторът и продължи раздразнено да блъска по таблото си. — От ЗВС току-що го въведоха.

— Но как е възможно? — попита Естара.

— Блокираща система, вградена във всички големи кораби на ЗВС. Главнокомандващият има кодовете.

— Но нали сега корабите са на Конфедерацията!

— Трябваше да променим кодовете! — изпъшка Роб. — Трябваше да ги изтрием и да въведем нови, когато адмиралът докара корабите си на Оскивъл, но нямаше време.

— Да, голям технически пропуск — обади се Рлинда Кет.

— Нападението на генерал Ланиан ни обърка — каза Роб. — И така и не намерихме време да го направим.

— Е, вече е късно за това — включи се Сарейн. — Какво ще правим?

— Ще говорим с генерал Бриндъл — каза Естара.

Роб поклати глава. Чувстваше се невероятно уморен.

— Можете да изложите всички логически аргументи, които ви хрумнат, но баща ми вярва, че е негов дълг да следва председателя.

Естара стисна устни.

— Аз стоя по-високо от председателя.

— Баща ми не признава легитимността на Конфедерацията като самостоятелно правителство — напомни й Роб.

Естара погледна сестра си.

— Сарейн, ти си посланикът на Терок. Това е титла, която би трябвало да признае.

— А аз съм негов син — каза Роб. — Но това няма да има значение, ако председателят му нареди да ни залови.

Сарейн се изсмя студено.

— Да ни залови ли? Повярвайте ми, съдбата, която ни е подготвил Базил, е доста по-сурова.

Роб отиде до комуникационната станция и се опита да я включи, но без успех.

— Не можем да се свържем с него. Висим тук мъртви и със запушена уста.

Естара се взря в потъмнелия екран, сякаш искаше да го накара да й покаже застрашаващите ги кораби, звездите и планетите. Но екранът си остана празен. Мълчанието бе по-зловещо от всяка заплаха.

Капитан Кет застана до кралицата. Усмихваше се.

— Какво? — попита Естара. — Ако имате някаква идея…

— Този гилотиниращ код може да е блокирал всичките системи на ЗВС, но не може да направи нищо на „Сляпа вяра“ — отвърна Рлинда Кет и погледна Роб. — Площадките ви за кацане си имат резервни системи за ръчно отваряне на вратите, нали? Добре. С БиБоб можем да ви заведем право пред „Голиат“, лично и персонално.