Кевин Андерсън
Пепел от светове (145)

144.
Адмирал Шейла Уилис

Крал Рори стана от масивния трон и седна на каменните стъпала под него. Беше пребледнял, но изглеждаше почти облекчен.

Бе очевидно, че Питър е поел командата. В рамките само на минути Уилис бе осигурила холографски екрани и медийни записвачки, които заснеха на живо крал Питър, седнал на трона си. Той се надяваше, че това ще успокои част от бунтовниците.

— Граждани на Ханзата, готов съм отново да поема отговорностите си като ваш крал. Председателят Венцеслас е освободен от задълженията си, а крал Рори ми предаде трона. Конфедерацията ще направи всичко по силите си, за да възстановим щетите, понесени от Земята в последно време. Ние наново ще обединим човешката раса, ще осигурим правата на всеки гражданин и ще подсилим човечеството.

Демонстрантите по улиците бяха станали още по-многобройни и още по-пламенни, изпаднали в лудешко радостно настроение въпреки надвисналата кликиска заплаха.

Скоро дойде и заместник-председателят Каин. Макар че Ханзата и навярно самата човешка раса се намираха на ръба на пълно унищожение, той изглеждаше така, сякаш е дошъл на най-обикновено съвещание. Уилис нареди на войниците си да го пуснат и Каин се приближи към трона и се поклони.

— Крал Питър, радвам се да видя, че мога да разчитам на вас. Сарейн очевидно ви е предала нашето съобщение. Тя добре ли е?

— Намира се на борда на флагманския кораб заедно с кралица Естара. Благодарен съм ви за всичко, което направихте. Поели сте голям риск.

— Необходимо беше. Предполагах, че най-лошото, което може да се случи днес, е председателят да ме убие, задето заедно със Сарейн подкопахме авторитета му. За нещастие пристигането на кликисите показва, че има и по-големи беди. Приоритетите ни се промениха и ще трябва да адаптираме методите си към новата ситуация.

След като видяха конфедерационната манта да виси над Дворцовия квартал, Патрик и Зет също пристигнаха да предложат помощта си и Питър ги приветства сърдечно.

— Много се радвам да ви видя жив и свободен, господин Фицпатрик. Вие проправихте пътя за завръщането ми, точно както се надявах да стори баба ви.

Патрик се усмихна.

— Разполагате с много поддръжници на Земята, ваше величество, но предположих, че няма да искате да ги доведа всичките в палата. Наложи се да ги оставим на улиците.

Зет добави:

— Тълпата би създала голям хаос в Двореца на шепота, дори да е на наша страна.

— Винаги ви е бивало да причинявате неприятности, господин Фицпатрик — каза Уилис. — Радвам се да ви видя да използвате таланта си по малко по-продуктивен начин.

Патрик отвърна:

— Новината за завръщането на крал Питър вече се разпространява навсякъде, но бих искал да излъча собственото си съобщение оттук. Мечът на свободата очаква потвърждение и ако го получат от мен, ще повярват, че всичко това не е номер на председателя.

Заместник-председателят Каин учтиво кимна.

— Централният комуникационен възел е разположен на подземно ниво в Двореца на шепота. Ако излъчите оттам по правителствените канали, всички на планетата ще чуят съобщението ви.

— Ще ви заведа — предложи услугите си ОХ.

Уилис изпрати петима войници да придружат учителското компи, Патрик и Зет до комуникационния център. Въодушевеното им съобщение се излъчи по всички канали. Уилис знаеше, че председателят вече няма дори и най-малък шанс да си върне властта.

Точно тогава по канала за аварийни ситуации прозвуча гласът на Роб Бриндъл:

— Адмирале! Сигурна ли е позицията на краля? Кликисите идват! Не можем да ги спрем!

На малкия комуникационен екран се появиха образи, които показваха как чудовищните кораби-рояци се насочват към Земята.

— Имаме нужда от помощ — всяка манта е от значение!

Питър взе незабавно решение.

— Върнете се на кораба си, адмирале. Защитавайте Земята.

— Не мога да ви оставя тук незащитен! Ами ако председателят се опита да направи нещо?

Кралят се навъси.

— Адмирале, ако кликисите пробият до Земята, няма да остане никой, когото да защитавате. Оставете ми десетина войници, но се качвайте на мантата си и тръгвайте! Разчитам на вас да спасите кралица Естара.